Англичаните се чудят - как е възможно порядъчни, образовани и сити хора да станат мародери, да грабят магазини само защото им е паднало, да тъпчат джобове и торби с вещи, които иначе могат да си купят? Какво е това морално свлачище, за което дори не се вижда ясна причина? Къде е вината: в социалното неравенство, което озлобява, или в социалната грижа, която разглезва? Всички са единодушни в погнусата и осъждането, но допреди масовия вандализъм навярно и самите вандали са споделяли същата нагласа срещу мародерството.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви в емоционална реч на 15 август: "Тези бунтове не бяха расови: извършителите и жертвите бяха бели, чернокожи и азиатци. Тези бунтове не бяха заради съкращения на правителствените разходи: насочени бяха срещу скъпите магазини, а не срещу парламента. И освен това тези бунтове не бяха заради беднотията: те обиждат милиони хора, които независимо от лишенията си никога не биха помислили да причинят на други подобни страдания. Не, това бе заради поведенчески причини...

... хора, показващи безразличие към добро и зло...

... хора с извратен морал...

... хора без никакъв самоконтрол."



Откъде идват мародерите?



Статистиката на британската полиция е объркваща: отвсякъде - както от имигрантските предградия, така и от заможните квартали. Повече от 1000 души вече са пратени на съд с прокурорски обвинения и още двойно повече ще ги последват. Но властите не намират общия социален знаменател, който да им послужи за настройка на системата за управление, така че да предотвратява подобни изблици на масово криминално поведение.

Засега може да се каже само едно: мародерите са между нас, но за да ги забележим, са нужни подходящи условия. За разлика от обикновените крадци те вършат престъпленията си на показ, защото самият безпорядък им служи за прикритие. "Гардиън" писа за един грабител, който бил заловен в магазин, докато пробвал няколко чифта маратонки - искал да е сигурен, че краде подходящия номер. Друг мародер бил разобличен, защото не си направил труда да свали на улицата етикета от тениската, която току-що бил отмъкнал. Трети бил засечен да продава крадени вещи през сайт за електронна търговия и пр. Все аматьори, биха казали с презрение професионалистите, които денонощно мислят как да крадат незабелязано.

Очевидно има хора, които при усещане за безнаказаност губят контрол над себе си и вътрешните им спирачки изпускат. Възползват се от ситуация, която отклонява вниманието на обществото в друга посока. Тя може да бъде природно бедствие, война, революция или какъвто и да е обществен смут (като в Либия), при който отслабват механизмите за контрол и наблюдение. Мародерството е обществено лешоядство, пируване от внезапно отслабения социален организъм. Неслучайно наказанията за мародерство поне на хартия са по-строги, отколкото за сходни престъпления в нормални условия, защото се смята за утежняващо вината обстоятелство. Двама британски младежи бяха осъдени по бързата процедура на по 4 години затвор, защото пускали във "Фейсбук" съобщения, подбуждащи към социален безпорядък. Един пък получи 6 месеца затвор за открадната бутилка минерална вода. Мнозина смятат, че подобна строгост е непропорционална, но властите са на друго мнение.

В юридическата лексика



понятието "мародерство" се свързва най-често с войните



В нашия Наказателен кодекс чл. 405 постановява, че "който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва за мародерство с лишаване от свобода от 3 до 15 години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от 10 до 15 години". Историята на мародерството е всъщност история и на войните, но думата "мародер" се появява в европейския речник сравнително късно - през 30-годишната война (1618-1648 г.) и се свързва с името на германския генерал граф Йохан Мероде, чиито войници се отличавали с усърдие при изпълнението на заповедта за "самофинансиране" на бойното поле. В невоенна обстановка при бедствия, пожари и катастрофи най-вероятно е да има прояви на мародерство сред първите проникнали в пострадалите райони - спасителите на жертвите. Обикновено се премълчава, защото е грозно да се каже, но мародери са били и лекари, и полицаи, и пожарникари, посегнали на пари, бижута и други ценности, намерени у хората в безпомощно състояние. Такива примери имаше както след атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., така и след големите терористични актове в Москва. Щом бъдат разкрити, извършителите се третират като особено опасни, защото съзнателно използват бедата на другите, тяхната обърканост и паника за своето престъпно обогатяване. В масовите мародерства обаче извършителите са случайни хора, нещо като дилетанти, които се възползват от отслабеното внимание на околните.

