Наскоро вестта, че Холандия забранява на чужденците да пушат марихуана в кафенетата, хвърли в потрес любителите на "наркотуризма". Не стига това, ами дори известните кексчета, подправени с леки наркотици, ще могат да се ядат само от холандци, и то ако се регистрират като членове на съответното заведение, което ги предлага. Така на практика страната слага край на ред социални експерименти, с които беше известна из целия свят. Но не е само Холандия. На практика страните в цяла Северна Европа, известни доскоро със своите либерални общества, като места на невероятни социални експерименти и където чужденците бяха добре дошли, започнаха да загърбват този свой имидж и все повече се настройват консервативно.



--------



Забраната за пушене на трева от чужденци, която коалиционното правителство в Холандия, възнамерява да наложи, ще засегне провинциите Лимбург, Северен Брабант и Зееланд. Рестриктивната мярка, която вече е в сила в Маастрихт и Тернойзен, ще удари и Амстердам, където в момента има около 220 кафенета с ухание на трева.

Тези мерки не идват изневиделица, защото властите съобщиха още преди няколко години, че ще сложат край на тази холандска "забележителност" под натиска на избирателите. Но в природата празно няма и постепенно в нова Мека на дрогата в Европа се превърна Прага. От началото на 2010 г. Чехия прие един от най-либералните закони в ЕС. В страната вече се допуска туристите да ходят безнаказано с до 15 г марихуана в джоба, с 1 г кокаин, 1.5 г хероин, 4 хапчета екстази и 4 г хашиш. За сравнение - в Холандия разрешена за "лично ползване" е не повече от 5 г трева. А в повечето страни от ЕС на турист, хванат с цигара марихуана, се налага глоба.

Още по-рано правителството на Холандия, където проституцията е легализирана, обяви намерение да повиши от 18 на 21 години минималната възраст на проституиращите. Страната доскоро беше известна и със своите квартали с "червени фенери". Правосъдният министър Ернст Хирш Балин се мотивира, че това са част от поправки в закона, регулиращ бизнеса на проститутките и сексиндустрията. "21-годишните могат по-добре да преценят дали да проституират, отколкото тези на 18. А и на 21 те са по-подготвени да работят с клиенти и да се договарят с тях", се казва в официалното съобщение на министерството.

Проституцията бе узаконена в Холандия през 2000 г., но след това властите затегнаха изискванията към този занаят като част от борбата с организираната престъпност и прочистването на гетата в големите градове. През 2008-а Амстердам обяви, че има намерение да намали наполовина публичните домове в града, и го стори. Местният профсъюз на проститутките De Rode Draad коментира, че повишаването на възрастта на "жриците" ще накара по-младите момичета да влязат в сивата икономика и в нелегалните публични домове, което подпомага различните мафии. Такова впрочем е и мнението на повечето експерти. Министерството отговори, че ще предотврати това чрез "жесток контрол" и наказания за нелегалните проститутки и клиентите им. Съгласно новия закон клиенти, които посещават нелегални проститутки, може да бъдат глобени до 7600 евро или да бъдат вкарани в затвора до 6 месеца. Собствениците на бардаци, които нарушават закона, рискуват глоби, достигащи до 18 500 евро, или затвор до 2 г.

В Норвегия пък преди година проституцията направо бе забранена. И вече всеки, потърсил платена любов, ще бъде глобяван 25 000 крони (около 3000 евро). Досега са били глобени стотина мъже, почти всичките в столицата Осло. И са си платили глобата без възражения може би защото се страхуват от това работодателят им или семейството да бъде информирано.

Пионер в рестриктивните мерки спрямо проституцията обаче е друга скандинавска страна. Още през 1999-а Швеция криминализира купуването на секс. Глобата може да достигне 1000 евро в зависимост от доходите на провинилия се, който може да избира дали да плати, или да прекара до 6 месеца в затвора. А законът не преследва самите проститутки, а само техните клиенти.

Тенденцията на премахване на либералните "придобивки" в цяла Северна Европа, която иначе е със социалдемократически облик, като цяло се определя от десните популисти. Шеметният поход на крайнодесните политически сили се определя като един вид бунт на губещите, посочва в свой анализ ДПА. Във Финландия и Норвегия всеки пети гласува вече за партии на протеста. В Дания популистка диктува политиката за чужденците.

