Доскоро Надежда е изряден гражданин, спазващ закона. Даже е сред малцината българи, които могат да се похвалят, че са осигурени върху целия си доход. Но на 7 февруари Надежда остава без работа. Малко след това решава да стане преброител в националното преброяване - била е преброител и през 2001 г. и знае какво трябва да направи. И по едно странно и необяснимо стечение на българското законодателство изведнъж се оказва от грешната страна на закона. Днес Надежда трябва да връща 3000 лв. обезщетение за безработица на НОИ. От една страна, е направила глупост да чете българските закони без адвокат, от друга, в самите закони има абсурди, а от трета - експертите не са съвсем наясно как да ги тълкуват.

Ако Надежда беше уволнена преди 7 февруари, щеше да продължи да бъде от светлата страна на закона. Ако беше подписала договора с НСИ по-късно - също. На 20 януари обаче Надежда не знае това, нито подозира, че само 2 седмици по-късно ще се озове в редиците на безработните. На 7 февруари работодателят предлага на наетите да разтрогнат договорите си по негова вина заради неплатените заплати. Така всички получават пълни права за обезщетение за безработица. Надежда се явява в бюрото по труда и по надлежния ред да кандидатства за обезщетение.

Отпуснатото обезщетение е 950 лв. на месец. Но че нещата с безработицата не са толкова прости, Надежда разбира на 7 юни. "Тогава ми позвъниха от клона на НОИ в "Младост", за да ми кажат



колко съм недобросъвестна



и как те са открили граждански договор на мое име, който аз съм скрила. Не мога да разбера как мога да скрия граждански договор с друга държавна институция?!", чуди се днес тя. Не подозира, че 130-те лева, получени за преброяването, могат да се окажат такъв проблем - прочела е в законите, че гражданските договори под и на минималната работна заплата от 240 лв. не се водят за осигуряване. Т.е. нямат значение за пред бюрата по труда.

Договорите за малки суми наистина нямат значение за бюрата по труда. С едно изключение - ако е налице комбинация от граждански и трудов договор в един и същи месец. В тази хипотеза попада Надежда с нейните 4 работни дни по трудов договор от 1 до 7 февруари. Законът е почти абсурден - ако имаш трудов договор за 2 седмици в един месец, за другите две се водиш неосигурен. Съответно - имаш право на обезщетение за безработица. Ако обаче имаш трудов договор за 1 ден и граждански договор за друг ден, се водиш осигурен за целия месец. Съответно - нямаш право на обезщетение за безработица.

"Как мога да предположа, че няколко дни работа на трудов договор в месеца ме води осигурена за целия?!, недоумява Надежда. - Все пак държавата ми е прибрала осигуровките за тези дни. Как могат да ми отнемат права, които съм си извоювала с осигуровките заради доход, който не ме прави осигурена и съответно не е свързан по никакъв начин с придобиването на тези права, за които чинно съм си внасяла вноски в общественото осигуряване."

"Фактът, че трудовият й договор е прекъснат на 7 февруари, означава, че дотогава тя е била осигурена на друго основание, т.е. по него. И един ден да е била, това означава, че през месеца е имала такова осигуряване. Затова към момента на отпускане на обезщетението тя не е била със статут на безработен", обяснява Кина Койчева от НОИ.

За да бъде бъркотията пълна, разпореждането за начет е



на основание на несъществуваща



по това време алинея от Наредбата за отпускане и изчисляване на обезщетенията за безработица. Чиновниците съвестно са посочили основанието, но то всъщност е отменено от началото на годината. Иначе пак съществува, но някъде другаде из джунглата от алинеи. "Това вече е безумно", смята Надежда, която обжалва разпореждането. За целта се е консултирала с адвокат за 30 лв. и е платила още 10 лв., за да й напише възражението. И междувременно разбира, че не само тя е пострадала от безумните разпоредби. В Хасково например 15 безработни са се отказали да бъдат преброители, защото от НОИ превантивно им спрели обезщетенията за безработица. От там се оправдават, че договорите за преброители имат един недостатък - не е посочена сумата, за която са сключени. И понеже не е ясно дали тя ще надвиши минималната заплата, по-лесно е обезщетението превантивно да бъде спряно, а след това възстановено.

"А защо не е обратното? Вместо да се наказват хората, те да си получават обезщетението, докато стане ясно какво заплащане ще вземат. Защото те могат да го вземат и след два месеца, както при нас - преброяването свърши на 28 февруари, а си взехме хонорара през април. По тяхната процедура трябваше към 15-20 април да възстановя записването си и четири месеца да бъда без доходи. През това време въздух ли да ядем? Да не говорим, че бях заработила само 130 лв., а обезщетението, което ми се полага, е 7 пъти по-високо", разсъждава Надежда. Освен това има и други граждански договори, които не са с уточнено месечно заплащане, например като комисиона от свършена работа. Те може да са и за повече месеци. "Човек през цялото време ли трябва да стои без обезщетение, въпреки че се е осигурил", чуди се Надежда.

Тя



успява да разбере на свой гръб,



че и за експертите законът не е чак толкова ясен. През май сключва нов граждански договор за 100 лв. на ден. В него не пише колко дни в месеца ще работи. Отива в бюрото по труда в "Младост", където чака час, за да разбере трябва или не трябва да й се прекрати регистрацията като безработен. Чуденето е в резултат на факта, че в Закона за насърчаване на заетостта определението за безработно лице е онова, което не работи, активно търси работа и е готово до две седмици да я започне. Но пък в друг член пише, че регистрацията се прекратява, ако лицето се води осигурено според КСО. Това ще рече, че работещите на граждански договор с възнаграждение равно или под минималната заплата могат да останат регистрирани и следователно не би трябвало да им се прекъсва обезщетението. На запитване от "Сега" от Агенцията по заетостта отговориха, че във всички случаи трудовият инспектор трябва да бъде предупреден за гражданския договор и вече да се прецени дали ще се прекъсва обезщетението.

Надежда прави точно това - предупреждава своя. "Показах договора. Той ми отвръща: "Не пише, че ще надвишиш 240 лв. на месец." Започна да се чуди дали ще я надвиша и накрая си реши проблема, като ми заяви: "Най-добре иди до НОИ да питаш и като ти кажат, се върни тук." Не знам защо не се обади той на някой колега и да се консултира? Хващам автобуса, отивам в НОИ, където чакам може би още час. Подавам документите и разказвам какъв е случаят. Те ми казват: "Ама защо нас ще ни питат? Най-добре колегите да си решат." В това до болка познато разтакаване са загубени 3 часа. В крайна сметка след подробно изучаване на договора в НОИ й отговарят: "Щом нямате твърдо месечно възнаграждение, аз ви препоръчвам да се отпишете от бюрото по труда, да се отпишете и от НОИ и като получите служебната бележка, ще ви възстановим обезщетението." Забелязвате ли една малка подробност - никой не казва, че трябва задължително така да се направи.

Надежда обаче отново решава да следва наредбите - тя още не знае, че скоро - на 7 юни, ще мине безвъзвратно в графата на измамниците. Като се отписва от бюрото по труда, получава съвет, който в нейния случая звучи повече от иронично: "Гледайте да подпишете трудов договор, защото нали знаете, че по гражданския нямате никаква социална сигурност, никакви права!" Надежда днес знае даже повече от това: "Сега ми е ясно, че в България дори да се осигуряваш по всички правила, накрая същата тази система не желае да ти плати това, което ти се полага. Какъвто и договор да подпишеш, държавата все ще намери да те изиграе".