След поредица от акции без видим резултат аграрният министър Мирослав Найденов намери начин да осигури пазар за скъпите колбаси, сирена и хляб, изготвени по създадените от него стандарти за качество. Той обяви, че ведомството му ще се намеси в бизнеса, като елиминира дистрибуторите, които доставят храната от производителите до детските кухни и градини.



Така Найденов смята да осигури качествени стоки в менюто на децата и учениците, без да се повишава таксата за градина. Наред с това родителски асоциации започнаха да призовават държавата също да поеме част от цената за изхранването на децата със скъпите, но претендиращи за здравословни и качествени стоки. В бъдеще стандартите трябва да обхванат и храната на учениците.

"В момента доставката идва от един търговец, който, минавайки храната през него, си слага надценка. Ако се разреши доставка по лотове, т.е. искаме да се махне от звеното посредникът, ако хлябът идва от производителите на хляб, то тогава цената ще падне. Всичко е въпрос на логистика", разясни Найденов вчера пред бТВ. Той дори започна да смята на едро в опит да убеди родителите, че храната по "стандарт" няма да бръкне дълбоко в джоба им. "Цената на храноден във врачанската детска градина например е 1.80 лв. Ако се използват качествени продукти, имаме 15 стотинки оскъпяване", пресметна Найденов.

Дистрибутори заявиха пред "Сега", че замисълът на министърът няма как да се осъществи, защото производителите ще си калкулират допълнителни разходи за транспорт. Освен това те са категорични, че в условията на пазарна икономика подобна намеса на държавата е недопустима.

Сметки за детската храна по стандарт от месеци насам правят по форумите и родителите. В момента месечната такса за детските градини е 60 лв., а ако храната поскъпне дори с 1 лев на ден, таксата ще скочи до 80 лв. на месец. Именно затова родителски асоциации вече призовават държавата да поеме част от разходите. "Държавата трябва също да има готовност да поеме евентуално увеличение. Нашата цел е да не се увеличава таксата. Тя би спряла много родители от това да пуснат децата си на градина. Трябва да се организира доставката и на същата цена да се доставят продуктите", коментираха вчера от асоциация "Родители". До момента стандартите за храни са препоръчителни, вкарани обаче в детското меню, те автоматично ще станат задължителни и ще осигурят пазар за тези продукти.

Сагата по внедряването на скъпата храна в детски градини и училища стартира през септември м.г. Тогава агроминистърът заговори, че родителите трябва да са готови да плащат своеобразен данък "дете". "Ако някой смята, че ще си води детето за 20 лв. на месец на детската градина и то ще яде качествено, нека ние да обясним на тези драги родители, че това няма да стане. За децата си трябва да извадим (пари - б.а.) и да си платим. Вижте какво се яде сега в детската градина - едни намазани филии с не знам какво и отгоре поръсено с още не знам какво", аргументира се Найденов. Идеята му обаче беше забравена покрай провала на колбасите "Стара планина", когато стана ясно, че държавата не разполага с лаборатория, чрез която да контролира качеството им. 4 фирми бяха набедени, че влагат соя, но лаборатории в Германия опровергаха твърдението. Хлябът "България" също почти не се намира в магазините, понеже у нас няма качествено жито, което да покрива критериите.

Министърът заяви, че ще обсъди новата схема за доставка на храни до детските градини с Националното сдружение на общините, понеже кметствата правят търговете за избор на доставчик на храна за забавачките. Идеята вероятно ще срещне сериозен отпор. Още миналото лято от здравното ведомство реагираха остро на идеята на Найденов. "Не знам какво трябва да променяме. Рецептурниците за детската храна са нови, от 2002 г. са. Освен това в тях не можем да запишем стандарт "Стара планина" или БДС, защото те не са задължителни, как да задължим детските градини?", заяви тогава д-р Маша Гавраилова, началник отдел "Опазване на общественото здраве" в МЗ.

Само преди 2 години пък беше променена наредбата на просветното министерство за продажбата на храни в столовете и бюфетите. Тя предвижда поне веднъж седмично там да се предлага риба, а два пъти седмично - пълнозърнест хляб. Телешкото, свинското и агнешкото месо трябва да са без видими мазнини. Айранът трябва да е без сол, а млечните продукти трябва да са с мазнини до 2%. От 2008 г. ЕС предоставя на България пари за мляко, а от м.г. и за плодове. Усвояването на тези пари у нас обаче е катастрофално. Заради нехайството на чиновниците досега страната ни загуби близо 10 млн. лв. от ЕС само за безплатни плодове. Всяко правителство се опитва да внесе свой ред в закуските на децата, но обикновено търпи провал.