|
| Пепи Писарски |
Пепи Писарски е автор и на няколко албума с детски песни, музика за филми, както и на композиции и аранжименти за много други български изпълнители.
-----
- Последните години те нямаше - разбрах, че си свирил по круизни кораби в Норвегия. Какво те накара на тръгнеш?
- Заминах за пръв път през 1998 г. По онова време в София се бяхме затворили и свирехме само по клубовете. Свирехме, та пушек се вдигаше. Всяко такова участие е свързано с мъкнене на апаратури, репетиции, звукови проби - и после мъкнене на същите тези апаратури по малките часове до къщите ни. Влизаш в един денонощен режим, в който човек само свири, спи и носи апаратури. Накрая зомбясваш. Да не говорим, че не беше и добре платено - наблягахме предимно на броя на участията, а не на заплащането. А като комбинираш всичко това с Жан-Виденовата зима, как да не замине човек?
- След като натрупа и такъв опит - музикант къща храни ли? Какъв е твоят отговор на този популярен въпрос?
- Този въпрос, за съжаление, се задава само на местно ниво. В България един сравнително успешен музикант може да финансира семейството си, но на много ниско ниво спрямо най-безизвестните си колеги в чужбина. Мога да дам пример - много тъжен - от моя професионален живот. Знаеш, че получаваме авторски права от "Музикаутор", "Профон" и т.н. за песните ни, излъчени в публичното пространство. Миналата година ми се случи следното нещо - взимам аз от "Музикаутор" колосалните 600 лева за цяла година излъчвания по всички радиостанции, по всички телевизии. Става дума за около 160-180 авторски песни, които са въртени в ефир доста пъти. Като екстра към тези 600 лева получавам едни 50 долара и още едни 80 евро. И питам - тия откъде са? "Ами една ваша песен е пусната еднократно в Швеция - от нея са 50-те долара. А други две ваши песни са пуснати два пъти във Финландия - 2 по 40 евро". Направете си малка, кратка сметка за какво става въпрос. Ако човек не получава нищо, какъв му е стимулът да прави по-добри песни, по-конкурентни? Мога ли аз да си позволя с тези 600 лева от "Музикаутор" да ида и да запиша песни в Лондон?
- Кой си спомня днес за "Атлас"?
- Винаги сме правили песни с много широк адрес. И аз, и колегите ми сме се стремили да звучат актуално - и като стил, и като текстове. Мразя думата "почитатели", защото те изчезнаха - от около 2003-2004 г. в България фенове вече няма. Изчезна нещо, което беше градено дълги години. Не обвинявам никого и нямам обяснение за това положение освен медиите - лудото трупане на рейтингови точки, пропагандиране на стилове, които уж са общонародни, радват се на народната любов и т.н....
- Когато започнахте, групата беше част от една страшно силна вълна в българската музика от края на 80-те - "Ахат", Милена, "Ревю", "Нова генерация", "Клас"... На какво мислиш се дължи този общ възход и защо днес нямаме такива "нови вълни"?
- Тогава се сменяха ценности. Младежта, по-будните хора изобщо започнаха да отричат по-традиционната музика, и то с право. Тук не искам да обидя старите ни изпълнители, които все още нямат аналог на българската сцена като вокални възможности - Орлин Горанов, Васко Кеца, Нели Рангелова... Преди 1990-а обаче съществуваше преграда, която изкуствено се поставяше пред младите изпълнители и ги държеше встрани от официалните медии - те бяха 2-3 тогава. Това са т.нар. художествени комисии, които преценяват не просто какво да се излъчи, а какво да се записва! Имаше и само три студиа - на националната телевизия, на националното радио и "Балкантон". За да влезе човек там, трябваше да мине през комисията, а тя винаги прокарваше хора или автори, които бяха нейни роднини или приятели. Нищо не се е променило от Алеко Константинов насам!