Победоносният поход на популистите през Северна Европа дава материал за все по-пронизителни заглавия в медиите. Във Финландия след изборната победа на партията "Истински финландци" те заявиха, че не искат повече да участват в погасяването на сметките "за нощни заведения" на задлъжнели страни от Южна Европа, визирайки най-вече закъсалите Испания, Гърция и Португалия. С такива лозунги партийният им лидер Тимо Сойни спечели 19% на вота и бе на крачка от участие в новото правителство.

Докато във Финландия се провеждаха избори, в Копенхаген министърът по въпросите на интеграцията Сьорен Пинд се изказа презрително за стотина роми, които това лято отново пристигат от Румъния в Дания. "Непрекъснато ще сме по петите на тези типове и така ще предотвратим постоянната престъпност и другите неща", каза Пинд. Министърът иска да мобилизира полицаи, които поотделно да следват неотлъчно всеки един от ромите до прибирането им за спане в техните биваци в паркове и изоставени сгради.

А на критика от страна на шведа Томас Хамарберг - правозащитен комисар към Съвета на Европа, датският министър реагира непристойно: "Този човек е кръгъл идиот и не си заслужава времето да се говори за него."

При това Пинд дори не е член на някоя популистка партия, а принадлежи към десните либерали на премиера Ларс Расмусен. От близо 10 години обаче правителството в Дания е зависимо от благоволението на дяснопопулистката Народна партия. Лидерът й - Пиа Керсгаард, се смята за най-влиятелния политик в малкото скандинавско кралство. Острата, стигаща до бруталност риторика на тази партия на тема "чужденци" диктуваше от 2001 г. три последователни предизборни кампании и даряваше правителствения лагер със суверенни победи. Тази риторика прониква и печели точки чак до лявата опозиция.

При това в Дания делът на гражданите с чуждестранни корени е 10% - значително по-малко, отколкото например в Германия. В Швеция, макар миналия септември крайнодясната партия "Шведски демократи" да спечели 5.7% и да влезе в парламента, и консервативният премиер Фредрик Райнфелд, и социалдемократите разглеждат Дания като отблъскващ пример за "популистка зараза" на обществото. За либералната имиграционна политика на своето правителство Райнфелд си осигури подкрепата на зелените. "Искаме Швеция като едно общество с отворени граници и с хуманна, регулирана политика за предоставяне на убежище, която гарантира правна сигурност на всички засегнати", подчертава Райнфелд.

В Норвегия популистката Партия на прогреса спечели на последните избори почти 23% - повече, отколкото "Истинските финландци" при съседите. Създадена през 1973 г. като протестна партия срещу високите данъци, Партията на прогреса отдавна се утвърди като сила, даваща тон в норвежкия Стортинг (парламента). Репликите на нейните лидери станаха по-сдържани и един ден тази партия вероятно ще си пробие път и до правителството.

Дания наскоро разгневи ЕС, след като възобнови митнически контрол по границите си, което аргументира с борбата срещу престъпността. Повечето страни членки го възприеха като нарушаване на Шенгенското споразумение за безпрепятствено движение на гражданите от тази зона. През 2005 г. датският карикатурист Курт Вестегард пък предизвика масови протести в Арабския свят, след като публикува свои карикатури на ислямския пророк Мохамед, което е забранено от исляма. Срещу него има смъртни заплахи и няколко опита за атентат.

Всъщност успехът на десните популисти в някогашната от глава до пети социалдемократическа Скандинавия не представлява никакъв "бунт на Севера срещу чужденците", смята копенхагенският в. "Политикен". Според всекидневника "това е по-скоро вътрешен конфликт между възрастни, зле просветени кръгове от населението в аграрните райони и младите, добре образовани генерации в процъфтяващите центрове - конфликт между губещите по периферията и печелившите в университетските градове."





