Не е тайна, че за Бойко Борисов популярността е много важна. В последните дни той взе главите на овластени от него люде, защото си останали световно неизвестни - с такъв мотив уволни директора на рибарската агенция. Бившата отговорничка по еврофондовете Меглена Плугчиева пък успя да ядоса премиера, защото се изтъпанила на магистрала "Люлин" и се опитала да засенчи фотосеанса му по повод откриването на трасето.

С личен пример главата на правителството насърчава подчинените си да се пъчат пред камерите при всяка първа и последна копка на малки и големи обекти. Явно до изборите ще гледаме едно непрекъснато ансамблово изпълнение с ленти и лопати. И при всяко събитие ще слушаме как Бойко Борисов ни води към европейски пътища и европейски доходи - нищо че



бюджетът ще надмине по пробойни "Титаник"



За премиера народната любов е нужна като слънцето и въздуха за всяко живо същество. И днес той е твърдо решен да увеличи пенсиите и най-ниските заплати.

На премиера не му трябват сериозни разчети, ясни формули и правила, доклади и прогнози за бюджета, трябва му висок рейтинг. И не му пука, че подоходната политика трябва да следва финансово-икономическа логика и ясни регламенти, а не да се прави според отстоянието до поредните избори. Затова няма смисъл да питате как точно Борисов изчисли, че минималната работна заплата (МРЗ) трябва да стане 270 лв. По същата логика синдикатите например искат 290, БСП направо закръглява на 300, а някои невинно питат - а защо не 400?

Какво всъщност предстои? За МРЗ е донякъде ясно - от 1 юли май ще скочи от 240 на 270 лева. Ясно е също, че премиерът се опитва да имитира подоходна политика, като наказва бизнеса. По официални данни около 112 хиляди души се водят на минимална заплата и над 90 хиляди от тях са в частния сектор. Бизнесът вече се опита да обясни какво ще последва, ако му се натрапи такова повишение. Най-много ще го заболи "гръбнака" на икономиката - малките фирми. Минималната работна заплата е най-разпространена при тях. За да угодят на премиера, социалния министър Тотю Младенов и синдикатите, предприемачите ще трябва да се разделят с част от персонала,



да свалят заплатите на специалистите си, за да вдигнат с 30 лв. дохода на чистачката,



или просто да потърсят спасение в икономическата сянка. Крайният резултат от всичко това ще е повече безработни на опашката за помощи, повече разходи за държавата и по-малко приходи от данъци и осигуровки. Това ли е целта на Борисов?

Има и друг бюджетен риск. Вярно е, че в държавния сектор заетите на минимална заплата са сравнително малко, но МРЗ е мерна единица за ред други бюджетни плащания, които автоматично ще скочат при промяна на размера й. От приказките на премиера не се разбира дали при покачване на най-ниската заплата ще пораснат също и помощите, добавките и обезщетенията и колко ще струва ефектът на скачените съдове. Става дума за разходи, определени в 19 отделни закона и десетки наредби.

Колкото до пенсиите, там е гъста мъгла. Дори не се знае на какъв принцип ще е повишението - на калпак или само на най-ниските, според ръста на икономиката (дето го почти няма) или на инфлацията (за какъв период?). Още е спорно даже дали ще е трайна актуализация, или ще е еднократна помощ - компенсация заради растящите цени. Сигурно е едно - бюджетът не може да се позволи осезаемо вдигане на пенсиите. Повечето сметки сочат, че месечното увеличение ще е средно десетина лева на човек - сума, с която нито един пенсионер няма да се почувства по-заможен. В същото време обаче държавните финанси ще се почувстват по-несигурни, защото десетина лева повече за 2.23 милиона пенсионери означава сериозен разход за хазната - над 22 милиона повече всеки месец, или над 120 млн. допълнително само до края на годината. Говори се и за вариант Б - всеки пенсионер да получи еднократно 136 лева. Което прави още повече - около 300 милиона лева. Въпросът е откъде ще се вземат.