У нас подобно мародерство



се запомни при палежа на Партийния дом



през лятото на 1990 г., когато дори телевизионните зрители наблюдаваха как прилично облечени граждани влачат телевизори, компютри и какво ли не от оставената без охрана сграда. Някои привърженици на "гражданското неподчинение" определиха тогава действията им като бунт срещу остатъците от тоталитарния режим, но революционният им плам бе много съмнителен. За сравнение ето какво пише за мародерите след Великата френска революция Виктор Юго в последния си роман "Деветдесет и трета година", който е колкото художествено произведение, толкова и публицистика: "Народът ги преследваше като крадци, обаче роялистите ги наричаха "активни граждани". Всъщност кражби имаше съвсем малко. При тази жестока немотия - непоколебима честност".

Идеалите могат да бъдат толкова завладяващи, че дори при колосални обществени сътресения да сведат мародерството до незначителни размери. Французите празнуват и до днес като национален празник деня на падането на Бастилията, но на никой българин не би му хрумнало да празнува палежа на Партийния дом и дори дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. Не че от Бастилията не се е крало - например бойкият архитект Н. Палоа се възползва от разрушаването й, за да продаде нейните камъни за своя сметка. Но



това мародерство е незначителен щрих в голямата картина на революцията



В България е друго. Самият преход бе предизвикан от онези властващи фамилии, които имаха нужда от обществения безпорядък, за да ограбят държавата и спестяванията на хората под лозунгите за промяна и да трансформират политическата си власт в икономическа. Днешната кланово-корупционна система е творение на мародерите, които замислиха криминалния преход, извършиха го и дори обявиха края му. Вълненията в Англия също бяха предизвикани заради самото мародерство, но нямаха държавни измерения като у нас.

Ако продължат сравненията с Франция моралният разпад в България след 10 ноември наподобява повече обстановката след 9 термидор (превратът на 27 юли 1794 г.), описана в същия роман на Виктор Юго по следния начин: "След 9 термидор Париж бе весел, но разгулно весел. Преливаше от нечиста радост. Възторжената готовност да се умре бе заменена от възторжено желание да се живее и величието изчезна... Издаде се "Алманах на чревоугодниците"... Вечеряше се по "ориенталски"... Достойните гражданки бяха изместени от султанки, дивачки и нимфи... появиха се голите женски крака, украсени с диаманти; едновременно с безсрамието възникна и безчестието; отгоре бяха играчите, а долу "дребните мошеници"; мравуняк от крадци изпълни Париж... Не се продаваха вече вестниците "Старият корделиер" (на Камий Демулен, запалил искрата на революцията - бел. ред.) и "Приятелят на народа" (на Жан-Пол Марат - бел. ред.), а с крясъци се разнасяха "Писмото на Полишинел" и "Петицията на уличниците". Маркиз Дьо Сад председателстваше секцията "Пик" на площад "Вандом". Реакцията беше весела и свирепа. "Драгуните на свободата" от 92-ра година (1792 - провъзгласяването на републиката - бел. ред.) възкръснаха под името "Рицари на кинжала". На сцената на фарсовете... изразът "честна дума" бе изопачен... Някаква оргия се вмъкна, зае предния план... трагедията изчезна в пародията и карнавален дим мътно покри дъното на хоризонта".

Сякаш Юго е наблюдавал отгоре нашите неволи и ги е описал. В романа му откриваме подобия на познатите ни "честни частници", чалгаджийките, олигарсите, всевъзможните мошеници, порнографията и жълтата журналистика, "кинжалите", политиканите и масовия разгул, отприщен заради безнаказаното мародерство след 10 ноември, което противно на твърдението на някои социолози, разглеждащи го като борба с комунизма, още не е приключило.