Специфичен български етнически модел има. Толерантността към другия е заложена изначално в нашата държава, създадена от прабългари, славяни и други племена, обитавали тези земи още от древността. През Средновековието България често е включвала в своята територия различни етноси и общности и самата тя е била част от други империи. До откриването на Америка през 1492 г. през нашите земи са минавали най-важните търговски пътища.

Българският етнически модел



не е запазена марка на нито един политик



Напротив, някои от родните партийци всячески се опитват да разцентроват неговите баланси, особено като наближат избори. Лидерът на ДПС Ахмед Доган прави това повече от 20 години, а председателят на "Атака" Волен Сидеров - от 6.

В началото на 90-те години обществената енергия в смесените райони, отприщила се след 45 години липса на демокрация, случайно или не бе канализирана против турците и връщането на техните рождени имена. Електоратът на ДПС тогава запази спокойствие, за което заслуга имаше и ръководството на тази партия.

Но в последните десетина година преди избори движението не прави нищо друго, освен да нахъсва избирателите, като им напомня за възродителния процес. И да им внушава по един или друг начин, че той може да се повтори. Случи се съвсем наскоро в Джебел, Демир баба теке и на всички други места, на които се отбелязаха майските събития от 1989 г. Тогава турците излязоха на протест срещу тоталитарната власт. На директен въпрос наистина ли смята, че има шанс възродителният процес да се повтори днес, когато България е член на ЕС и НАТО, Доган отговори, че не изключва подобна възможност.

Този отговор на лидера на ДПС е укорим от морална гледна точка, но за Доган това е само политическа тактика да държи електората си единен и нащрек.

Поведението на Волен Сидеров е неразбираемо нито от морална, нито от политическа гледна точка. Да безпокоиш мюсюлмани по време на петъчната им молитва е акт, който може да предизвика само отвращение. А да работиш за консолидацията на електората на "турската етническа партия", както я нарича Сидеров, особено след като се пишеш националист, е чутовна политическа глупост. И то точно в този момент, когато в редиците на ДПС има объркване заради изключването от партията на Касим Дал, бивша дясна ръка на Доган и важна част от лидерския му ореол на борец за права и свободи.

Необмислените действия на Сидеров дадоха повод на Турция да се намеси в нашите вътрешни работи. И принудиха външния министър на правителството, избрано и с гласовете на "Атака", да се обяснява като ученичка пред посланиците на ислямски държави.

Най-голямото доказателство за това, че българските политици и най-вече ДПС и "Атака" не са част от българския етнически модел, е фактът, че споровете около случилото се в джамията продължават и досега. Най-вече в парламента. Българското общество реши този въпрос за по-малко от 24 часа. Хиляди подкрепиха във "Фейсбук" подписката "Цвете за свободна България", а стотици отидоха до джамията в София и оставиха цвете пред нея в знак на несъгласие с действията на "Атака". Политиците ни обаче определено нямат интерес нещата да приключат толкова бързо и



продължават да предъвкват темата



Ясно е, че трябва да бъде разбит монополът на ДПС в смесените райони и турците да се интегрират във всички останали партии. Както е крайно наложително да се отнеме от ръцете на "Атака" монополът върху българската национална идея. Особено след като хората на Сидеров направиха така, че националист вече да звучи като мръсна дума. Безспорно е, че България има нерешени въпроси с почти всички свои съседи, но няма нищо по-нормално от това те да са сред приоритетите на всички български партии, независимо от цвета им. Всичко това би трябвало да е сред най-важните цели на нашите управници, ако в България има все още някакви наченки, или по-скоро остатъци, на сериозна политика.