Само преди месец Бойко



Борисов се разграничаваше ясно от изцепките



на социалногрижовния министър Тотю Младенов и се изказваше зряло и далновидно. "Аз искам да подредим така до следващите 10-15-20 години държавата, да носи приходи, защото от тях се плащат пенсии и заплати. Това не е да чакаме дали юни или юли ще спечелим от тотото и от тези пари да дадем. Трябва да направим икономиката и индустрията да носят приходи, за да може да дойдат пари в държавата, които да дадем за възрастните хора и социалнослабите. Сега наведнъж няма да стане и няма как да стане. Тези хора, които 22 години са дремали, ако искат - да си върнат Станишев и Доган пак да ги излъжат", заяви на 10 май премиерът.

Но месец по-късно вече е готов да играе предизборно тото с доходите. Обратът някак подозрително съвпадна с последните новини от фланга на социолозите, които рязко свалиха премиера на непрестижното пето място в сърцата и умовете на избирателите. Излиза, че сега той е решил да коригира несправедливото класиране - като поправи и несправедливо ниските доходи на значителни групи от избирателите.

Естествено българите заслужават по-европейски доходи (или поне повечето българи). Но борбата с обедняването не бива да става на цената на пробита хазна. Министерството на финансите свенливо мълчи, но редовните месечни бюлетини за изпълнението на бюджета не показват бум на приходите и някакво чутовно преизпълнение на данъците. Националният статистически институт също не може да улови значим ръст на икономиката. Дори отчаяните опити на Тотю Младенов да покаже, че безработицата е паднала под 9%, предизвикват само горчив присмех и у експерти, и у обикновени граждани.

Държавният бюджет си остава с дефицит - над половин милиард лева. Въпреки инфлацията и особено скъпите храни и горива и макар че икономиката все пак отбелязва 2.5% ръст, приходите в хазната към края на април са само с 6% по-високи в сравнение с април 2010 г. Не помага нито прехваленото отпушване на еврофондовете, нито повишаването на местни данъци. Не се вижда и ефектът от мерките за изтребване на сивата икономика и кражбата на данъци.

Най-ясният и страшният белег, че нещата в държавата не вървят на добре, е



бързото опразване на фискалния резерв



Той тревожно намалява и както върви, скоро там ще останат само най-неприкосновените фондове - като Сребърния, за пенсиите, който не може да се отваря поне докъм 2020 г.

Последните данни - към 31 април, сочат, че само за година фискалният резерв е спаднал с 2 милиарда лева. Преди развихрянето на кризата запасите бяха стигнали пик от 8.32 млрд. лева, а към 1 май са останали едва 4.6 млрд. лв. Това е критична стойност. Според закона за бюджета в края на 2011 г. там трябва да има поне 4.5 млрд. лева. С други думи, Дянков вече гребе по дъното, а до изборите има още доста месеци, през които вече няма съмнение, държавата здраво ще харчи. Бюджетът в края на април е с над половин милиард лева дефицит. Значи и в момента разходите са повече от приходите. А какво ще стане след 1 юли, ако се наложи хазната да започне да плаща повече за пенсии, обезщетения, добавки и помощи?

Този епизод вече сме го гледали. В отчаян опит да промени хода на историята БСП предизборно вдигна пенсиите от 1 юли 2009 г. при сриваща се икономика - "пък каквото ще да става". Но въпреки това Станишев и тройната коалиция изгубиха изборите с гръм и трясък. Защо Борисов днес си въобразява, че може да купи обичта на пенсионерите? Още повече, че каквито и повишения да има, те пак няма да са достатъчни.

Появят ли се нови пробойни по тънката броня на държавния бюджет, никоя сериозна компания няма да си вложи парите в несигурната България. И сега мераклиите са кът, а точно инвестициите са съкрушително важни за икономическия успех. Без нови предприятия и нови работни места няма да има сериозен икономически ръст, трайно растящи заплати и печалби на фирмите и по-здрав бюджет. Започне ли да се влошава бюджетният дефицит, това ще е най-страшната антиреклама за България. Европейската комисия и МВФ няма да пропуснат да ни смъмрят, така че целият свят да чуе. Кредитните агенции, които дотук даваха добри отзиви за страната ни, тутакси ще информират чуждестранните инвеститори, че перспективите се влошават. Тогава в България ще пикират единствено компании лешояди, които виреят главно в държави със слаби правителства и слаби закони. Това ли искаме?





--------------------------------------------

Как се топеше фискалният резерв, млрд. лева



май 2009 8.29

юли 2009 7.71

януари 2010 7 38

април 2010 6.67

януари 2011 5.41

април 2011 4.63