Храната през XXI век ще се прави от всичко, което сега наричаме "отпадъци". През юни т.г. Русия и Япония съобщиха за поредните си открития, като първите са готови да създават храни от птичи пера, а вторите от човешки екскременти. Това води до въпроса каква всъщност ще е храната на бъдещето, след като е ясно, че светът иска месо. Търсенето му само в Китай на всеки десет години се удвоява, а в Индия на всеки пет, там, разбира се, не ядат телешко, но наблягат на пилешкото. Расте потреблението на месо и в Русия, като специалистите са изчислили, че след десет години човечеството ще поглъща два пъти повече месо от сега. Откъде ще се вземе цялата тази продукция?

Неочакван отговор на този въпрос намери японският биолог Митсуюки Икеда от Университета Окаяма, който предложи да се произвежда изкуствено месо от човешки екскременти. Новината за това изобретение, което първо се появи в британския в. "Дейли мейл", предизвика буря от емоции в интернет, като някои шегаджии веднага нарекоха откритието "шитбургер"(от лайно на англ.) Десетки хиляди потребители на нета веднага обявиха бойкот на японската кухня, а видеозаписът, на който професор Икеда обяснява тънкостите на производствения процес, стана за няколко дни лидер в сайта YouTube, където го видяха 1.5 милиона души.

Оказа се, че



идеята за "шитбургер" циркулира не едно десетилетие



във фантастичните романи и е попаднала неочаквано в японската наука. Една компания, която се занимава с преработката на отходните води, се обърнала към лабораторията на Университета Окаяма, която се ръководи именно от Митсуюки Икеда, с молбата да се измисли начин за утилизация на биологичните отпадъци от канализацията. Професорът се заел сериозно с този проблем и решил преди всичко да разбере с какво точно си има работа. После открил това, което е известно на всеки лекар диетолог - човешкият стомах усвоява не всички компоненти от храната и питателните вещества. Всъщност, именно тези неусвоени вещества, сред които има и нужните белтъчини, важни минерали и полезни въглехидрати, са в основата на нашите екскременти. Затова пък тези вещества прекрасно усвояват бактериите, които от остатъците на нашите необработени храни произвеждат белтъка протеин, естествено за своите нужди. Но Икеда решил да накара тези бактерии да поработят за нуждите на човека. Като резултат всички необработени остатъци от храна били разделени на съставни елементи с помощта на химическа екстракция и хидролиза. В лабораторията била получена прозрачна течност, която на практика се състояла от молекули на полипептиди - белтъчни съединения. Тази течност била смесена с някаква маса от бял цвят, за да се получи форма "приличаща на месо"(съставът на тази маса засега се пази в тайна, известно е само, че в нея има високо съдържание на въглехидрати, които са на растителна основа). След което се добавя сол, синтетични ароматизатори и натриев глюконат за вкус. Както и червен хранителен оцветител, за да се получи естествен цвят на продукта. Като цяло масата външно напомня повече на продаваното някога в СССР "шоколадово масло", отколкото на месо.

Ако на инициативата на Икеда се погледне с очите на учен, то неговият експеримент изглежда като истинска революция, само че не в научен план, а в психологически. Това е така, защото след като през 60-те години, когато учените започнаха да провеждат първите експерименти с цел създаване на изкуствени белтъци, биолозите не бързаха много да разкриват пред обществеността пълния списък със суровини за своите експерименти. Те измислят понятия като "влакна от животни и растителен произход". Тази потайност се обяснява с предубедеността на потребителите, които по различни причини, най-вече елементарно незнание, могат да обявят бойкот на новите стоки заради някои неблагозвучни вещества, които се използват при създаването им. Така че професор Икеда стана първият учен, който реши, без да се прикрива, да поговори с обществото за храната на бъдещето и за това как тя се създава. Дали той е бил чут и разбран, е много важен въпрос. Самият учен се отнася към обидите по негов адрес с ледено спокойствие, като истински самурай, който разбира, че хората първо трябва да прекрачат един важен психологически праг. Когато това неизбежно стане, неговата технология ще намери търсене.

