|
| Лилия Маравиля |
--------
- Къде е Лилия Маравиля между Йовковата Албена, Електра и Мила от Love.net?
- Първите две героини са от спектакли, които имат шанса да се играят още. По някакъв начин чувствам Албена, Електра и Мила като свои деца, които "вторично" съм износила и продължавам да отглеждам. Иначе във всяка от героините виждам нещо от себе си: може би чувствителността на Албена, силния характер на Електра, толерантността на Мила.
- Трите роли са с различно ниво на сложност, коя ви "изцеди" най-много?
- Категорично Електра. Да си призная, първия път, когато взех пиесата на Маргьорит Юрсенар "Електра или свалянето на маските", дори не можах да я прочета докрай, казах си: "Дотук съм". Но като започнахме репетиции с режисьора Здравко Митков, взе да ми става все по-интересно. Успях да усетя емоцията, криминалната история, самата Електра. Сега вече мога да кажа, че съм влюбена в нея.
- Впечатляващо е, че през целия спектакъл и за секунда не слизате от сцената.
- Да. Това е първата ми роля, изискваща аз да водя цялото действие - около два часа. Понеже съм непрекъснато на сцената, ми липсва погледът отстрани, да уловя някакви индикации как публиката реагира на представлението. От друга страна, самата Електра е много различна от мен - като темперамент, като начин на придвижване, дори като физика. Тя е загубила всичко женско в себе си, напълно е озверяла, превърнала се е в някакъв хермафродит. Истината е, че едва на седмо-осмо завъртане изживях това дуенде, към което актьорите се стремят.
- Представлението освен за вас, май е тежко заглавие и за публиката?
- Има нещо такова. Родният зрител като че свикна с по-леки постановки, с пиески за разтуха. Хората не искат мелодрами, а и телевизията много помогна в тази посока, бълвайки предавания с точно определен тип хумор. За съжаление, публиката идва в театъра и иска да види същото на сцената. А според мен мисията на театъра е преди всичко да възпитава. Сигурна съм, че хората в салона имат нужда от съвсем други неща, а не от евтин хумор.
- Но, както се казва, "не е луд тоя, дето яде баницата"...
- Бедата е, че по една или друга причина самият театър понякога отстъпва от мисията си. И аз съм присъствала като публика на спектакли, от които в мига, в който си тръгна, вече не знам какво съм гледала. Пак се връщам на "Електра"... Първоначално зрителите, като че се стъписват. Но постепенно притаяват дъх и започват да следят текста. Никой не смее да шукне, не дай боже, да звънне нечий телефон, имам чувството, че другите ще го разкъсат. Та искам да кажа, че публиката действително трудно влиза на такова сериозно заглавие, но пък си тръгва доволна. Не е ли това целта на изкуството?
- Намножиха се пиесите, където за щяло и нещяло не само актриси, а и актьори излизат голи на сцената. Ясно е, че режисьорът "коли и беси", но ако имате усещането за евтин трик, изричате ли го на глас?
- Два пъти са ме събличали на сцената. Бях втори курс, когато покойният проф. Азарян ме избра за ролята на Лулу в "Лулу, или кутията на Пандора" от Ведекинд. Във финала героинята ми вече е станала проститутка и аз трябваше да притичам гола по сцената. Но това беше абсолютно задължително, самият материал го изискваше. Но когато актьори са разсъбличани само и само да се вкара публика, е недопустимо. Впрочем в Love.net първоначално имаше кадър, в който от мен се искаше да изляза гола от банята. Попитах режисьора Илиян Джевелеков защо е нужно, даже бях леко сърдита. Но явно после екипът е стигнал до същия извод и са отрязали въпросния кадър.
Втория път е Електра. Макар че аз не съм гола, а нося специално трико, създаващо такава илюзия. Признавам, че имах притеснения да не си кажат хората: "Ето, съблекли Маравиля да си рекламират спектакъла". Най-вече обаче се тревожех дали изглеждам добре. Дори прибягнах до силиконови изобретения, обаче Цветана Манева, която също участва в пиесата, ми се скара, че така само се загрозявам.
- За ролята в Love.net на кастинг ли се явихте?
- Да, в три кръга. Чак на последния ни срещнаха с Христо Шопов, за да провери екипът дали стоим добре един до друг. В киното е много важно дали една двойка си подхожда.
- Казвате, че Джевелеков изобщо не е имал за цел 21 години след "Индиански игри" пак да ви събере с Христо Шопов?
- Не. Според мен екипът дори не е подозирал, че сме снимали и преди заедно.
- В телевизионно интервю Юлиан Вергов каза, че филмът "Сбогом, мамо" не му харесва, независимо че участва в него. На вас Love.net нрави ли ви се?
- Да, и сценарият, и героинята ми. Филмът ми донесе личностен успех, а и се харесва на зрителя. Родното кино изпитваше дефицит в този жанр, цяла ниша беше празна. Пък и лентата няма претенцията да бъде "Разяреният бик", да те хване и да те разтърси. Тъкмо това според мен е голямото достойнство на Love.net. Лек и приятен, но може да разчувства, да провокира въпроси. Темата за виртуалната любов е свръхмодерна и вълнува все повече хора. Е, не е задължително всички да ахнат, напротив. Впрочем, никога не съм подозирала, че в България има толкова много кинокритика. Няма лошо, но да бъде тя градивна, а не просто да сме хейтъри. Ако у нас започнат да се снимат 25-30 филма годишно, има шанс един от тях да излезе шедьовър, но от 3 заснети...
- Може да се каже, че сте "примата" на театър "София". Хич ли нямахте резерви дали да приемете епизодичната роличка в "Стъклен дом"?
- Имах, но после ми допадна самата конфигурация: да съм майка на Камен Касабов и съпруга на Димитър Касабов.
- "Съпруга" сте и на героя на Владо Пенев в друг български сериал, който набра скорост. Във втория сезон на "Под прикритие" героинята ви търпи ли развитие?
- Да, но не знам точно какво, пък и съм задължена да мълча. Страшно се зарадвах на поканата да участвам, защото обожавам криминалето. Като артист човек ми е много мъчно, че не съм мъж, за да изиграя някоя мутра. Няма какво да се лъжем, най-големите роли са тези на лошите момчета. За женски еквивалент освен Никита, друго не се сещам. Спомням си, когато Бойко Богданов прави при нас "Ревизор", адски харесвах Христаков. Калин Врачански репетираше за ролята и се пошегува, че ако бил той режисьор, щял да ми я даде на мене. Така че, щом не мога да съм лошо момче в сериала, надявам се поне да се забъркам с някое такова.
- В "Под прикритие" бие на очи, че актьорите са главно лица от театъра, а не като в "Стъклен дом". Този ли е по-сполучливият път?
- Абсолютно. Пък и претенцията на телевизията е: "Ние ви направихме звезди". Чудесно е, че "Под прикритие" дава хляб на много колеги, играещи главно на сцена. В театър "София" сме щастливци, че звездата от "Стъклен дом" Калин Врачански е от нашата трупа. Трябва да ви кажа, че играе ли той в представление, салоните са пълни, за турнетата в провинцията да не говорим. Сега чак разбирам попфолк певиците, чието самочувствие явно идва заради пълните стадиони и заведения. Давам си сметка, че покрай Калин публиката забелязва и нас, започва да ни харесва и се получава един - в добрия смисъл - омагьосан кръг.
Преди, като виждах, че във вестниците публикуват статии за живота на актьори от популярните турски сериали, си казвах: колко хубаво би било такова място да се отделя за нашите актьори и после хората да дойдат да ги видят на живо в театъра. Ето, че се случва.