--------



Копенхаген гони хипитата от Кристияния



Дания ще разтури т.нар. свободна държава Кристияния, която е един от последните анклави на хипитата в Европа. След 7 години юридически битка през февруари Върховният съд в Копенхаген постанови, че 900-те жители на района нямат право върху земята, на която живеят в момента, тъй като тя е държавна собственост. Кристияния бе създадена през 1971 г. в историческата част на Копенхаген като алтернатива на консуматорското западно общество. С помощта на властите този социален експеримент бързо се превърна в убежище за хипита, художници, музиканти, бездомници, където свободно се продават леки наркотици. Жителите му плащат само около $275 месечен наем на датските военни, защото мястото е бивша ВМС база. То в момента е една от основните туристически забележителности на Копенхаген и се посещава от 1 млн. души годишно.

Т.нар. държава си има улично почистване, поща, училища. Няма обаче собствена полиция, както и не съществува частна собственост. Конфликтите се решават само на консенсусна основа. Повечето жители работят извън селището, плащат данъци на датската държава, но и дават някаква лепта на Кристияния. В последния анклав на хипитата, както често наричат това място, са израснали цели поколения свободолюбиви хора, за които общоприетият, консуматорски начин на живот на Запад е противен. Те продължават да проповядват любов, свобода на индивида и продължават да търсят по-добрата формула за съществуване в хармония с природата.

В общността действат няколко прости правила. Сред тях са недопускането на дискриминация по полови или расови признаци, забранява се ползването на силни наркотици. Абсолютно е забранено насилието спрямо други членове на общността. Девизът е: "Насилието е само средство за потисничество и затова трябва да бъде забранено. Над всеки човек е само нашето единство!". Сблъсъците през последните години в Копенхаген обаче показаха, че младежите, които по принцип проповядват любов, са готови на радикални мерки, когато става дума за начина им на живот. След решението на съда неговите жители очаквано заплашиха, че ще окажат съпротива на всеки опит на властите да ги изселят. Местните власти обаче са категорични, че ще прекратят експеримента, като се оправдаха с битката си срещу незаконната търговия на наркотици. Експерти предричат големи безредици, ако се стигне до изселването на хипитата, както стана през 2007 г. при опразването на подобен младежки център в Копенхаген. Първите сблъсъци бяха още преди няколко месеца, когато датската полиция разпръсна с палки и сълзотворен газ над 300 жители на Кристияния, направили опит да предизвикат улични безредици. Сблъсъците избухнаха, след като полицията разруши къща, построена незаконно върху исторически руини.

Кристияния отдавна е трън в очите на властите в Копенхаген. През последните десетина години те неведнъж се опитаха да го превърнат в обикновен квартал и да изгонят от там "комунарите". Мястото е в центъра на града и е апетитно за брокерите с недвижими имоти. През 2006 г. бяха планирани сериозни промени в "рая на хипитата". Властите предложиха план за рентабилност на Кристияния. Една от идеите бе сегашните обитатели да плащат наем, да позволят ремонтни работи и да допуснат външни хора да се нанесат там.

"Нашето предложение към обитателите беше да продължат да живеят там при разумни финансови условия - по старому, но с нова инфраструктура", заяви Карстен Ярлов от отдел "Архитектура и благоустройство". Обитателите приветстваха новите архитектурни планове, но не одобриха оценяването на терена, тъй като според тях това ще е първата крачка за изгонването им. "Това е като въздуха. Човек има нужда от подслон и от въздух. Не може да се слага цена на всичко, защото това означава някои хора да бъдат изхвърлени. Ние не желаем това", каза Емерик Варбург, жител на Кристияния.

Много граждани все пак симпатизират на бунтарите и осъдиха действията на органите на реда, когато преди няколко години в Копенхаген бе разрушен Младежки център на хипитата. Университетската преподавателка Кристина Илсой наблюдаваше тогава изселването заедно с 3-годишния си син. Тя изрази съжаление, че "някога толерантната Дания води кампания срещу всички, които искат да живеят извън рамките на общоприетите правила". "Защо да нямаме едно такова убежище? Защото всички искат само да печелят пари", заяви тогава пънкарката Софи. Нейният млад приятел разказа как двамата често ходили в центъра, за да слушат различни музикални банди по време на различни концерти или да видят някоя театрална постановка. И много често, когато се карали с родителите си. Това е бил един вид отдушник за тях, но за все повече роящите се консервативни хора в Северна Европа подобни места са трън в очите, тъй като всичко по-различно ги плаши.