"- СТРАХ ТЕ Е ДА УМРЕШ ЛИ?

- Не че не искам...Все пак винаги съм...Но животът е навик, който не е лесно да загърбиш..."

---

"Смърт го няма - смятат го за...хъм...изчезнал. А това причинява хаоса, който е задължителен след прекратяване на особено важна комунална услуга."

---

През 1991 г. Тери Пратчет публикува "Жътварят" (у нас издадена от изд. "Вузев"). В тази книга за Света на Диска Смърт се пенсионира и за пръв път също получава оставащото му до края време. Хората не умират по начина, по който са умирали преди и в света настава хаос - той просто не може да съществува без смъртта. През 2007 г. Пратчет обяви, че и неговото време е лимитирано, след като беше диагностициран с рядка форма на алцхаймер. Тази година BBC излъчи филм на сър Тери, в който той поставя въпроса за легализирането на евтаназията и показва пациенти от клиниката "Дигнитас" в Швейцария, където се практикува асистирана смърт, включително и мъж с тежко двигателно заболяване, който е стигнал до фазата, в която вече не може да диша. Пред камерата пациентът изпива и смъртоносна доза барбитурати. Докато е снимал филма, Пратчет е взел от клиниката документите, с които да заяви и собствената си евтаназия, тъй като тя не е разрешена във Великобритания.



Но все още не ги е подписал



Историята за пореден път възобнови спора "за" и "против" легализацията на евтаназията в цял свят. По ирония на съдбата по това време почина другото "лице" на евтаназията - д-р Джак Кеворкян, помогнал на 130 неизлечимо болни да сложат край на живота си и лежал в затвора за асистираното самоубийство на мъж, болен от прогресиван паралич.

Спорът стигна и до България, подпомогнат и от депутата от БСП Любен Корнезов, който в понеделник внесе в парламента законопроект за разрешаване и уреждане на асистираната смърт у нас. Текстът е изключително либерален и позволява всички форми на евтаназия - активна, пасивна, по искане на пациента или на близките му и дори на деца. Вероятно и за самия Корнезов е ясно, че подобен закон няма да мине, но не това е важното в случая. По-важно е, че има шанс да се състои дискусия, в която да се кажат максимален брой аргументи и от двете страни, да се провери какво е мнението на обществото и на различните негови групи, за да се приближим поне с една крачка както към личния избор, който всеки би направил, така и към обществения.

За общество като българското, което по някои теми не е мръднало от късния феодализъм, въпросът за евтаназията е почти табу. Той просто не е съществува и не интересува никого. Досега се е състояла една-единствена дискусия - през 2004 г., когато Евдокия Манева опита да пооткрехне вратата за легализирането на асистираната смърт. Тогава темата успя да развълнува депутати и медии за няколко дни, а опитът на Манева срещна масиран отпор от повечето парламентарни групи. В авангарда на противниците на евтаназията бяха лекарите, а дискусията продължи толкова малко, че църквата дори не успя да реагира. Масовата обществена реакция беше "има по-важни неща за решаване" и



"като искат толкова, какво им пречи да се самоубият"



Затова е интересно да видим дали за 7 години сме надраснали поне малко манталитета си и можем да си позволим и "по-отвлечени" теми, присъщи на богати и задоволени общества. Защото, както би казал Тери Пратчет, същината на живота е в това, че има смърт. Аргументите в полза на евтаназията са ясни - всеки има право на избор и на тежко болни, обречени на страдание до края хора не бива да се отказва достойнство и по-лека смърт. Почти всеки е съгласен да се позволи на хора в терминален стадий, за които всяка минута е мъчение и болка, да имат право на евтаназия.

Въпросът е обаче колко болен трябва да е човек, кой да асистира смъртта му и при какви условия. Ако се разреши евтаназията, асистирана смърт могат да избират и нетерминално болни, хора, които просто не се чувстват добре или знаят, че болестта им е смъртоносна, но в неопределен момент в бъдещето. Въпросът е имат ли право на евтаназия хора, за които няма лечение в тяхната държава, общество, град, но другаде по света има.

Друг аргумент на противниците на евтаназията е, че както и животът, така и смъртта много лесно може и ще стане бизнес. Защото и тя струва пари, дори и те да са 10 лв. за една фатална доза. Ако евтаназията е легална, рано или късно тя ще започне да се реимбурсира - ще се предлага в пакетите на здравните фондове и например НЗОК ще има клинична пътека "асистирана смърт", а болници и лекари ще имат право на печалба от тази дейност. Каквито и комисии и съдилища да разглеждат молбите за евтаназия, винаги ще има съмнения, че някой не си е отишъл доброволно, а е убит или принуден от близките си.

Има значение, разбира се, и етичният момент, че евтаназията ще обезцени човешкия живот и ще демотирива лекарите, които са учени да спасяват, а не да прекратяват живота.

Аргументите "против" важат с особена сила в България, където правилата са врата в полето и границата между евтаназия и убийство може да се прекрачи лесно. Но няма нищо лошо поне да се позамислим защо. Повечето имаме време за това. А колкото до това защо болните не се самоубиват, а искат някой друг да го стори - има ли някой, който би искал Тери Пратчет да го направи, докато още може сам, вместо да напише последната си книга?