Голямата гордост на аграрния министър Мирослав Найденов - качествени храни и драконовски контрол - неочаквано помръкна. Министърът внезапно прогледна и призна, че въпреки фабрикуването на стандарти и независимо от набезите на армията инспектори от младата Агенция за безопасност на храните контролът е тотално неефективен. Според Найденов проверки има, санкции също, но големият проблем е в малкия размер. Глобите за нарушения били толкова ниски, че не стряскали никого.

"Аз лично ще предприема законодателна инициатива за размера на санкциите, защото много търговци просто си плащат глобата и продължават по стария начин", зарече се агроминистърът. Заканата му дойде заради практиката на търговските вериги да връщат развалените храните на производителите за повторно преработване, вместо да ги пращат за унищожаване. "Глобите за първо нарушение са от 2000 до 4000 лв., за второ - от 4000 до 6000 и чак след второто може да се пристъпи към затваряне. Ще предложа глобата при първо нарушение да е минимум 10 000 лева, а при повторно - да се затваря обектът", закани се Найденов. А след това мимоходом насочи вниманието на журналистите към създаването на хранителни банки, които да предоставят безплатни храни на бедните.

На пръв поглед новата цел на аграрния министър е похвална - защо производители и търговци да чакат продуктите да навършат възраст за бракуване и да харчат пари за унищожаването им, като могат 7-10 дни преди изтичането на годността на храните да ги предоставят безплатно на бедните, бездомните, социално слабите. Подобен модел работи успешно и ефективно в САЩ и Европа и на много места по света. Но за да е ефикасен в България, трябва да има строг контрол, който да бди върху качеството на храната, за да не се окаже безплатният обяд на бедния българите последен и животът му да приключи с хранително отравяне, благословено от държавата.

А тревогите в тази посока



никак не са неоснователни,



напротив повече от реални са. Последният пример дойде от Враца, където бедните намериха в безплатните си пакети с храна мухлясал ориз, в който мърдаха съвсем на живо червеи и лазеха мухи. Предлаганите сарми пък били толкова кисели, че могли да ги ядат само прасетата на врачани. В Разград също вече агенцията по храните изследва годността на консерви със сарми с подути капаци. Храните се субсидират по програма "Благотворителност" на ЕС с 10 млн. евро и се прилага у нас от фонд "Земеделие" и Българския червен кръст. Първоначално държавната прие твърде скептично информациите за развалената храна и веднага формално посочи, че при раздаването на храните задължително присъства инспектор на Българската агенция за безопасност на храните и продуктите са в отлично качество. Ден по-късно обаче нещата изглеждаха по съвсем различен начин - от Българския червен кръст признаха, че в храната на бедните е попаднал над половин тон некачествен ориз. "Става въпрос за 14 стека ориз, а във всеки стек влизат по 14 килограма, т.е. некачествената стока е около 560 кг. Пакетите са с изряден срок на годност, но изглежда гръцката фирма ги е заменила с некачествен ориз. Количествата са върнати на фирмата и тя вече е обещала да ги замени с качествена стока", обяви пред "Сега" Надежда Тодоровска, зам. генерален директор на БЧК. Проверка на "Сега" показа, че търгът за доставка на ориз е спечел от гръцката фирма "Еуриком Елас" със седалище Солун. На фирмата е платено в натура с 19 966.323 тона ечемик, който гръцката фирма си е изтеглила от интервенционната агенция на ЕС и по-конкретно от складовете й в Словакия, количествата възлизат на общо 3 995 730.82 лв. Поразяващо е обаче, че държавните чиновници не се замислят за последствията от негодна стока, а бързат да подчертаят, че програмата им работи съвършено, а случаят бил раздут от кметове във Врачанско, за да трупат предизборни дивиденти за предстоящите местни избори. Некачествената стока не била забелязана от контрольорите по храните, защото била скрита в средата на партидата, продължиха с нелепите обяснения от БЧК и фонд "Земеделие".

За киселите сарми също се намериха интересни причини, регламентирани със стандарт от държавата!

