:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,519,699
Активни 86
Страници 3,215
За един ден 1,302,066
Сега и одеве

Такива, каквито сме - непохватни, некултурни и нецивилизовани

Петър Мутафчиев
На 4 август 2011 г. министърът на културата Вежди Рашидов заяви: "Имаме древна и богата история - Тракия, Византия, Рим са били тук. Първата минерална вода, първото левче, което е сложено, това са капиталите от културния туризъм. Първото кебапче или хотдог са пари, даващи възможност на хората да забогатяват. Затова говорим да заменим алкохолния туризъм с културен." В страна, където предишният министър на културата се "Збогуваше", а от повереното му министерство се адресираха писма до "филосоВски факултет", това изказване съвсем не е изненадващо. То сигурно ще влезе в златния фонд на примерите за класическата управленска логика.

Същия ден депутатите от "Атака" Огнян Стоичков, председател на комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и проф. Станислав Стоилов внесоха Закон за българския език, конкуриращ предложения преди време подобен законопроект от депутата от БСП проф. Любен Корнезов. Не е изненадващо, че проектът на "Атака" е доста по-остър и предвижда глоби и имуществени санкции за неупотреба на български в работно време от служителите в държавната администрация, съда, прокуратурата, полицията, здравеопазването, образованието, медиите и т.н. Не е изненадващо, че двата проекта предвиждат и съответни органи, които ще опазват българския език, ще нормират словоупотребата в сътрудничество с Министерството на образованието, младежта и науката, както и с БАН, за да се запази езикът като основа на българската национална идентичност.

За всички ония, които са убедени във вечното завръщане и иронията в историческите повторения, съвсем не е изненадващо, че вниманието към културата и езика се възпалява тъкмо през лятото и по този начин. На 4 юли 1883 г. в Боженци е роден Петър Мутафчиев, написал през лятото на 1935 г. в сп. "Просвета" един актуален и днес текст за "полуинтелигенцията", който донякъде обяснява сегашните сънища за културния туризъм, както и законодателните илюзии за нормирането на употребата на българския език. Но той показва и нещо друго извън неизненадващата му съвременност.

Четейки извадките от неговото обяснение на културната криза у нас, не гледайте календара тъкмо днес. Защото може да си припомните, че 6 август, Преображение, е денят, в който през 1945 г. секудни след 8.15 ч. над 100 000 души са се преобразили - в прах и пепел, в сенки по стените, в живи рани и заразени за десетилетия утроби - благодарение на най-голямото постижение на науката, промишлеността, организацията и мироналагащата целесъобразност в масовото убийство - бомбата над Хирошима. Опасни са такива припомняния с оглед на поредния ни цивилизационен избор, макар той някак диалектически да разширява по-предишния Рим, Берлин и Токио и идеята за "нов ред на Земята". Затова е по-удобно да се върнем към 1935 г. у нас, когато все още не се е изпарила надеждата, че нещата поне тук могат да се оправят с култура, чист български език и приобщаване към "най-напредналите народи". И с никакъв атом дори и за мирни цели, че каквито сме си непохватни, некултурни и нецивилизовани, току-виж сме се гръмнали сами. Приятно четене.



За културната криза у нас

(сп. "Просвета", 1935, № 4)



Петър Мутафчиев



Петър Мутафчиев, роден в с. Боженци, Габровско, през 1883 г., завършва класическия отдел на Русенската гимназия, пет години учителства в Плевенско, от 1906 г. до 1910 учи история и география в Софийския университет, участва в трите войни до 1918 г., отличен с множество български ордени за храброст и немския железен кръст. Специализира византийска история и палеография в Мюнхен, от 1923 г. е доцент по история на Източна Европа и Византия в СУ; чете лекции по средновековна българска история, история на Сърбия, Румъния и Османската империя, както и лекциите по обща социална и културна история във Висшето военно училище. От 1935 г. до смъртта си през 1943 г. е главен редактор на сп. "Просвета", сътрудничи в сп. "Златорог", "Философски преглед", "Българска мисъл".





Ако някой би поискал да си изясни смисъла на живота ни от Освобождението насам, особено през времето на последните десетилетия, останал би слисан от странностите, с които тоя живот е изпълнен. Като че ли основната и най-съществена черта в него е отсъствието на всякаква логика. Казал би човек, че сме живели, за да творим парадокси, да доказваме, че сме способни да извратим или да стигнем тъкмо до опакото на всичко онова, което навсякъде и у всички представлява цел на всяко естествено и здраво развитие.