За това въпросът



какво точно ще ядем утре



вече не може да бъде пренебрегван. Ясно е, че населението на планетата се увеличава постоянно и храната намалява постоянно, заради което са нужни спешни мерки. Засега обаче се предлагат предимно екзотични варианти. Експерти на Световната здравна организация (СЗО) предлагат да се наблегне на отглеждането на насекоми, в частност на гъсеници от някои сортове пеперуди. Както заяви изследователят Пол Вантом, енергийната ценност на сушените гъсеници съставят около 430 килокалории на 100 грама - колкото е и при висококачественото месо. Като се допълни, че месото на гъсениците съставлява около 53% белтъчини, примерно 15% мазнини и 17% въглехидрати. Други учени пък се обявяват за създаването на изцяло изкуствено месо. "Взимаме клетка от истинско месо и го разделяме на питателните му вещества - витамини, аминокиселини и минерали", заяви Хенк Хаагсман, изследовател от университета в Амстердам и член на Асоциацията на производителите на изкуствено месо. "След това копираме тези съставни части и получаваме готово месо, като можем сами да модифицираме състава на подобни клетки, добавяйки и други вещества в него. Така ще успеем да намалим вредните мазнини на по-полезни вещества и месото ще бъде по-здравословно и полезно", допълва той. Основният проблем обаче е как да се оптимизира производството и да се направи този продукт продаван. Засега производството на подобно изкуствено месо излиза много скъпо, защото няма добри технологии в тази сфера и не носи печалба.

"Ние обаче сме убедени, че с времето ценовите различия ще се изравнят и в един момент дори ще бъде по-изгодно да се произвежда такъв вид месо, отколкото натуралното. Трудно е обаче да се каже кога ще стане това", смята Стиг Омхолт, президент на Асоциацията на производителите на изкуствено месо. Своя технология предлагат и руските изследователи от птицевъдната промишленост, които измислиха как перата от птици да се преработват. Както се оказа, около 85% от общата маса от тези отпадъци съставят чисти белтъчини, известни като кератин, който е най-полезният и питателен продукт в света. Първоначално перата минават през изчистване и дезинфекция, след което се пускат през хидротермична обработка. После от тази маса се извлича прозрачен разтвор, който съдържа в себе си кератин. Той днес вече се използва в козметичната промишленост - при създаването на кремове за подобряване на растежа на косата, както и за различни храни за домашни и селскостопански животни.

Големият проблем на човечеството е, че хората още не са се научили разумно и правилно да употребяват хранителните продукти. Научно-техническият прогрес доведе до това, че



хората приемат прекалено много храна



и все по-малко се напрягат физически.

Резултатът вече е известен на всички - масово затлъстяване, гастрити и други стомашни разстройства. От медицинска гледна точка човечеството днес яде не само ужасно много, а направо самоубийствено много. Така всяка година в САЩ се появяват почти 10 000 нови вида продукти, като едновременно с това всеки ден се изхвърлят хиляди тонове развалена храна на боклука. Това важи и за Европа и други развити части на света. Дори има нов вид индустрия за лекарства, които помагат на организма да се справя с празничните трапези, когато хората поглъщат огромни количества храна.

На всички е ясно, че повечето хора никога няма да се откажат от парче добре изпечено месо за сметка на някаква неизвестна субстанция, дори тя да е хиляди пъти по-полезна. Но точно в това се крие проблемът, че в наши дни месото, което купуваме в супермаркетите, невинаги е "натурално". Месопроизводителите постоянно измислят нови начини, за да осигуряват все повече от своята продукция, и то в минимални срокове. Достатъчно е да си припомним последния скандал в Германия, когато в храна за животни в стотици птицеферми бяха открити диоксини, които попаднаха в яйцата и месото. Тогава се оказа, че производителят е използвал вредни за човека мазнини във фуража въпреки ясното обозначение, че са само за промишлена употреба.

Друга обичайна практика е в храната за животни да се добавят стероиди, антибиотици и различни стимулатори, което води до такива болести като луда крава, свински и птичи грип. Както и технологията да се увеличава масата като месото се инжектира с вода и увеличава обема си до 40%-50%. Все пак добре, ако в месото е добавена обикновена вода, а не сложен коктейл от химикали, които спират процеса на гниене и придават на месото "натурален" розов цвят. Възможно е много от нас да предпочитат да не се замислят над тези проблеми, но японецът Митсуюки Икеда реши, че между потребителите и производителите не трябва да има никакви тайни. Особено след като вече на всички е ясно, че през новото хилядолетие "натуралният" външен вид на един продукт невинаги ще означава, че той наистина е получен по натурален път.