"Технолог съм във "Фантастика 95" (фирмата спечели търга за доставка на сармите за бедните) и мога да ви уверя, че сармите са в отлично качество. Киселият вкус идва от рецептури по БДС, които изискват в заливката да се добавя лимонена киселина", поясни пред "Сега" Ирина Пенчева. Тя дори разясни, че ден след раздухването на случая с ориза и сармите отишла до склада на БЧК във Враца, за да види с очите си дали наистина бедните българи се отказват от сармите. "Мога да ви кажа, че единствено роми - и то забележете накичени с килограми злато по себе си, връщат сармите, а



за бедните стари жени това е предпочитано ястие",



поясни Пенчева. Тя добави, че храната е произведена от "Родопа - Шумен 1882" и е в отличен срок на годност. От фонд "Земеделие" добавиха, че сарми се доставят и производство на "Солвекс - Мира - Фрукт", "Сатко", "Поли трейдинг ООД", "Хепидей-А" и "Еко стандарт". Техноложката попита какви са тези спорни критерии, по които държавата определя кои са бедните българи, така че хора отрупани със злато да получават безплатните ястия. Всъщност фонд "Земеделие" се доверява на колегите си от социалното ведомство и раздава храни на всичките 255 000 българи, които в момента получават социални помощи за отопление. Проверка в портала за обществени поръчки показва, че тази година "Фантастика 95 - Георги Цанков" е спечелила доставката на цели 4 стоки за бедните от общо 7-те на стойност за общо 13 338 409 лв. Фирмата доставя съответно лозови сарми, вафли, нишесте и грис. За първи път т. г. на фирмите се плаща изцяло в натура вместо пари, дружеството получава количества зърно от складовете на интервенционната агенция на ЕС, докарват ги в България, продава ги на пазара и със спечелените пари закупува стоките от български производители. Конкретно нишестето за бедните е закупено от фирма "Биосет", грисът от "Търновски мелници", вафлите от "Дик 2000". Собственикът на фирмата Георги Цанков бе мажоритарният кандидат на "Лидер" в Пловдив-област при последните парламентарни избори, освен това бе втори след лидера на "Новото време" Емил Кошлуков в битката за Пловдив-град.



Обядът за българите, пазаруващи на промоция,



също може да се окаже вкиснат

След 2 години министър Мирослав Найденов се сети да осветли порочна практика на търговските вериги. Едва онзи ден тържествено Агенцията по храните обяви, че големите търговски вериги "Билла", "Фантастико" и "345" са върнали за преработка 311.87 кг птичи разфасовки с изтичащ срок на годност. Става дума за продукти с марките "Лудогорско пиле" на фирма "Пилко" ЕООД и "Дюк" на "СВС 98" ЕООД. Вместо да потеглят към екарисаж (завод, в който се изгаря некачествената стока - бел. ред.), въпросните храни са били подготвени за повторна преработка и след това за връщане в търговската мрежа. От агенцията обявиха, че "Билла", "Фантастико", "З45" и "Пилко" ЕООД ще бъдат наказани с по 1500 лв., защото не са спазили предписание на контролен орган, което забранява връщане на храни с изтичащ срок на годност, т.е. вече са били хващани в подобно нарушение. На настойчив въпрос на "Сега" защо едва сега се мисли за вдигане на глобите за подобни нарушения от аграрното ведомство останаха безмълвни. Бизнесът обаче си има обяснение - министърът "лобира" за създаването на хранителната банка в България, зад която у нас стои фондация ФОРА (Фондация за общностно развитие) като наследник на програмите на Американския червен кръст в България.

