Кризата в Северно Косово отпреди няколко седмици показа колко крехки могат да бъдат мирът и стабилността в Западните Балкани.

Всичко започна, когато властите в Прищина решиха да наложат търговското ембарго на стоките от съседна Сърбия, защото Белград отказва да признае митническите печати на най-младата балканска държава, на които пише "Република Косово".

Премиерът на Косово Хашим Тачи реши да изкара специалните антитерористични части "Роса" и да овладее граничните пунктове между Северно Косово и Централна Сърбия, където според него процъфтява нелегалната търговия със стоки от първа необходимост, бензин, строителни материали и лекарства. Местните сърби бързо се организираха и поставиха барикади на всички пътища, водещи към доминирания от тях север. Така те успяха и да спрат бързото идване на международните военни части КФОР и местната косовска полиция. Северно Косово изпадна в криза и недоимък, което наложи властите в Белград да изпратят 75 тона храни и лекарства за своите сънародници там. Барикадите просъществуваха две седмици, след което бяха поетапно премахнати. До тази развръзка се стигна, след като командващият международните военни части в Косово ген. Ерхард Бюлер успя да се договори след многократни срещи с двамата висши представители на Белград за решаването на кризата.



Споразумението предвижда премахването на барикадите



от страна на местните сърби, а граничните пунктове между Северно Косово и Централна Сърбия да бъдат контролирани от КФОР временно. Договорът между тях обаче не бе приет лесно нито от местните сърби, нито от властите в Прищина, където премиерът Тачи обяви, че компромис с вътрешните въпроси не може да има и че ставащото в Северно Косово е вътрешен въпрос. Въпреки това обаче му се наложи да охлади разпалената си риторика и в крайна сметка да се съгласи със споразумението, заради което бе подложен на много сериозни критики от страна на парламентарната опозиция и по-специално от косовското младежко радикално движение "Независимост". Лидерът му Албин Курти заяви, че Прищина се е съгласила практически да предаде контрола върху Северно Косово на Сърбия. Курти, които е лежал в сръбски затвори по време на войната през 1999 г., е известен днес с радикалните си искания за създаването на "Велика Албания". Той и Кочо Данай от Тирана се опитват много активно да съживят този политически проект, който бе изоставен преди няколко години от някои политици в Прищина.

Днес Курти е трета политическа сила в косовския парламент и олицетворява недоволството на младите хора от политиката на премиера Хашим Тачи. Всъщност според мнозина действията на премиера спрямо сърбите са реакция срещу нарушения му обществен имидж в последните месеци. Мнозина коментатори в Прищина са категорични, че Косово е изправено пред дълбока политическа криза, след като през март бе свален президентът Баджет Пацоли.



Днес Тачи има редица вътрешни проблеми



Той трябва да осигури безпроблемната процедура по приватизацията на апетитния косовски телеком, за който има интерес от редица чуждестранни компании, както и да се договори с МВФ за подкрепа на икономиката на страната му. Авторитетът на Тачи е разклатен много сериозно и от доклада на парламентариста от ПАСЕ Дик Марти, който постави под съмнение действията на паравоенната косовска албанска групировка АОК от 90-те години. Марти обяви пред ПАСЕ, че АОК се е занимавала с търговията на органи от отвлечени сърби.

С толкова проблеми в страната и извън нея бе логично Тачи да посегне и да се опита да си възвърне накърнения имидж.

Северно Косово и съдбата на местното сръбско население, което не признава институциите на официална Прищина, днес предизвикват загрижеността на международната общност за ставащото в най-младата балканска държава. Сърбите бойкотираха първите парламентарни избори в Косово, след като то се отдели от Сърбия на 17 февруари 2008 г. Те не желаят да получават нови лични документи, които издават властите в Прищина, както и да се отказват от административните си връзки, които имат със Сърбия.



Северно Косово няма да остави безразлична Сърбия



и тя следи внимателно ситуацията там, още повече че в конституцията й пише, че Косово е част от територията на страната и задължава всички нейни държавни институции да работят в тази посока и да прокарват тази политика в контактите и с международната общност.

