Преброяването на сините зайци през уикенда нито навреди, нито донесе полза на "Синята коалиция". Там положението е такова, че няма как от вътрешния вот да се очаква да разреши проблемите на автентичната десница. Напротив - те лъснаха отново, но пък за никого не са изненада.

Резултатите от вътрешния вот показаха нещо, което се знае отдавна - че СДС е по-силен в страната, но отстъпва на ДСБ в София и най-големите градове. Според резултатите на вота за кандидат-президент СДС е спечелил в 20 области, а ДСБ - в 8, сред които обаче са София, Пловдив и Варна. СДС спечели в 187 общини, а ДСБ в 77. Като цяло Румен Христов (СДС) е събрал 44 230 гласа, или 55.74% срещу 33 532, или 44.16% за Светослав Малинов. За кметския вот в София Прошко Прошков (ДСБ) е събрал 12 925 гласа срещу 8697 за Владимир Кисьов (СДС). В проценти гласовете са 60 на 40.



Определено нямаше нужда да се минава



през цялото напрежение на едни вътрешни избори, за да се затвърди тази картина. Нищо не пречеше на ръководствата на двете партии да се разберат още в началото кандидатът за президент да е от СДС, а кандидатът за кмет на София от ДСБ. Фактът, че това не се случи, означава, че в двете партии поотделно, особено в СДС, има твърде големи противоречия, които ръководството не може да тушира по друг начин, освен като прехвърли отговорността на избирателите чрез вътрешни избори. Пряката демокрация е нещо много хубаво, но липсата на работеща представителна демокрация в десницата определено е голям проблем. В ДСБ нещата клонят към авторитаризъм, а в СДС ръководството явно е твърде слабо, за да се наложи над лобитата в партията.

Сините особено много се гордеят, че са мобилизирали 76 000 избиратели за участие във вота. Числото наистина е впечатляващо, тъй като е близо една трета от гласувалите за "Синята коалиция" на последните парламентарни избори. Но е много съмнително дали гласоподавателите, които в неделя пуснаха бюлетина за кандидатите, които не спечелиха, ще отидат да гласуват за опонентите им на същинските избори. Антагонизмът между СДС и ДСБ не е преодолян, въпреки че вече 2 години двете партии формално са в коалиция и дори имат обща парламентарна група. Иван Костов така и не каза в прав текст, че лично се ангажира да работи за кампанията на Румен Христов. Само го призова да убеди онези, които не са гласували за него на вътрешните избори, да го сторят на президентския вот. Мартин Димитров заяви, че ще работи за Прошко Прошков, но не пропусна да изтъкне, че е било въпрос на чест за СДС да докаже, че е по-голямата партия от ДСБ. Очевидно подобни заяждания на дребно не могат да влошат хладните отношения в коалицията, но няма и да я направят по-единна.



Ромският вот придаде допълнителен колорит на т.нар. праймъриз



В повечето градове, от които имаше сигнали за контролиран вот - София, Варна, Хасково, Шумен - печели ДСБ. СДС е събрал повече ромски гласове единствено в Кюстендил. Обясненията откъде е дошъл този вот са най-различни. Ръководството на ДСБ посочи с пръст т.нар. ОДС-2, в което участват Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев, Антоан Николов и т.н. Според тъмносините именно тези бивши величия са организирали циганската активност с цел провокация и очерняне на ДСБ. Вчера сутринта Костов искаше тези гласове да не се броят, после се успокои, че Прошко Прошков печели. Така наречената циганизация на вота послужи на премиера да иронизира сините, а Дон Цеци да даде съответното подигравателно за Костов интервю. И толкоз. Сините интриги и номера никому не са интересни вече.

Че вътрешните избори не консолидираха десницата, стана ясно още в деня след вота. Иван Костов поднови предложението си към СДС за споразумение за общо явяване на местните избори. На което Мартин Димитров отговори, че СДС не може да подпише такова споразумение, след като ДСБ дори няма структури във всички райони на страната. Истинската причина за това неразбирателство е, че СДС се надява на определени места да се съюзи с други отлюспени навремето формации, голяма част от които са във въпросното ОДС-2. Те обаче не щат и да чуят за Костов, нито пък той за тях. Тези непримирими противоречия са с повече от 10-годишна история. За ОДС-2 Костов е най-омразният лидер на всички времена. Същата група, изживяващи се като демократи първа ръка, са склонни да оправдаят девиациите в политическото поведение на Бойко Борисов, само защото преди повече от 10 години Костов управлявал по-авторитарно. Щом това им помага...

Очевидно е, че това буксуване в древни интриги и заплетени отношения няма как да помогне на десницата. На вътрешните избори не бяха издигнати достатъчно привлекателни лица, за да бъдат увлечени повече избиратели. Ясно е, че не разполагат с такива. Разбира се, това не е проблем само на "Синята коалиция". Не е по-различно и положението в БСП. За ГЕРБ няма какво да говорим. Тя е партия за един човек. Ако той не е там и нея няма да я има. Партиите, които изнесоха прехода, са в криза - идейна и откъм личности. Партиите, които дойдоха, за да сменят елита на прехода и да поемат властта, пък са лидерски и еднодневки от гледна точка на бъдещето. Задънена улица.