Парламентът винаги е бил най-откритата институция и работата на депутатите е неизменен център на общественото внимание. Така и би трябвало да бъде. Въпросът за съкращаване на публичните разходи, свързани с парламента, периодично добива актуалност, като най-смелата идея в това отношение е намаляването на броя на депутатите. Редуцирането на бройката би могло да стигне дори до 50% и те да останат 120. Адептите на това предложение изтъкват напълно логични аргументи.

Но дали не е дошло времето за по-смели решения в тази посока? Като например това парламентът да не е постоянно действащ орган, както е сега, а да се събира на определени сесии и да гласува законите, които са постъпили. Факт е, че до приемането ни в ЕС депутатите имаха много работа, свързана с хармонизирането на нашето законодателство с европейското. Дори депутатите, прекарали повече от един мандат в парламента, признават, че от 2007 г. насам работата им е намаляла чувствително. През този мандат това вече се вижда особено ясно. Като изключим Изборния кодекс и закона за отнемане на престъпно имущество, е трудно да се посочи някой важен законодателен акт, който парламентът да е приел или дебатирал за последните две години. Изобилства от поправки на закони, които отдавна трябва да бъдат подменени с изцяло нови като Наказателния кодекс например. Имаше доста случаи, в които депутати от управляващото малцинство се опитаха да прокарат лобистки текстове. И в други народни събрания се е случвало, но предишните го правеха перфидно. Настоящото управляващо малцинство е простодушно и агресивно и успя да се набута в няколко ефектни лобистки скандала, които бяха замазани по характерния герберски стил - отрича се до последно, че има проблем, а когато виновният за случилото се бъде наказан, се аплодира реакцията като навременна и единствено възможна.

Тези истории се откроиха и защото



работата на парламента не е толкова интензивна



и подобни случаи веднага правят впечатление. Другата основна роля на парламента в този мандат е да надзирава постъпващите от изпълнителната власт актове, които в много случаи се нуждаят от сериозни редакции. Стана почти ежедневие депутатите да приключват по-рано законодателната дейност за седмицата поради изчерпване на твърде краткия дневен ред.

Ако парламентът престане да бъде постоянно действащ орган, това определено би могло да оптимизира работата му. Няма нужда например депутатите да си губят времето в безплодни заседания, докато чакат правосъдното министерство да изработи нов Наказателен кодекс. Биха могли просто да се съберат, когато той е готов, да дебатират по него и да го гласуват.

Възраженията, че в една парламентарна република Народното събрание не може да заседава само на сесии, не са основателни. Защото липсата на постоянни заседания не означава непременно липса на парламент за дълги периоди от време. Избраните за депутати ще си бъдат такива в рамките на мандата. Всеки от тях ще има достатъчно ресурс да упражнява например парламентарен контрол над изпълнителната власт. И той дори би могъл да бъде по-ефективен от все по-скучните заседания в петък по обяд. При добра организация парламентарните комисии също биха могли да заседават ефективно.

Всички разходи на избраните депутати биха могли да се прехвърлят на партиите, които, както се разбра напоследък, получават огромни държавни субсидии. Дори да се наложи те да бъдат увеличени, това



със сигурност ще излезе по-евтино от разточителството,



на което сме свидетели през последните години. Субсидирането на партиите е ясно и точно и винаги може да бъде проследено колко пари е получила една формация от държавата и за какво ги харчи. Докато при сегашния начин за финансиране на депутатите има много неясноти, като например каква е сумата, която те получават за представителни пари и за която не плащат данъци, за какво се харчи и т.н.

Идеята за това парламентът да престане да бъде постоянно действащ орган трудно ще намери одобрение сред политическите среди и реализацията й е проблемна, тъй като едва ли ще се мине без конституционни промени. Оптимизирането на публичните разходи и принуждаването на институциите да работят по-ефективно обаче е вечна кауза на всяко гражданско общество.