Безсрамно. Недостойно. Нагло. Каквото и да се каже в този смисъл за поведението на Висшия съдебен съвет след оставките на двама от членовете му заради безпринципната му лобистка кадрова политика, все ще е вярно.

И този състав на съвета изчерпа предсрочно легитимността си, без да успее да защити независимостта на съдебната власт и да я управлява честно, почтено и прозрачно. С мотивирана позиция, формирана открито и свободно. Политическата квота в съвета може и да е избрана от тройната коалиция, но кадровиците доста бързо се преориентираха и чинно сведоха глави пред управляващите, каквото и да твърди премиерът Бойко Борисов. И така ГЕРБ без бой овладя ключови постове в съдебната система.

Съдебният съвет реагира остро два пъти - когато стана проблем с превеждането на парите за коледните им бонуси и когато вътрешният министър Цветан Цветанов успя да прокара в съдебния закон изискването кадровиците да минават през проверка на службите за допуск до информация. Кадровиците не се трогнаха нито веднъж от нападките на Цветанов и твърденията за корупция, които хвърля без доказателства в публичното пространство срещу съдебната власт.

Но не се поколебаха да нападнат обаче свои колеги, дръзнали да се опълчат срещу спорни назначения. Галина Захарова и Капка Костова от съдийската квота подадоха оставки заради избора на Владимира Янева на ключовия пост председател на Софийския градски съд, който бе повече от странен. Освен че е приятелка на Цветанов, със само 4-годишен ефективен съдийски стаж, изборът стана, след като за няколко минути четирима от съвета неясно как обърнаха вота на втория тур.

Захарова и Костова бяха обвинени, че бягат от отговорност, че участват в сценарий срещу държавността, че не са "пригодни" да работят в колективен орган. Повториха се и абсурдните тези, че едва ли не, ако съдиите свободно изразяват мнението си, извършват дисциплинарно нарушение. Вместо да се вгледат в себе си и да открият пороците, които открай време им сочи и магистратската гилдия, и Европа, а и обществото, членовете на ВСС изтъкнаха колко работа са отметнали за мандата си. Само фактът, че от 2009 г. в съдебната система не е обявяван конкурс и на някои места кадрите са на санитарния минимум, обаче е достатъчен да покаже, че ако кипи някакъв труд, той е безполезен. И 200 наредби за атестиране, етични норми и натовареност да приемат, докато са изпразнени от съдържание, от тях няма никакъв смисъл.

Прехваленият Инспекторат към ВСС също зае поза на щраус. След като се е самосезирал за какво ли не по медийни публикации, изведнъж се оказа, че изнесените данни от Имотния регистър и деловодството на Софийския градски съд, които показват, че новият му председател Владимира Янева е в конфликт на интереси, не са достатъчни да предизвикат дисциплинарна проверка. Данните са недвусмислени - повече от година Янева не насрочва дело за злоупотреби в "Софийски имоти", откъдето баща й си е пазарувал апетитни имоти. Въпреки това, за да не изглежда поръчково, щяло да бъде проверено цялото наказателно отделение на СГС. ВСС също замълча по случая. Нищо, че преди време привика на разпит съдията по делото "Наглите" (любима акция на Цветанов), насрочено само 15 дни след вкарването му в съда, която да обясни защо го е отложила.

Скандал след скандал, след скандал. Така работи този съвет. Докато замаже единия, се забърква в следващия. Вече две десетилетия нито един състав на съвета не успя да бъде истински принципен защитник на независимостта на съдебната власт. И докато попълваше редиците на Темида с протежета и отрочета, състав след състав на ВСС залагаше капана на послушно услужливите, неподготвените и посредствени съдии и прокурори. И моделът се възпроизвежда, докато се върне обратно до ВСС.

Разпускането на съвета няма да е решение. Това вече е играно и няма добър резултат. Не е решение и съдиите да последват примера на парламента и да не попълнят опразнената си квота във ВСС. Просто управляващите трябва да намерят сили и капацитет да променят начина, по който се структурира кадровият орган. Дори да се стигне до свикване на Велико народно събрание. И ВСС да бъде попълнен след сблъсък на концепции и състезание на качества. Само тогава може да се случи дълго чаканата съдебна реформа.