Та явно тази енергия, която се е акумулирала, се отприщи след падането на комисиите и се родиха тези банди. Младежите ги харесаха, започнаха да ходят по концерти, да купуват албуми. Имаше музикални издания, които стимулираха много този процес - "Ритъм", "Рокшоу". После тази вълна от енергия постепенно се претопи, много от групите се разпаднаха, други се ориентираха в други сфери, да създават свой бизнес. Малцина оцеляхме от онова време, макар че ние заплатихме с много смени на състава - дори аз не мога да изредя всички музиканти, които са минали през "Атлас". След това изчезна концертният живот, оцелелите се покриха в клубовете. И тогава започнаха да изчезват и феновете - как могат хора, които са в състояние на напълнят зала 1 на НДК или зала "Универсиада", за да слушат българска музика, да се натъпчат в някоя кръчма? Много хора потърсиха спасение в чужбина, включително и ние.
- Не само концертният живот изчезна. Ясно си спомням как в недалечното минало определени български песни се лееха нонстоп в ефира - вашата "Кукла", няколко години по-късно - "А ние с Боби двамата пием кафе" на "Уикеда"... Къде са сега българските песни, защо музикалните редактори ги избягват? Тук изключвам БГ Радио.
- Най-куриозното е, че БГ радио не е българско, то е част от някаква американска компания... Частните радиостанции, да речем, имат свои бизнес интереси, тях не можем да ги съдим за политиката им. БНР, което се издържа от бюджета, обаче е страшен длъжник на българските музиканти. Националното радио и националната телевизия трябва да бъдат обвързани с определена политика на културното министерство - а то няма такава. Министерството на културата въобще не се интересува от музика!
От друга страна, по-младите музикални редактори и продуценти, които попаднаха в радиото, смятат, че ще изпъкнат, ако пускат всякаква друга музика, но не и българска. Направиха опит на 24 май, пуснаха само български песни и всички казаха: "Ау, колко е хубаво!" Това продължи някъде докъм 27-и, после си подкараха постарому. Програма "Хоризонт" напоследък я разпознавам по това, че не чувам нито една българска песен. Ти разбра ли например кой спечели това лято "Бургас и морето" - най-големия български песенен конкурс, наследника на "Златният Орфей"? Чул ли я е някой тази песен, кой я изпълнява?
- Смяташ ли, че трябва да има квота за излъчване на българска музика?
- Да. И тя да бъде 75%. Абсолютно необходимо е това да стане, колкото и недемократично да звучи.
- Много хора изваждат като контра довода: "Няма достатъчно нови качествени песни."
- Това не е вярно. В момента има страшно много българска нова музика и част от нея е на много високо вино. Абе, да излъчват старите неща, ако не им харесват новите! Но да е българско.
- Но ето, един жанр се промъкна и спечели ниша в медиите, без държавата да го протектира - чалгата...
- Попфолкът беше наложен от професионален продуцент - Митко Пайнера. С неговите си пари, с неговата си индустрия, която той създаде така, както се създава всеки бизнес.
- А защо не се развие бизнес в поп и рок музиката?
- Защото в България няма нито един продуцент. Истински продуцент, който като влезе примерно "Гласът на България" по телевизията, да казва - аз харесвам това момиче, ще вложа в него 100 000 лева и за 2 години то ще стане номер 1, а за 3 години ще спечеля 200 000 лева. Никой не го прави. Митко Пайнера го направи - и неговата империя ще просъществува завинаги.
- Сам виждаш, че опити имаше - хора като Наско Янкулов, Боби и Заки, които преди десетина години работеха в тази насока и продуцираха нови и обещаващи български групи, един по един се отказаха.
- Отказаха се. За съжаление. Нито Наско Янкулов, нито Боби и Заки са достатъчно богати, за да бъдат продуценти. Богатите хора у нас имат други приоритети. Те си харчат парите за футболни отбори - купуват си там "Лудогорец", "Рилски спортист"... Това е положението.
- Изпитваш ли носталгия по миналото?
- Разбира се. Носталгията е донякъде свързана с младостта. Е, не беше по-хубаво по време на соца, нищо, че бях на 20 - за това не мога да си изкривя душата. Но изпитвам носталгия към това, че хората бяха ентусиазирани, вярващи и заредени с енергия, а сега са уморени, обезверени и повечето са избягали.