Тоя факт в една или друга степен се набелязва у нас решително всъде. Нигде обаче той не изпъква с такава сила и нигде значението му не е тъй голямо,както в областта на образованието и изобщо на духовното ни битие.

Жертви за народната си просвета ние, общо взето, никога не сме скъпили. Затова в делото на народното образование минавахме за народ, който далеко е определил съседите си. И не само при един случай с гордост сме сочили, че по общия брой на училищата и по процента на грамотността сме почти достигнали равнището на големите културни народи. Още по-значителен изглежда напредъкът ни в ръста на средното образование. Тук вече по относителното число на своите училища - поне преди година и половина - ние едва имахме равни на себе си. И рядко някой народ може да се похвали с едно - съответно на числеността си - тъй голямо количество "интелигенти" със завършено средно или висше образование, каквото вече имаме ние.

Всичко това обаче е само едната страна на въпроса, парадната му външност. Всъщност всеобщата ни грамотност, за която тъй самодоволно обичаме да говорим, представя истинско недоразумение. Най-малко за три четвърти от всички грамотни хора у нас простото писане си остава най-сложното между всички изкуства... Средният тип образован българин не е в състояние да "съчини" правилно, без груби граматически, езикови или стилни грешки нито една страница. Затова въпреки грамадното количество "интелигентни", с каквито вече е претоварен животът ни, толкова малко са българите, които могат да мислят правилно и да излагат на книга мислите си. Когато един чужденец учи езика на дадена страна, обикновено му препоръчват да чете нейния периодически печат. Това е не само защото в него се пише просто и ясно, както хората обикновено говорят, но още и защото главното изискване, на което навсякъде един публицист трябва да отговаря, е да пише стилно и граматически издържано. Само у нас на това условие никой не държи...

Това, което е в пресата, още в по-големи размери е в държавните и обществените учреждения. Те открай време си остават най-удобният и спокоен приют на безграмотността. Обикновеният нашенски чиновник - голям или малък - продължава да бъде олицетворение на човек, който не само че не знае граматиката на своя език, но няма и най-елементарен усет за него. Поради това нигде тоя език не се обезобразява тъй, както в благословените български канцеларии.

Но това шествие на полуграмотността у нас не е нещо, което съществува изолирано и само за себе си. То е само частичен и външен израз на друго явление, по-съществено и с по-голямо значение: необикновения ръст на така наречената полуинтелигенция... Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост - от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия - да изстъпят като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че - като решаващи фактори - именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от Освобождението си до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит - обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество. А като що-годе значителна обществена величина не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява, която заедно с това би му служила за необходима обществена опора, осигурявала би му възможността да въздейства върху съзнанието на масите. Обществените функции на подобен елит се изпълняват у нас от същата полуинтелигенция...

Самата културна криза, която за целия свят настъпи след завършека на голямата война, за нас започна всъщност още от първите години на свободния ни живот. Защото именно от това време тръгна рушенето на народния ни бит - едничкото завещано нам от миналото културно наследство - и поведоха своето начало безплодните усилия да присадим у себе си истинските придобивки на чуждото културно творчество. От тогава, та и до сега тая криза расте и се задълбочава, тъй като нито едното се помъчихме да спасим, нито пък другите бяхме в състояние да усвоим. Тъй заживяхме съвсем дезориентирани, без своя цел и без свой път, пленници на временни настроения и на необмислени увлечения и затова, без да бъдем способни да влияем на събитията, в които се виждахме замесени, сами се превръщахме в тяхна играчка. Не от свръхкултура, за каквато може да става дума на Запад, а от истинска културна анемия, с всички нейни последствия, е обхванат животът ни. И главно поради това се оказва той днес лишен от всякакви опори...

