Само преди броени дни т.нар. пенсионна реформа в страната получи звучен шамар. Не, не става дума за евентуалното покачване на пенсиите, неизпълнението на приходите или "оставката" на Христина Митрева.
Става дума за решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционно присвояването на лични партиди от професионалните пенсионни фондове.
Всички помним разгорещените дебати от края на миналата година, когато бе решено да се прехвърлят около 100 млн. лв. от професионалните пенсионни фондове в НОИ - тоест от спестени в лични партиди парите да идат в общия кюп. Тези пари бяха прехвърлени в първите месеци на годината и позакърпиха бюджета на НОИ, но ето, че сега Конституционният съд взе своето решение - парите са заграбени, а държавата е излязла извън всякакви допустими граници с това си действие.
Решението на КС окончателно
разбива бляновете, че с пенсионната реформа е "приключено"
През миналата година бяха взети решения с дългосрочен хоризонт (над 20 г.), които трябваше да стабилизират пенсионната система на страната - настойчиво бе показвана една графика, според която в рамките на няколко години дефицитът в НОИ ще изчезне и системата ще заработи.
Ето, че само шест месеца по-късно нещата изглеждат по съвсем друг начин - НОИ е без управител, Конституцията е нарушена, сериозен е натискът за покачване на пенсиите, а приходите от осигуровки са по-малко от заложените.
Всъщност всяка една от тези истории е показателна.
Да започнем с разходите - държавата представя някаква дългосрочна визия за пенсионна реформа и записва, че пенсиите са замразени в следващите две години. В следващия момент обаче дългосрочната визия е забравена и започва кампанията за покачване на пенсиите - социалният министър обещава, финансовият е уклончив, синдикатите пеят познатата песен и накрая премиерът обещава компенсации за пенсионерите.
Всичко това, за да ни напомни най-важното -
размерът на пенсиите зависи от политиците
Всички правила, коефициенти и дългосрочни стратегии трябва да вдъхнат доверие на осигуряващите се, но тяхната пенсия така или иначе си остава едно празно обещание на политиците.
Случващото се с приходите също е показателно за възможностите на държавата да финансира празните си обещания. Подходът е ясен - вдигаш осигурителните доходи (минималните осигурителни прагове) и осигурителни вноски и повечето приходи са едва ли не гарантирани. Да, но тук не се отчитат динамичните процеси - хората, които ще изгубят работата си или няма да намерят такава, както и тези, които ще продължат или ще започнат да крият доходи. Опитът за административно покачване на осигурителните приходи е опасен и резултатите го показват - заетостта не се съвзема и очакваните приходи ги няма.
Обвинението, както винаги, се хвърля към сивия сектор, тоест проблемът не се търси в правилата, а в самите хора и тяхното поведение - политиците защитават правилата си, а хората са им криви. На българската пенсионна система обаче
не са й виновни хората, защото те действат рационално
Когато парите отиват в общия кюп и се харчат моментално, поведението на хората е до голяма степен предвидимо - тези, които внасят в кюпа, правят всичко възможно да внасят по-малко, а тези, които получават, правят всичко възможно да получат повече. Едните натискат за ниски осигуровки или просто не ги плащат, а другите се пенсионират рано и натискат за по-високи пенсии. Това поведение може и да не е винаги законно, но то отговаря на човешката природа и родната действителност го потвърждава. Резултатът е липса на доверие и хроничен дефицит в системата.
В подобна обстановка рано или късно се стига до крайни действия -
насилствени мерки, с които държавата разкрива истинското си лице
Криминализирането на неплащането на осигурителни вноски е подобна мярка - държавата е готова да води в затвора всеки, който се крие от наложената пенсионна система. Подобна мярка вече бе обявена за противоконституционна от КС през 2000 г., но сега отново е на дневен ред. Присвояването на лични спестявания е друга подобна мярка - пълно незачитане на правата на хората в опит да се подкрепи държавният пенсионен стълб.
Изказванията на ключовите фигури (социален министър и управител на НОИ) при частичната национализация на средствата от професионалните пенсионни фондове бяха повече от неадекватни и говореха сами по себе си - парите не били на хората, а на системата, не били техни пари, тъй като ги внесли работодателите им, и т.н. Как ли ще отговорят сега на решението на КС?
Всичко казано дотук ни води до поне един сигурен извод - нещата определено не вървят по план и дебатът за пенсионната реформа ще се разрази наново още през тази година. От едната страна ще бъдат тези, които нарушиха Конституцията и, общо взето, бранят властта си, а от другата страна ще бъде разумът, който казва, че
не хората са сбъркани, а системата е крива
Държавата е национализирала осигуряването за старост и, по всичко личи, се проваля тежко. Да осигуриш старините си означава да бъдеш отговорен и да спестиш, а не да разчиташ на празните обещания на политиците.
* Текстът е публикуван на http://www.webcafe.bg. Заглавието е на редакцията.
1. Задължителна минимална сигурност (такава, която покрива минимални изисквания за живот).
2. Доброволност за всичко над минималното.
Това означава, че осигуровките трябва да са минимални, а от там нагоре всеки да е свободен да отделя допълнително колкото иска. За средства над минимума не трябва да има никаква принуда, вкл. такава за задължително частно осигуряване (сегашния втори стълб). Ако някой иска да внася повече, трябва да може да прави това и в държавната разходнопокривна система. След това, който е внасял повече ще получи и (относително) по-висока държавна пенсия. Така, във всеки един момент, от парите на тези работещи, които плащат и отделят повече (в държавната система) ще се плащат и по-високите пенсии. Тук рискът е единствено ако в даден период или момент от времето, работещите, които отделят повече (над минимума) намалят вноските. Тогава ще трябва да се намалят и пенсиите (по-високите повече, по-ниските по-малко). Това е риск, който внасящите в държавната система трябва да знаят, че съществува и трябва да са готови да понесат. А ако не желаят да носят този риск, то те могат да плащат минимални държавни вноски докато работят, след това да получат минимални държавни пенсии, а повече пари да внасят в частни фондове или сами да спестяват/инвестират както намерят за добре. Съответно, трябва също да са наясно, че държавата не дава абсолютно никакви гаранции за тези спестявания/инвестиции и ако някой Лемън или някой Брадърс им изгуби парите в поредния имотен или борсов балон, то те губят пенсиите си. И не може да се очаква (както е сега!), че ако на борсата има проблем, то това е проблем и за държавата и централните банки и те (държавата и централните банки) трябва да спасяват частните инвестиции като вземат заеми за да "стимулират" икономиката или печатат пари. Проблемите на борсата са си проблеми на борсата и инвестиралите там. И както те не делят печалбите си с останалите, така не трябва да очакват и останалите да делят загубите им.
П.П.
Смятам, че така изградена, държавната разходнопокривна система няма да работи само на минимума защото да, докато човек е по-млад той ще внася само минималната задължителна вноска (примерно 10% от доходите си). Но тогава той има и нужда от повече пари за себе си, семейството си, дома си. А когато премине една определена възраст и започне да разбира, че и той ще остарее, то той ще започне и да отделя повече вноски от доходите си. Но това ще стане тогава, когато той вече има повече възможности и това няма да му тежи толкова, колкото когато е млад и има най-голяма нужда от пари. Т.е. такава организация е далеч по-добра от сегашната уравниловка, която взема от всички възрасти еднакво (за еднаква заплата).
Редактирано от - Роки Балбоа на 08/6/2011 г/ 00:16:11