Българският език ще бъде защитен със закон. Вярно, законът е само от 5 странички, но авторът му, Любен Корнезов, е научен да мисли стегнато, ясно и просто. (Междувременно се появи още един проект на депутат от "Атака", б. ред.)

В мотивите за внасяне на законопроекта се казва: "Въпросът за българския език е не само проблем на езикознанието, литературата или филологията. Той е държавнически проблем. Езикът е основният градивен елемент на нацията. Без език няма нация. А нашият български език идва от древността, от равноапостолите Кирил и Методий". Все си мислех, че от равноапостолите идва графичната система, с която се записва вече съществуващият език, а не самият той. Но ако законопроектът мине през пленарна зала и се превърне в закон, това вече няма да е така, защото законът е над всичко. И тогава историческата истина ще гласи, че светите братя са създали не азбуката, а езика.

-------

"Българският език е задължителен при наименования на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти".

------



Очевидно във всички останали случаи българският език не е задължителен. Освен това този текст, въпреки привидната си юридическа изчерпателност, поражда някои въпроси. Например, защо летищата трябва да се наименуват на български, а гарите и пристанищата не? Кои са наименованията на пътните знаци? Как, например, викат на знака за забранено спиране - Стоян? Лоренцо? Как ще се казва хотел "Хилтън" след приемането на закона? А фирмата "Майкрософт" - "Малък и мек" ли? Тук трябва да признаем, че има допуснати слабости, които до второ четене трябва да се изчистят.



----

"Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл".

---



Тъкмо този текст според мен е гръбнакът на законопроекта. Той открива неподозирани възможности за работа върху българския език. Не се прилага трудно. Достатъчно е само да уловиш кои думи са от други езици и веднага да ги замениш с български. Например "Другарят Любен Корнезов беше избран за делегат на конгреса на Българската социалистическа партия" задължително трябва да се промени на "Другарят Любен Корнезов беше избран за отзаконник на заедновървежа на Българската общественическа частичност". Тогава това съждение вече официално ще може да влезе във вечерното разпространение на далековиждането (емисия на телевизията постарому).

Много е важно кой ще брани езика и ще се грижи за прилагането на закона. Раят е бил пазен от херувим с огнен меч. Законът "Корнезов" не заслужава нищо по-малко от това.

------

"Чл. 22. (1) Създава се държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език, която се състои от 17 членове".

------



Едва сега, на попрището жизнено в средата, като мълния ме озарява прозрението за съдбата на мъртвите езици като шумерски, латински и старогръцки. Защо са изчезнали, защо са умрели? Много просто. Защото древните неразвити общества не са успели да създадат свои комисии от по 17 членове за опазване на съответните езици. Получаваме отговора и на друг въпрос: как българският език е успял да се развие от синтетичен (с падежи) до аналитичен (без падежи). Отговорът отново е много прост - българите, за разлика от останалите варвари, са имали Комисия за опазване и развитие на езика и именно тя го е развила от падежен в безпадежен. По време на османското присъствие тази комисия се е саморазпуснала, за да се влее в хайдушкото движение, и сега трябва наново да бъде създавана. Което прави и законът "Корнезов".

Ето как от приказка на приказка стигаме до най-същественото:

----

"Чл. 25: За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания".

----

Трябва. Трябва да има повече глоби, за да се научи тоя народ на ред, пък и да се напълни бюджетът, за да има заплати за чиновниците. Макар че законът "Корнезов" не казва как ще се осъществява контролът и как ще се налагат наказанията, аз знам и ще ви кажа. Ще се създаде и лингвистична (езикова) полиция. Тя ще бъде общинска, за да може да се издържа пряко от гражданите, които ще наказва. Лингвополицаите ще бъдат оборудвани с подслушвателни уредби като онези от шпионските филми, с които добрите подслушват какво си говорят лошите от другата страна на улицата. Полицаите ще бъдат маскирани като бременни студентки или клошари, за да не будят подозрение и да не плашат потенциалните нарушители. Щом посредством мощната си и модерна апаратура доловят разговор с употребата на чуждици, веднага ще вадят кочаните с актовете и ще наказват. А откъде полицаите ще знаят кои думи са с български произход и кои не? Откъде ще са сигурни коя от думите в словосъчетанието "кочан с актове" е българска и коя е мръсна чуждица? Всичко това ще стане ясно от друг закон, който ще се казва, например, Закон за етимологичната адекватност на лингвистичната полиция, макар че няма да може да се казва така по силата на чл.6, т.8 от Закона за български език, защото от всички думи в заглавието му български са само "закон", "за" и "на". Но независимо от това как ще се казва, такъв закон ще има и проектът за него вероятно ще бъде написан от някой друг мастит български юрист, защо не и от самата Искра Фидосова.

И така, пламъчето на надеждата вече е запалено и остава само да се молим мнозинството в парламента да не се заинати и законът да бъде гласуван. За да може майчиният ни език най-сетне да е защитен от злонамерени посегателства и да е спокоен за бъдещото си правилно развитие. А когато постигнем това, ще се погрижим и за бащиния език. (Със съкращения, заглавието е на редакцията.)