Преди Рупърт Мърдок да закрие таблоида News of the World, за да спаси себе си и империята си от разрастващия се скандал, актьорът Хю Грант поведе война срещу вестника, защото и той се оказа в мрежата на СРС-тата му. Грант описа нещата така: отпървом си траел, защото приемал историята с подслушването като нещо лично. После набрал гняв, а му се и събудили патриотичните чувства: "...в някакъв момент просто разбираш, че не можеш да се гордееш повече със страната си" - рече актьорът.

Може и така да е донейде. А по-вероятно се докачил повече от другите, защото преди няколко години пак от News of the World бе ловнат и заснет с проститутка в испанския курорт Марбея. Тогава не пропуснаха да припомнят на актьора как по подобен повод още по-преди половинката му Елизабет Хърли го напусна, защото папараци го отснеха да ползва услугите на проститутка в колата си. (Проститутката пък после се прочу и изкара пари от тази работа).

Като медиен работник от години се питам докъде може да стигне тази игра между залата и сцената, колко пластика (и пунт) може да понесе танцът между известните и известяващите се, между идолите и поклонниците им...

И се убеждавам - много може да понесе, много. Както вече споменах - имал съм време и възможности да видя медии както отвън, така и отвътре. Да съм техен субект и обект. Това знание сигурно в нещо помага. Но и опъва ластика на разбиранията ми за човешките мотиви до гранични положения.

От опит знам, че тези, за които се пише и чиито ликове се показват по телевизията, искат това да се прави в тяхна, така да се каже, изгода. Да се укажат, ако може подробно,



безспорните им заслуги към отечество и човечество,



да се питат за това, което знаят и което ги представя като проницателни и наблюдателни, и дори да се снимат в подходящ ракурс и щадящо дребните кусури осветление. Преобладаващата част от обектите са суетни, твърде суетни. (По-глупавите по тази причина са лесен обект за всякакви манипулации.)

Публиката обаче, при цялата си разнородност, притежава неприятното качество да се отегчава извънредно бързо. Тя се държи като капризна кокетка, начоколена от тълпа готови на всичко мераклии. Мераклиите са медийните обекти: те жадуват за нейното внимание, дори живеят за него. То не е само слава, то е и пари, и власт, и всичко. Те жадуват, но публиката - не. Тя лесно се фръцка напред и назад; току-що е слушала жадно за скромния героизъм на Х от самия него или е хвърляла лъстив поглед към крокодилския чепик на Y и точно след секунда вече ги е загърбила завинаги, за да се взре в нечия рокля от месо или в нечие още неизвестно месо, показано по неочаквано еротичен начин...

Такива кокетки, ще ви кажа от собствена емпирия, са склонни често към интелектуална и морална деградация. Те уж отпървом адски се интересуват от паралела между Камю и Сартр или замислено въздишат по екопроблемите на пингвините от Антарктида - пък за секунди изпразват поглед, докато ви слушат. Ако искате поне временен успех с тях, редувайте колкото се може по-хард виц с лъстив комплимент, а после - по-къри сведенийце как звездата N примерно била ловната на калъп от мъжа си с приятелката й или как виден авторитет имал всъщност две близначета негърчета, които му одрали кожата - без пигмента, разбира се.

Медиите, при това както тези със светски уклон, така и по-сериозните политически издания, сайтове, телевизии и агенции са само връзките в този несвършващ флирт, в тази перманентна драма.

По медийната панорама на едно общество само от бръснещ поглед можете да разберете



кои сили са взели връх



Ако преобладават картинки от първия тип, то или има някакъв вид политическа диктатура, или (ако става дума за отделни медии) - хм, вероятно корупционни мотиви движат журналистическата братия вътре...

Ако преобладават картинки от втория тип, то интензитетът на флирта е достигнал френетични мащаби. Кокетката няма ни време, ни желание да вниква в каквото и да било освен в движението на собствената си банкова сметка. И не ще да плаща за никакъв сеир, освен за директен гъдел с перце от пъдпъдъче по петичките...

Веднага ще се намерят гъди-гъди ухажори, не се съмнявайте и за миг. На мястото на пожертвания таблоид на Мърдок нови десетки пчелички ще зажужат и ще сбират меда от цветчетата на световните полит и арт знаменитости - за тяхна угода и негодувание.

Някоя по-изтънчена знаменитост може да изцитира класика Пастернак, примерно:



Быть знаменитым некрасиво.

Не это подымает ввысь.

Не надо заводить архива,

Над рукописями трястись.



Цель творчества - самоотдача,

А не шумиха, не успех.

Позорно, ничего не знача,

Быть притчей на устах у всех.



Ще е принос към забавянето на деградационните процеси у кокетката.

--------

Да си прочут е некрасиво.

Нагоре не растеш с това.

Не кътай трепетно, ревниво,

в архива всяка чернова.



Създаването е подарък,

а не успех, не панаир.

Позор е да си бъдеш малък,

а да те правят на кумир.



(Преводът мой, Б. Л.)