Предприемачи, пожелали анонимност, посочиха пред "Сега", че практиката търговски вериги да връщат в предприятията негодни храни с изтекъл срок на годност е абсолютно забранена по закон. Веригите обаче го правят, за да си спестят разходите по извозването на развалената стока до Шумен, където да бъде изгорена в единствения екарисаж, а също и да си спестят солените такси по самото изгаряне на храната. А когато веригите върнат старата стока, било възможно някой производител също да започне да хитрува и вместо да гори част от стоката, да бъде преработена и да се пусне пак в магазините, никой обаче не се наема да гадае какво ще е качеството на въпросните продукти. Бизнесът обаче твърди, че това са единични случаи и посочва, че за създаването на хранителната банка поставил едно-единствено условие тези храни да бъдат освободени от ДДС, държавата не го изпълнила. А ако в крайна сметка в България заработи хранителна банка, то тя ще бръкне дълбоко в джоба на търговските вериги, защото вместо да продават на промоция стоките, чийто срок на годност изтича до 10 дни, ще трябва да ги предоставят на бедните. Затова със сигурност ще станем свидетели как стоките се държат почти до последно по рафтовете на промоция и едва ден-два преди изтичането на срока на годност, се отправят към бедните, а може и по-късно, като се преопаковат и се скрие изтеклият срок на годност. А кой тогава ще поеме отговорността? Въобще на фона на осветлените порочни търговски практики от българска действителност едва ли контролните органи у нас в лицето на Агенцията по храните, а и предприемачите и държавата ни са узрели да поеме тежестта "хранителна банка", която в "нормалните държави" храни бедните по цял свят. Дано за пореден път министър Найденов не постави каруцата пред коня, защото за разлика от изцепките му със стандартите "Стара планина" и "България" тук последствията могат да се окажат фатални.



............................................................................................................

Хранителни банки осигуряват прехраната за 40 000 000 бедни по света



"Бедните хора винаги ще ги има, но защо да са и гладни?"

Джон ван Хенгел, създател на хранителните банки



През вече далечната 1967 г. Джон ван Хенгел, пенсиониран бизнесмен, работи като доброволец в местна трапезария във Финикс, Аризона, САЩ. В трапезарията се даряват големи количества храни и хранителни продукти и ван Хенгел решава да открие склад, където може да складира дарените продукти и да ги разпространява на благотворителни компании, които хранят гладните във Финикс. Именно така във Финикс, Аризона, Джон ван Хенгел създава първата "Хранителната банка на Св. Мари". Девет години по-късно федералното правителство на САЩ отпуска субсидия от $300 000 на банката на Джон ван Хенгел, за да помогне за развиването на хранителните банки из страната. Основана е Национална мрежа от хранителни банки в САЩ - известна сега като "Да нахраним Америка" (Feeding America), но тогава възниква с името "Втора жътва на Америка". През 1985 г. е създадена мрежа на хранителните банки в Канада.

В началото на 80-те години чрез мисионери идеята за хранителната банка достига до Франция и Белгия. През 1986 г. се създава Европейска федерация на хранителните банки (FEBA), към която в момента има над 230 хранителни банки в 24 държави. През 2004 г. се създава Аржентинската мрежа на хранителните банки, а в 2006 г. мрежите и асоциациите на хранителните банки в Аржентина, Бразилия, Канада, Мексико и САЩ се обединяват в Глобална мрежа на хранителните банки (GFN). В 2007 г. Глобалната мрежа на хранителните банки и американската хранителна верига H-E-B създават Институт за управление на хранителното банкиране. В крайна сметка в момента в цял свят има хранителни банки в 43 страни, които осигуряват храна на 40 милиона бедни.

В България за първи път интерес към хранителните банки проявява през 2002 г. Асоциацията на месопреработвателите в България, които посещават хранителна банка в Чикаго, САЩ. След завръщането си шефът на асоциацията Кирил Вътев и негови колеги инициират дейности за представяне на този модел сред представители на МТСП. Действията за развитие на този модел се спират след негативни реакции в медиите. Все пак през 2006-2008 г у нас се прави първи опит за създаване на самостоятелно функционираща организация като хранителна банка в община Пазарджик. Складово пространство и други основни материални ресурси са осигурени, но липсва целенасочено развитие на организацията. От 2007 г. инициативата у нас се поема от ФОРА (Фондация за общностно развитие) като наследник на програмите на Американски Червен кръст в България инициира кампания за популяризиране на модела "хранителна банка". Миналата година бе създаден форум "Хранителни банки" (ФХБ), който се координира от ФОРА с финансовата и методическа подкрепа на Глобалната мрежа на хранителни банки, фондация "Каргил" и "Крафт Фудс". Активни участници във ФХБ са БЧК и Асоциация на месопреработвателите и други



Как работят хранителните банки?



