Германски концерни тихомълком изтеглят парите си от Гърция, разкри в. "Файненшъл таймс Дойчланд". По данни на изданието от май 2010 г. германски банки са изтеглили 1/3 от своите облигации от Гърция. Това става ясно от данните на централната Бундесбанк относно чуждестранните изисквания на институтите към гръцката държава. Според тази информация германски банки през януари и февруари т.г. са държали гръцки облигации в размер от 10.3 млрд. евро, докато в края на април 2010 г. те са били все още 16 млрд. евро. Спадът на наличните облигации в германските банки според вестника показва, че германските финансови институции не са спазили уговорка от май 2010 г. Тогава, след среща с германския финансов министър Волфганг Шойбле шефът на "Дойче банк" Йозеф Акерман и шефът на германската Централна кооперативна банка Волфганг Кирш са се ангажирали в името на германската кредитна икономика да държат гръцки държавни облигации в своите резерви поне за три години. Това трябваше да бъде принос към първия спасителен пакет за Гърция от 110 млрд. евро, но сега поставя под въпрос дали доброволните уговорки с банките изобщо ще играят роля при втория спасителен пакет. Според данни на в. "Ди Велт" германските застрахователи също имат само 2.8 млрд. евро в гръцки облигации в момента, докато само преди година тази цифра бе 5.8 милиарда евро. Данните са от вътрешен документ на финансовия надзор. Шойбле постоянно се опитва да привлече частни кредитори, които да помогнат с помощта за Гърция, чийто държавен дълг да се преструктурира, но след тези разкрития това ще стане още по-трудно, коментира "Файненшъл таймс Дойчланд". По този начин цялата тежест ще падне върху държавата, допълва вестника.
Гръцката икономика се е свила през първото тримесечие на тази година повече от прогнозираните 3.8% на 4.8%. Това е сигнал, че новата вълна от антикризисни мерки, за които настояват ЕС и МВФ, ще се усети още по-болезнено от гърците, коментират агенциите. Според разпространените вчера официални данни БВП на страната е намалял с 5.5%, а безработицата е вече 16.2%. Новината бе разпространена в момент, когато социалистическото правителство на Георгиос Папандреу трябваше да одобри нов икономически план със серия антикризисни мерки за следващите няколко години.
ОТГОВОРНОСТ
Бившият исландски премиер Хейр Хорде се е явил пред специален съд в Рейкявик по обвинения в немарливо поведение, което е способствало за финансовия колапс на страната през 2008 г. Това превръща Хорде в първия политик в света, подведен под съдебна отговорност заради икономическата криза. Според данни на специална комисия 60-годишният политик не е реагирал на постъпващата информация за заплаха от рухване на исландските банки. Според обвинението премиерът е бил длъжен да накара трите най-големи банкови групировки да преразгледат балансите си. В резултат на бездействието му страната, намирала се на пето място по БВП на глава от населението преди кризата, беше принудена да се обърне за помощ от МВФ, а курсът на кроната се срина с 80%. Прокуратурата обвинява политика и за това, че не е контролирал ситуацията около фалиралата банка "Айссейв", заради която 350 000 граждани на Великобритания и Холандия загубиха спестяванията си. Оттогава двете страни съдят Исландия с искане за връщане на около 6 млрд. долара.