И тук изстъпва историческата роля, която - не на последно място - има да изиграе българското училище. Само то може да ограничи по-нататъшния ръст на полуинтелигенцията в нашия живот и да издигне общото културно равнище на обществото ни, а главно чрез него ще е възможно да се създаде и духовният елит, без който ние и занапред както досега ще продължаваме да блуждаем и хабим силите на своя народ, за да видим най-сетне загубени сетните възможности да се спаси независимото му развитие.
Снимка: lostbulgaria.com
Полагане на основния камък за строежа на училището в село Средногорово, Старозагорско, 1927 г
114
13861
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
114
 Видими 
05 Август 2011 19:35
Люди мира, на минуту встаньте!
Слушайте, слушайте: гудит со всех сторон –
Это раздается в Бухенвальде
Колокольный звон, колокольный звон.
Это возродилась и окрепла
В медном гуле праведная кровь.
Это жертвы ожили из пепла
И восстали вновь, и восстали вновь!
Сотни тысяч заживо сожженных
Строятся, строятся в шеренги к ряду ряд.
Интернациональные колонны
С нами говорят, с нами говорят.
Слышите громовые раскаты?
Это не гроза, не ураган -
Это, вихрем атомным объятый,
Стонет океан, Тихий океан.
Это стонет,
Это стонет
Тихий океан!


Редактирано от - burning daylight на 05/8/2011 г/ 19:41:23

05 Август 2011 19:43
Изключително хубава и точна статия на Мутафчиев - както и останалите му, впрочем.
Похвално е, че др. Денков има доблестта да ни го припомни, заставайки със собствения си образ и поредната си манипулацийка като сущо олицетворение на това, за което пише Мутафчиев.
05 Август 2011 20:31
Самият ББ и повечето от министрите му непрекъснато привеждат доказателства, че са завършили археология при "професор" Божидар Димитров.
05 Август 2011 20:40
Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост - от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия - да изстъпят като ръководна сила в него. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат

Да, така е. Е, и?
П.С. Щеше да е добре, ако г-н Мутафчиев бе употребявял по-малко думи, в по-къси изречения и нов ред [/quote]
05 Август 2011 20:44
Е Димитър, и Петър, един чеп ги е правил-недоправил
05 Август 2011 20:49
Какво нещо е ясната мисъл! Един съвременник би използувал 10 пъти повече думи без да стане твърде ясно за какво иде реч. Спирам да си кълча езика с жаргон и турцизми.

Редактирано от - dabedabe на 05/8/2011 г/ 20:52:08

05 Август 2011 20:51
"Такива, каквито сме - непохватни, некултурни и нецивилизовани" - някои форумци потвърждават тезата на Мутафчиев/Денков и по-горе и със сигурност ще го направят по-долу.
05 Август 2011 21:35
Какво нещо е ясната мисъл!

Ясната мисъл е привилегия, която се дава много по-рядко от всички останали ценности. Тя е одиумът на мисленето. Ценен и рядко срещан дар, в България не сме повече от сто човека
05 Август 2011 21:39
Ценен и рядко срещан дар, в България не сме повече от сто човека
Тук няма нужда нищо да се добави или отнеме. За съжаление - все по често срещан Божи дар.
05 Август 2011 21:43
Сияйния, от мен най-доброто изпълнение, по мое мнение. Аз някъде в края на юни се бях сетила за тази песен, по сходен повод.

Редактирано от - Геновева на 05/8/2011 г/ 21:44:41

05 Август 2011 21:52
Друго е да ти дадат очила, с които да прочетеш това онова.
05 Август 2011 22:23
Годината е 1935-та , а темата , за тревожен проблем пред ... системата на образованието . След 9 години стигат , не до реформа на образователния модел , а до смяна на Системата . Дивим се на тази публицистика , но и дано сетим къде й бива сбърканото . Просто , да не повтаряме едните си и същи "полуинтелигентни" заблуди , за десети път ...
05 Август 2011 22:24
Брилянтно, но по времето когато Мутафчиев е писал са били загубени много по-малко войни, населението е било повече от 70% в селата и емиграцията е била десетки пъти по-малка. Имаме сериозно влошаване, збогом филосови
05 Август 2011 22:27
Не смея да запитам съм ли в стотицата. Да знам да черпя ли.
05 Август 2011 22:32
"Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила."

Колко актуално днес !
05 Август 2011 22:39
Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че - като решаващи фактори - именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание.


Какво ли е това "стъгда"?
05 Август 2011 22:44
Благодаря ти, Геновева
Но знаеш какво си мисля? Намалява добротата - малката, "обикновената", обозримата, осезаемата - доброта. Липсва ни, колкото и да си въобразяваме, че сме успели да я заменим с фикциите си
05 Август 2011 22:49
Все по-тесни стават кръговете, в които се чувстваме себе си, уви.
05 Август 2011 22:57
стъгда

[остар.] Площад на село.

Обратното на седенка.
05 Август 2011 22:57
Какво ли е това "стъгда"?