И ако Сърбия има пространство да чака, докато се присъедини един ден в ЕС, то не така стоят нещата с Косово, което практически бе блокирано от сръбската дипломация и през последните две години признанията за независимостта му са практически спрени. Днес Косово се опитва всячески да излезе от тази хватка, но засега това практически трудно се осъществява.

3 години след своето отделяне от Сърбия Косово все още не е член на ООН и на редица друга важни международни организации, което практически го блокира във функционирането му, а липсата на перспектива за реализацията на младите хора в него поражда социално напрежение.

Затова конфликтът в Северно Косово от последните седмици говори, че процесите в региона не са изкристализирали докрай. Прищина вижда в Северно Косово възможност да се докаже като реално съществуваща държава, докато Белград търси опит за реванш.

Все по-често се говори, че всъщност може да се стигне до 15:15 между Белград и Прищина - така както Сърбия загуби 15% от територията си след отделянето на Косово, така днес Прищина би могла да загуби 15% от своята територия след евентуално отделяне на северната част на страната.

Фактите са неумолими - Прищина не контролира тази част, там представители на косовската полиция са единствено сърби, които работят в нея, албанците са практически с много ниско присъствие в този район. Ако Прищина реши да ги уволни и да постави на тяхно място албанци, това може само да задълбочи кризата в Косово и да предизвика нова вълна от напрежение.



На Прищина й се иска, но не може, а Белград може, но се въздържа



в името на бъдещото членство в ЕС.

Евентуална подялба на Косово е желан сценарий за редица политици в Белград, за това се говори повече от 40 години в местните политически кръгове, но рисковете, които крие подобно развитие за региона, са много сериозни. Ако Северно Kосово се отдели, това може да активира нестабилност в тази част на Балканите. Неотдавна по време на косовската криза лидерът на най-влиятелната партия на албанците в Македония ДСИ Али Ахмети, който беше бивш командир на АНО по време на кризата през 2001 г. в югоизточната ни съседка, обяви, че ако Северно Косово се отдели, той няма да може да гарантира стабилността и мира в Скопие.

Разпадането на Македония е неминуемо, ако следим внимателно мисълта на Али Ахмети. Албанците от Южна Сърбия в т.нар. Прешевска долина също имат амбиции да се присъединят към Прищина, между впрочем те винаги са се възприемали поради географската си близост като Източно Косово.

Нека не забравяме, че албанците от Южна Сърбия още през 1992 г. направиха референдум, който не е признат от Белград , но на който ясно заявиха с внушителните 92 процента, че са за административното си присъединяване към Косово. Там имаше остро етническо напрежение, което доведе до избухването на въоръжени действия между правителствените части на Белград и паравоенната Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац. Международната общност постави точка на конфликта преди точно 10 г. Днес лидерите на албанците от този район на Сърбия са отново недоволни, че няма инвестиции в района им, че живеят бедно и че Белград непрекъснато демонстрира пренебрежение към исканията им.

Всичко това може да доведе до възраждането на идеята за Велика Албания. Белград неофициално, изглежда, няма нищо против развитието в тази посока на политическите процеси в региона. Неотдавна и вицепремиерът и вътрешен министър на Сърбия Ивица Дачич предложи разграничаване на сърбите и албанците в Косово, което практически означава само едно - подялба.

Ако Белград реши да върви сериозно към подялбата на Косово, това може да спре за известно време европейските аспирации на Сърбия и да я остави в чакалнята за членство в ЕС за неопределено време. При неотдавнашната обиколка на германския външен министър Гидо Вестервеле в Черна гора, Хърватия и Косово, която предхожда посещението на канцлера Ангела Меркел в Белград, бе ясно казано, че за Берлин границите на региона са начертани и нови няма да има. Подобно схващане за политическите процеси в Западните Балкани имат и в Лондон, и в Париж. Но ако Сърбия разбере, че шансовете й за ЕС се отдалечават, настоящото статукво очевидно ще бъде променено въпреки Берлин, Лондон и Париж.