Правилата за работата на хранителните банки към FEBA са регламентирани в общата харта, която всяка присъединяваща се банка приема да спазва. При учредяването на една нова ХБ винаги се изхожда от позиция, търсеща методи и подход за реализация на банката с минимум капиталови вложения. Финансови средства се набират единствено и само при крайна нужда. Основно правило за банките във FEBA е никога да не закупуват храните, които набират. Изискванията на FEBA са: храните, необходими за функционирането на банката, да се набавят при стриктно спазване на хигиенно-санитарните норми и задължително без да бъдат заплащани. Източници на продукти най-често са свръхпроизводство в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, презапасяване в търговската мрежа, стоки с увредена опаковка, но годни за консумация, дарения от отделни граждани. Хранителните банки обаче не предоставят продуктите директно на нуждаещите се. За да достигне помощта до бедните, банките сключват споразумения с местни хуманитарни организации за безвъзмездно предоставяне на храни. ХБ използват в голяма степен неплатен труд: над 75 % от цялото време се предоставя доброволно. Трудът се предоставя както за нискоквалифицирани дейности като сортиране и опаковане на храни, така и за висококвалифицирани като управление на системи, дизайн и разработване на материали. Най-общо казано партньори на ХБ са държавата, бизнесът и неправителствените организации. Аграрният министър Мирослав Найденов вече обяви, че ще убеждава колегата си Симеон Дянков държавата също да подпомогне създаването на хранителната банка у нас.



Модели на работа по света



Feeding America (FA) е организация от над 205 локални хранителни банки с национално покритие в САЩ и Пуерто Рико. В управленските й структури влизат висши мениджъри на големи корпорации като Kraft Foods, Mars, Incorporated, Procter & Gamble, GeneralMills, Target, Kroger, Walmart и др., пише в сайта на организацията. Тя раздава храни чрез над 37 000 локални благотворителни организации и социалните институции. Една от водещите специални програми на FA е "Програмата за прясна продукция" (The National Produce Program). По нея доброволци събират пресни плодове и зеленчуци на едро директно от стопанствата на производителите. Събраното се пакетира в порции и пристига в ХБ във вид, който по нищо не се различава от този в супермаркетите. Друга специална програма е Shop to end Hunger ("Пазарувай, за да спреш глада"). Търговските компании, които участват в нея, поемат ангажимента да дарят на местните банки средствата от продажбата на хранителни стоки, които в търговските обекти се продават с лого "Акция благотворителност".

FareShare - хранителна банка в Лондон прилага практиката на т. нар. корпоративните доброволци, които работят при даден производител за кратък период в полза на FareShare. Особеност на британската хранителна банка е, че тя е посредник на хранителния бизнес при унищожаването на храните за брак. Банката е една от малкото организации от този тип, на които бизнесът заплаща, за да намери решение за остатъчните продукти. Онези, които са годни за консумация, хранителната банка заделя за нуждаещите се. Други отиват за храна на животни, а негодните - за унищожаване. Проучвания на FareShare показват, че във Великобритания над 100 000 т годна за консумация храна годишно може да бъде "спасена" от изхвърляне от сектора търговия на дребно.

Полската хранителна банка е вече с 20-годишна практика и вече има 27 клона. Тя работи като основен партньор на общините в социалното подпомагане. Банката заедно с "Прайсуотърхаус Купърс" проведе тригодишна кампания за премахване на ДДС от дарената храна. И успя едва преди година, с което Полша става единствената държава член на ЕС, с подобно облекчение. В резултат даряваната храна се увеличи със 70% само за година.

От октомври 2010 г. в Турция функционира Асоциация на хранителните банки с участието на 35 учредители с финансовата подкрепа на Сезар Груп - една от големите фамилии в турските бизнес среди. Фамилията осигурява склад, офис, плаща заплатите на 1 директор и предоставя персонал от своя склад за обслужване на хранителна банка, транспортни средства и др. Основната мотивация е развитие на социално отговорна политика на компанията. През 2004 г. по инициатива и със системната работа на тогавашния народен представител проф. Азис Акгюл се приемат промени в съществуващото законодателство и се дефинират функциите на "хранителна банка", които включват храни, дрехи, почистващи препарати и средства за отопление. И в Турция храните за бедните са освободени от ДДС.