Българската емиграция масово се завръща в родината, изненадващо обяви вчера просветният министър Сергей Игнатов. Той цитира неофициални данни, според които "миналата година около 200 000 души са започнали да се движат към България". Подобна статистика не е обявявана от нито един друг официален източник.



"Хубаво е, че България става отново притегателна и хората се завръщат", обобщи просветният министър. В годините на кризата обаче българите се връщат основно заради свитите възможности за работа в чужбина. Според изследване на Икономическия институт на БАН през последните 5 г. около 450 000 българи са се върнали у нас от чужбина основно заради съкращения във фирмите им, но 20% планират пак да се изнесат навън. В същото време от НСИ отчитат, че в България от 2007 г. са се заселили по-малко от 9625 души, но това са само хора, които са декларирали промяна на адресната си регистрация от чужбина в България. Най-много са те през 2010 г., когато броят им е бил 3518. До редакционното приключване на броя от просветното министерство не коментираха откъде е статистиката.

Игнатов не е първият министър в това правителство, който говори за завръщане на българите в родината. Само преди 3 месеца подобен курс зададе и вицепремиерът Цветан Цветанов, като огласи специална правителствена стратегия за връщане на емигрантите. Според Цветанов това завръщане ще стане възможно с магистрали, чужди инвестиции и повече усвоени евросредства.

Още по-конкретен беше регионалният министър Росен Плевнелиев, който на едно заседание на кабинета уверяваше колегите си, че българите масово ще започнат да се завръщат в родината, щом БВП на глава от населението стигне 60% от средното за ЕС. По оптимистични сметки това прави към 2020 г.

Най-категоричен както винаги е премиерът. В началото на лятото Борисов обеща за 3 години да върне българите от чужбина, след като приключат всички проекти и оправи пътищата в страната.

Просветният министър даде да се разбере, че закон за българския език вероятно няма да има. "Няма нужда от такъв закон. Това го казвам и като учен, и като политик. Езикът не може да бъде регулиран със закон, в противен случай ние ще направим, както са правили други страни, но това по никакъв начин няма да се отрази на езика", обяви той. Според него езикът е "саморегулираща се, динамично развиваща се система". Едно законодателство няма да помогне с нищо, заяви министърът и добави, че така само ще се присъединим към държавите, които имат такова законодателство, но нямат кой знае какви успехи.

В момента в парламента има два законопроекта за българския език. Автор на първия е соцдепутатът Любен Корнезов. Вносители на другия са депутатите от "Атака" Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов. Двамата бяха автори и на част от последните промени в Закона за висшето образование, които не срещнаха одобрението на просветния министър.

Според Игнатов може да се направят няколко практически стъпки за подкрепа на езика най-вече в посока смекчаване на правописните норми. Той даде за пример как новите правила след 9 септември 1944 г. са отдалечили българския език от българската диаспора зад граница. Предложи и въвеждането на скандинавска практика - млади български автори да могат да получат стипендия за 1-2 години, за да напишат книга. "Иначе какво като приемем такъв закон? Как ще наричаме тогава университета, катедрите, доцентите, професорите? А парламентарната комисия как ще наричаме?", попита министърът.



СВОБОДНИ СЪЧИНЕНИЯ

Просветният министър не за пръв път хвърля в публичното пространство статистики с неясен произход. В началото на годината той обяви, че половината първокласници са от малцинствата. Лъжливата новина светкавично се разпространи, а часове по-късно се оказа, че такива данни в просветното министерство няма. После пък се опита да тушира катастрофалните резултати на българските ученици с "ново изследване на Европейския съюз", според което знанията им рязко се повишават. Впоследствие такова изследване не беше открито.