мегдан
05 Август 2011 22:58
Вероятно от стъгда произхожда "стъргало", която дума малцина помнят.
05 Август 2011 23:15
Ами той Бойко толкова може - магистрали и туризъм, oстаналото (като например несъстоялият се нано-център - Натиснете тук) не го може. Никак не му се сърдя, в Англия е много хубаво, и на жената и децата също много им харесва, супер си е за установяване
Не може да се отрече обаче че дори и да е прост държавник, е впечатляващо добър политик, в пъти над всички останали доколкото въобще могат да бъдат някаква база за сравнение.

Редактирано от - AVG на 05/8/2011 г/ 23:17:49

05 Август 2011 23:18
Опитвам се да си представя силата, която ми е дала способността - на мен, обикновения внук на обикновен търговец и обикновен миньор - да различавам Шостакович от Малер. Не мога
05 Август 2011 23:59
Ако ние, 50-годишните, не сме успели да възпитаме човечност у децата си, значи не сме живели
06 Август 2011 00:12
Е, ако не бяхме живели, как щяхме да имаме деца?!
06 Август 2011 00:52
Е, ако не бяхме живели, как щяхме да имаме деца?!

По Неговата Всемилостива Воля
А ти знаеш ли друг начин? Интересно ми е
06 Август 2011 01:00
thin air...
06 Август 2011 01:17
Дали разбирате, че е дошло време да си зададем някои въпроси?
Например дали не ни липсват идеали

Редактирано от - burning daylight на 06/8/2011 г/ 14:04:48

06 Август 2011 01:41
Каквото и да вземем от писанието на П. Мутафчиев, все ще е актуално. Актуално е за времето преди, по време и след изплаканите му горести, касаещи "българската интелигенция" (май оксиморон сътворих ). Така или иначе Д. Денков е подкарал с просветителски рвев да ни запознава с незаслужено забравени имена - предлагам до "Деня на будителите" да ни предлага по едно подобно четиво! При ширещата се "необразованост" ще имаме по една поучителна творба - да обогатим кръгозора си. А пък коментарите - може и без тях! Едва ли ще са на нивото на позабравения творец! За Д. Денков и третото подар´че - едно палче ! За да има рима...

06 Август 2011 02:43
Следа като прочетох статията у мен възникнаха следните въпроси:
1. Имало ли е по времето на Мутафчиев еманципация и феминизация?
2. Имало ли е първа мъжка и втора мъжка гимназии или само смесени училища?
3. Колко от учителите са били мъже?
4. Може ли училището да създаде елит или поне "пълни" интелигенти без помощта на семейството и обществото?

Или както казваше един приятел:"Защо ми задаваш отговора...."
06 Август 2011 04:12
Първо от цитираната статия става ясно колко много се е изменил езика, най-вече като стил, но по интересното, като значение на думите. Има употребени поне четири думи, които днес имат съвсем друго значение. Една от тях е "набелязва" употребена в значение на "забелязва", друга е "интригува", употребена със значение "интригантства".
-
А иначе, коректно беше да се отбележи, че тази статия е писана в условията на цензура по времето на Дирекция на обществената обнова и отразява възгледите на политически кръг "Звено". С това може да се обясни и висящият извън логиката призив-твърдение за "духовен елит - обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество."
06 Август 2011 04:44
.
06 Август 2011 05:01
.
06 Август 2011 05:37
Аългарското училище са полу-грамотните преподаватели, няма причини да мислим друго след статията на Денков. И той разбира се разчита на ролята му, респективно на ролята им.

Малко ми писна от натюрмортите Денкови.

Представете си духовността на дивак, който по цял ден е принуден да събира гнили плодове, за да се изхрани. Това са българите днес. Всичко започва и завършва с икономиката, с долните, полу-грамотни хора, които на всяка цена искат да успеят. Ако това означава да се представят добре, да се обличат и говорят правилно, те това и ще правят. Комични като бай ви Ганя в началото, но всичко се учи, а децата надминават родителите си. Но ние бай Ганю го имаме за простак и му се смеем. Е, той сега на нас се смее.

