Когато на 23 юни съдът в Амстердам оневини крайнодесният националист Геерт Вилдерс по отправените към него обвинения за дискриминация и подстрекаване към омраза спрямо мюсюлманите, това изглеждаше като финал на продължилия цяло десетилетие в Холандия експеримент с интеграцията. Съдиите решиха, че макар коментарите на политика в холандската преса в периода октомври 2006 - март 2008, сравняващи исляма с нацизма, да са били оскърбителни, въпреки това те са били законни и са били част от легитимния обществен дебат преди няколко години. Нищо че на моменти тонът на дебата бе недопустим или най-малкото нежелателен.



"Добрата новина е, че е законно да критикуваш исляма



Това е нещо, от което ние се нуждаем, защото ислямизацията на нашето общество е основният проблем и заплаха за нашата свобода. И на мен ми е позволено да казвам това", заяви Геерт Вилдерс пред репортери след решението на съда.

"Това е много разочароващо. Той насажда омраза към исляма", споделя след съдийското решение холандската мароканка Зенар ал Карбони, докато помирисва разтопения кашкавал върху кравайчетата на децата си в заведение недалеч от сградата на съда. Поглеждайки към 11-годишната си дъщеря Амра, тя продължава: "Когато го виждам да говори по телевизията, наистина се плаша за всички деца. Наистина е страшно да го гледаш и си мисля, че не би трябвало да е така".

Геерт Вилдерс никога не се е страхувал да атакува исляма, въпреки че се налага да живее под постоянна охрана след 2004 г., когато холандският филмов режисьор Тео ван Гог бе убит от мюсюлмански екстремист.

Вилдерс призова да се забрани Корана, който той сравни с "Майн кампф" на Хитлер, както и да се въведе "данък за парцала върху главата" - тоест за фереджетата, които носят мюсюлманките. Той също зове Холандия да хлопне вратата за мюсюлманските имигранти и дори да се отнеме гражданството на онези, които вече са в страната. А неговият късометражен филм "Фитна" съпоставя сцените от 11 септември и други терористични действия със строфи от Корана. Председателят на съда Марсел ван Остен окачестви някои от коментарите му като "примитивни и клеветнически", но постанови, че те все пак са част от свободата на словото - неговите коментари са били направени по време на разгорещен национален дебат за мултикултурализма.

Други обаче не са съгласни. "Той (Вилдерс) се измъкна с ислямофобските си твърдения, но те според Конвенцията на ООН срещу расизма трябва да попадат под ударите на наказателното право", твърди Едберт Домеринг, адвокат и професор в Университета в Амстердам. И ако Вилдерс обяви оневиняването си за победа на свободата на словото, Домеринг е на друго мнение: "Това е победа за неговата свобода на словото, но тя ще доведе до влошаване на качеството на дебата, ще узакони използването на остър език срещу мюсюлманската религия, което всъщност



ще бъде насочено срещу хората"



Вилдерс обаче винаги е твърдял, че е против исляма, а не срещу последователите му - различие, което е узаконено в холандското законодателство.

Оневиняването на Вилдерс изглежда е знак, че неговите радикални възгледи стават преобладаващи в една държава, която десетилетия наред бе възприемана като една от най-либералните и толерантни в света.

"Решението на съда не обърна течението и е символ на това, което става в Холандия", смята Домеринг.

Популярността на Вилдерс е огромна, а неговата Партия на свободата е третата сила в парламента. Формално тя не е партньор в управляващата консервативна коалиция, но подкрепата й е решаваща за постигане на мнозинство при гласуване. В замяна правителството подкрепя много от антиимигрантските виждания на Вилдерс - от ограничаването на имиграцията до забраната да се носи облекло, закриващо лицето. Много анализатори смятат, че управляващите още повече ще засилват популярността на Вилдерс.

Малко преди съдебното решение холандското правителство се отдръпна от досегашната си политиката по интеграцията и обяви план за



орязване на фондовете за програми,



подпомагащи имигрантите. Подчертавайки, че приоритет ще са холандските ценности, вътрешният министър Пиет Хайн Донер заяви в парламента, че правителството "ще се дистанцира от модела на мултикултурно общество". Проведено миналия месец допитване показа, че три четвърти от холандците подкрепят решението на кабинета да съкрати парите за имигрантите.

"Ако през 90-те години някой кажеше, че трябва да се сложи край на мултикултурното общество, това би се възприело като дискриминация", споделя Чана Самкалден, адвокат във фирмата "Бьохлер адвокатен", специализирала се по дела, засягащи свободата на словото и религията. Тя насочва вниманието и към друг политик ксенофоб - Ханс Янмаат, който сприхаво призовава: "Първо нашият народ".

За Рони Айсман, ръководител на Амстердамската еврейска общност, последният развой на събитията в холандското общество мирише на политическа стратегия. "Политиците може да казват, че мултикултурализмът се е провалил, но това не означава, че може да се отрече съществуването на мултикултурното общество. Те казват това, защото искат да намалят парите", смята той.

Между другото, неотдавна мюсюлмански и еврейски организации се противопоставиха заедно срещу забраната на ритуалното колене на животни, одобрена в парламента. Вилдерс подкрепи забраната. (Заради реакцията на тези организации в последния момент бе направена промяна в проектозакона, която позволява ритуалните кланета, но само ако животното бъде упоено, за да не изпитва болка. Законът трябва да бъде одобрен и от горната камара на парламента - бел. ред.)

И докато политиците в Амстердам декларират смъртта на мултикултурализма, картината по улиците говори за нещо съвсем различно. На традиционния "Руутс фестивал" в Остерпарк, където от 22 до 26 юни бе представена музика на народи извън Западна Европа, щастливо съжителстваха турци, предлагащи кебап, холандци, които продаваха херинга, и африкански художници. "Мисля, че политиците не мислят какво говорят", споделя студентката Схола Вершурен, родом от Нигерия. В момента тя посещава курсове по холандски език, които се финансират от правителството. Но според последните планове на кабинета парите за тези курсове може да бъдат спрени. "Ще ме яд, ако уроците спрат. Интеграцията се разклаща", безпокои се студентката.