Вече година след изборите на 13 юни 2010 г. Белгия няма официално правителство. Коалиционните преговори се проточват към задънена улица и страната трябва да се справя със служебен премиер и кабинет. За колко време?

Белгийският премиер Ив Льотерм подаде оставка през април миналата година, но все още си ходи на работа. Всъщност в средата на август той ще е работил като служебен премиер по-дълго, отколкото като избран лидер с мандат за управление на страната.

Всичко това може да звучи странно - все пак Белгия е родината на сюрреализма, но най-странното е, че една година по-късно решение все още не се очертава на хоризонта.

През февруари белгийците с гордост обявиха, че са поставили световен рекорд на страна, която най-дълго време е без правителство.

Бе създаден уебсайт, който отброи дните до рекордния 17 февруари, когато титлата щеше да бъде отнета от Ирак, прекарал 289 дни в опити да се състави правителство през 2009 г. Сайтът вече тръби: "Да, белгийци, поставихме рекорда!"

Други източници твърдят, че



рекордът всъщност принадлежал на Камбоджа,



на която й бяха нужни 353 дни за формиране на кабинет след изборите през 2003 г. Белгия обаче счупи и този рекорд на 1 юни.

"Технически нещата могат да продължават така до следващите федерални избори, които трябва да се насрочат през 2014 г.", казва политологът Давид Синардет. "Да речем, че имаме избори през 2014 г., и тогава се сблъскаме със същия проблем за формиране на управляваща коалиция, тогава това служебно правителство може да продължи да действа и след това. Докато то разполага с мнозинство в парламента, единствената пречка пред това да продължи да управлява би бил страхът от абсурда."

Проблемът възникна заради дълбокото разделение между фламандскиговорящата и френскиговорящата половина от населението и заради липсата на истински национални партии.

Безплодните коалиционни преговори през последната година се въртят около фламандските искания за прехвърляне на още повече пълномощия от централното правителство на местните власти. Тези искания са едновременно смущаващи и отегчителни за обикновените избиратели.

"Нетърпението е налице, но по-осезаема е липсата на интерес у хората. Те са изморени от всички препирни, особено що се отнася до институционалните искания", казва журналистът от "Де Щандаарт" Марк Райнебо. "Хората говорят едно и също постоянно, повтарят се едни и същи фрази. Хората се изморяват. Това усилва отчуждението на гражданите от политическия елит."

Според него нови избори биха повторили резултата от миналата година или пък популистките партии биха укрепили позициите си.

Въпреки шегите около новия рекорд повечето белгийци сякаш не се чувстват много комфортно заради него. "Това не е рекорд, който някой би искал да постави. Ако хората се шегуват с него, то е, за да прикрият смущението си", смята Райнебо.

През януари хиляди хора се стекоха на демонстрация срещу неуспеха да се състави коалиция. Но последните опити да се мобилизират протестни акции удрят на камък, затова мнозина заключават, че



гневът се е превърнал в отчуждение



Според резултатите от скорошно проучване на GfK, 57% от белгийците поставят политическата ситуация на първо място сред тревогите си - показател, който е по-висок от която и да е друга европейска страна.

Пречките пред дългосрочно служебно правителство в белгийската конституция са твърде малко. Общото разбиране е, че министрите могат да действат, когато е неотложно нужно, или пък да продължат да изпълняват политиката на предходното правителство.

Големият въпрос е дали служебното правителство може да предприеме дългосрочни реформи в публичните финанси, за които почти всички партии са съгласни, че са необходими, за да се започне ограничаването на огромния дълг на Белгия - третият в ЕС.



Във всекидневния живот обаче Белгия се справя отлично



Икономиката расте, износът - също, чуждите инвестиции продължават да навлизат, белгийското председателство на ЕС през 2010 г. бе определено като успешно, страната участва и в операцията срещу Либия.

Отчасти това се дължи на факта, че служебният кабинет и държавните служители са ефективни мениджъри, но другата причина е, че много правомощия вече са прехвърлени на регионалните власти и на езиковите общности, да не говорим за споделения суверенитет с другите страни от ЕС и еврозоната.

"Имаме нова форма на правителство, нова форма на демокрация, с които доказваме на света, че тъпата идея, че всеки се нуждае от правителство с всички правомощия, може пък да не е вярна", казва с много ирония Давид Синардет, който преподава в Университета "Антверпен" и в Свободния университет в Брюксел.

Според Марк Райнебо общи избори могат да бъдат насрочени наесен или идната година по същото време, когато се провеждат и местните избори.

Той изтъква, че другата възможност е парламентът да предприема повече инициативи и служебното правителство да получи нови правомощия. Според него това може да продължи поне още година. "Може и да знаете кога ще станете премиер. Но при сегашната ситуация никога не знаете кога може да ви изритат", казва той.