06 Август 2011 05:52
Много ми харесва, че AVG от името на цялото си семейство благодари на Бойко Борисов!! А многа други емигранти са недоволни!
06 Август 2011 06:19
Уважаемият г-н Донков е цитирал(с благодарности за това) един изключително умен и изпреварил времето си човек.Г-н Мутафчиев просто е изпреварил наличната история. Живял и учил доста време в чужбина, той просто не може да разбере, защо простите(на пръв поглед) неща от ежедневието на европееца са недостижими за "нашего брата". Отговорът е един - липсата на време.Какво са някакви 47 години Държавност? И то за някаква току що създала се държава? Защото половин век за една държава е точно началото на прощъпалника... И точно когато детето започва да се чувства удобно в прощъпалника, той се счупва. Мама и тате купуват нов и поставят детето в него.Колелцата са различни и дърпат в различни от тези досега посоки.Детето е учудено, но то все още е дете, според изминалите години за една държава и лесно приема новите насоки.След 45 години, само стъпка в живота на една държава, отново линията регулираща основните поведения се променя.Този път към нещо познато, нещо което знаеш, без да можеш да определиш, откога и как така го знаеш. Така е то...
06 Август 2011 08:20
Докато темите са "Едикойси и българските волове" или
"Таквозто в творчеството на Едикойси"
все така ще е - ПАПАГАЛСТВО.
***
Моето уважение към проф.Мутафчиев НО,
е стигнал само до признаците.
Без унищожение до корен на сегашното папагалство,
наречено "Български език и литература" и изграждане
на НОВО обучение по български език от 1 до 12 клас
нищо няма да стане.
06 Август 2011 09:13
2. Имало ли е първа мъжка и втора мъжка гимназии или само смесени училища?
3. Колко от учителите са били мъже?

Имало е една мъжка гимназия и една девическа. Става дума за мъжката гимназия в Русе (сега сградата на Христо Ботев), която е завършил г-н Мутафчиев. Мъжете-учители са над 70%, ако съдя по свидетелствата запазени от баща ми, който е завършил същата. А измежду учителите-роднини и -познати се наблюдава следното явления. В учителските семейства мъжете преподават в мъжката, жените в девическата. Нещо като естествена сегрегация на учителския състав.
Апропо, директорът на мъжката гимназия Нико Просеничков, съпруга на внучката на Баба Тонка, го разстрелват комунистите като фашист. Следвал в Германия човекът. Следял за реда. За малко щял да уволни учителя по руски (учил в Русия!) за алкохолизъм и кОрвЕрлАк (съветско-българска комбинация, ония поне само пият), но все пак го оставил след няколко предупреждения. После тоя същият станал шеф на милицията. И хоп - директора и внучката. От директора е останало едно елече, закачено на една вейка. Така че хер Мутачиев е изкарал голяяяям късмет да си умре 1943.
вж. Книгата на Веселина Антонова - Потомците на Баба Тонка и народният съд



Редактирано от - Nickolas на 06/8/2011 г/ 09:45:00

06 Август 2011 09:41
Вероятно от стъгда произхожда "стъргало", която дума малцина помня
стъргало излезе много по-късно.
Относно пратеният линк на статията "Сбогом на нанотехнологиите". Ето един цитат от нея:
Всичко това ние разбрахме тогава от специално посветена на нас статия в Semiconductor international, озаглавена "България - не е само кисело мляко". Това пише Иван Даракчиев в края на миналата година в открито писмо до финансовия министър Симеон Дянков, след като кабинетът "Борисов" спря изграждането на Българския нанотехнологичен център. Даракчиев беше определен от предишното правителство за изпълнителен директор на амбициозното начинание.
Според западни авторитети нанотехнологиите ще определят облика на XXI век. "Нанотехнология" не се превърна в позната от новините дума, затова ще припомним, че "нано" е научното означение на една милиардна част от метъра. Обект с големина 1 нанометър е около четири пъти по-голям от размерите на атом и около 1000 пъти по-тесен от ширината на човешки косъм.

Искам само да отбележа, че в България има доста хора в науката, които работят научно в тези направления - най-вече в БАН.
През май миналата година правителството на Станишев обяви, че започва създаването на държавното дружество Български нанотехнологичен център с първоначален капитал от 50 млн. лв., заделен от фискалния излишък. IBM е световен лидер в индустриалните нанотехнологични изследвания и микроелектрониката, разполага с над 10 хил. патента. Затова именно с тази компания беше подписан договор. Очакваше се партньорството да доведе до излизане на международния пазар. Финансиране можеше да се привлече по Седмата рамкова програма на ЕС, за която до 2013 г. са предвидени 3.5 млрд. евро.

Но Симеон Дянков, заедно с магистралния Боко започна война срещу науката, като насочи своите удари срещу най-силните и центрове БАН и СУ. Ето как:
След като новата власт отхвърли проекта, държавата плати неустойката на IBM, предвидена по договор. Компанията дипломатично отказва коментар, но според Даракчиев бюджетът е олекнал с над 5 млн. лв. money for nothing, което е една десета от първоначалния капитал за центъра. “

Искам дебело да подчертая, че това милиционерско-физкултурно-пожар никарско правителство се родее по своята простотия само с правителството на Стамболийски, когато са подгонили всички висшисти и интелигенция (даже и агрономите !!!). Мой роднина по това време е искал много да стане агроном, но заради политиката на земеделците е следвал строително инженерство в Аахен.
06 Август 2011 10:41
стъргало излезе много по-късно.


Ти наистина си много древен, щом помниш възникването и на двете И освен това яко омешваш времето с пространството като старшината от вица; не става дума кога, а дали въобще, ама сега си на вълнА нанотехнологии, гледам, под статия от първата четвърт на 20 век...
06 Август 2011 11:05
Статията наистина е актуална.
ivo kunchev
06 Август 2011 11:26
Статията е актуална най-вече с бодряшките призиви "Дайте да дадем". Прилича на днешните редакторски колонки - те са вечно актуални като хороскопите за деня. Мутафчиев говори за "ние" и "те", но не става ясно откъде са се взели "те"
и защо "ние" са се провалили.
06 Август 2011 11:49
Васик
06 Август 2011 11:53
Да не е синоним на "стъргало" Език мой И преди мен са се сетили. Който не чете И това ни е манталитетец, май. Всичко да започва от нас и все да откриваме топлата вода.

Редактирано от - Здравка на 06/8/2011 г/ 11:55:26

06 Август 2011 12:01
Най-синтезираната информация за основата на българските проблеми към днешна дата е предоставена в мнението на Иво Кунчев.
06 Август 2011 13:08
Крайно интересни лупинги е направил Денков в импресионистичния си натюрморт. От алкохолния туризъм и Атака излита към Хирошима и се приземява в божественото някога Боженци, а сега царство на механите и кебапчетата. Без да се е усетил, обаче, е демонстрирал разликата м/у някогашния солиден и обществено отговорен интелектуалец(Петър Мутафчиев) и сегашния интелигент отразяващ партийните си сърбежи и „визията” на спонсорите си. Добавяйки Мутафчиев за да придаде тежест на собствените си объркани мисли, автора всъщност става илюстрация на неговите актуални и след десетки години наблюдения.
06 Август 2011 13:22
Айде пък сега, ivo kunchev бил синтезирал. Щатите да не би да са били зле 50 години след създаването си? Или 120? Каквато базата за създаване (старата държава), от там тръгва и новата държава. В случая на БГ, нещата тръгват от 'управляващите (султана) са далече от нас, и не като нас , и от нас нищо не зависи'. Следващите 110 години са пренаписване на този мироглед, първо първата му част, след това втората му част и след това третата му част. След тва следва точка и обърквация .
06 Август 2011 13:41
Удивително, колко персони, страдащи от ментален елефантиазис са се изказали под темата. Начело с Николас (бивш Кольо). Шаяците като Кунчкънчев даже не ги броим.
06 Август 2011 14:38
MRX++, не зная много за нанотехнологиите и смирено питам: Какъв е бил крайният продукт на финансово "удареният" център? Мисля си, че ако е отново електроника, правилно са спрели финансирането. Ние просто не можем да конкурираме големите в тази област, както не го могат дори страни като Германия или Италия /какъв е пазарният дял на "Оливети" в самата страна?/.
Но по лаишкото ми мнение, нанотехнологии са например и различните мембрани, филтри и други компоненти на машини за химични и биотехнологични производства, за храни и нови материали, обработка на вода и други течности. Тези машини имат значително и растящо търсене и най-вече предлагат богати възможности за включването на страната ни в кооперираното им производство. "Нано-център", насочен натам, следва да се подкрепи. А вярвам, че лесно ще намери и частно финансиране.
06 Август 2011 14:59
Ясната мисъл е привилегия, която се дава много по-рядко от всички останали ценности. Тя е одиумът на мисленето. Ценен и рядко срещан дар, в България не сме повече от сто човека

Какво ли има предвид уважаемият форумец с претенциозното название под одиум на мисленето? Одиум на латински означава "омраза".
Нещо май се е пообъркал човечецът в напъните си да изглежда начетен и мъдър...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД