Най-голямата в света платформа за добив на природен газ Aasgard-B на държавната компания Statoil напуска корабостроителница край Ставангер на път за Северно море през 2000 г. |
"В Норвегия живеем в голям балон, изолирани от случващото се в останалата част от света", коментира Бенямин Йохансен, консултант по човешки ресурси в Осло.
Страната на спиращите дъха фиорди и величествени планини, която ООН определи като най-добрата държава за живеене, години наред използва приходите си от петрол разумно, за да държи безработицата на ниско равнище, доходите - високи, образованието да е безплатно, а здравеопазването - работещо. Освен това обществото е завидно толерантно, както стана видно от будещата възхищение национална реакция на сдържаност към серията убийства, извършени от крайнодесния екстремист Андерш Беринг Брайвик.
От десетилетие обаче добивът на петрол в норвежката част на Северно море намалява, тъй като кладенците бавно пресъхват. Компаниите все повече трябва да проучват още по на север, при тежки арктически условия, за да се доберат до нови резерви. Откритието от това лято, че две петролни находища в Северно море са значително по-големи, отколкото се е мислело първоначално, бе колкото неочаквано, толкова и добре дошло.
Находката, обявена през юли, повишава потенциално дневния петролен добив на страната, който сега е 1,7 милиона барела, с още до 300 000 барела. Това е златна мина в период на високи цени на петрола, които вероятно ще продължат да се покачват още, и отлага във времето прогнозите за това кога ще свърши петролът в Северно море. Не е чудно, че представителите на сектора са във възторг.
При обявяването на огромното находище вицепрезидентът Тим Додсън, отговарящ за проучвателната дейност в норвежката компания Statoil, тържествено заяви, че "Норвегия не е виждала подобна петролна находка от средата на 80-те години". Казано с терминологията на счетоводството, секторът отговаря за създаване на стойност - приходи, превишаващи разходите - от близо 930 милиарда долара още от 70-те години, а бъдещите добри времена изглеждат сигурни, като се имат предвид допълнителните запаси на дъното на норвежката част от Северно море.
Най-голямото предизвикателство за страната с население от 5 милиона души е управлението на петролното богатство и предпазването на малката икономика от прегряване. След като финансира социални програми, на които завижда останалата част от Европа, норвежкото правителство продължава да има още толкова пари, че е принудено да инвестира извън страната заради опасения да не създаде балони на вътрешния финансов и имотен пазар.
Суверенният фонд на страната от 550 милиарда долара, създаден през 1996 г., притежава чрез инвестициите си около 1,9% от европейския фондов пазар и държи около 1% от акциите, търгувани по света. Въпреки усилията на правителството да защити икономиката от балони, националното богатство създаде дисбаланси, които са в тежест на норвежците извън петролния сектор.
На практика няма безработица, заплатите са високи - средната заплата се равнява на близо 7000 долара месечно. Това, както и силната валута, се отразява върху работниците от промишлеността, тъй като компаниите обмислят преместване в по-евтини страни или изнасяне на производство в държави като Индия, която вече има големи договори в областта на информационните технологии с десетина норвежки компании.
"Конкурентоспособността ни отслабва с всяка изминала година през последното десетилетие", посочва Тор Стейг от конфедерацията на норвежките предприятия. Други експерти отбелязват, че като се харчат петролните пари за здравеопазване, жилища и увеличаване на държавния сектор, се създава по-голяма работна сила, което - макар да гарантира, че стандартите ще останат високи - не допринася пряко за националната производителност.
А
просперитетът, който идва от петрола, има висока цена
Неотдавнашно проучване на швейцарската банка UBS класира норвежката столица като най-скъпия град в света. Много норвежци, които живеят близо до границата с Швеция, редовно отиват до източната си съседка - също една от най-скъпите европейски страни - за да се запасят с храна, алкохол и цигари на цени с 40% по-ниски, отколкото у дома. Емблематичният БигМак (Big Mac) бургер на McDonalds' струва 5,79 долара в Норвегия спрямо 3,54 долара в САЩ и средно 4,38 долара в ЕС, според световния индекс BigMac на сп. "Икономист", при който цената на този продукт за бързо хранене се използва като мярка за благоденствие.
И все пак петролното богатство на Норвегия се процежда през икономиката, която до голяма степен е изградена само около този сектор. Докато фондът от петролното богатство продължи да нараства, ще осигурява ценна опора за икономиката. При световния срив през 2008 г. фондът се оказа спасително средство, осигурявайки на правителството милиарди допълнителни средства за проекти за обществени строежи и поддържайки в движение колелата на икономиката на страната. Властите също така предоставиха ликвидност на норвежките банки и осигуриха на компаниите с дефицити целеви данъчни облекчения за около 1,3 милиарда долара в продължение на две години.
Страната не е напълно неподатлива на икономическите сътресения в Европа. Всяко силно поевтиняване на акциите би ударило петролния фонд, като това ще доведе до свиване на норвежкото богатство. Също така една нова световна рецесия би засегнала норвежката промишленост, която разчита до голяма степен на износа, и може да доведе до спад в цените на петрола, което допълнително ще свие приходите.
Засега обаче тези перспективи изглежда не тревожат норвежците, които сякаш са защитени от икономическия песимизъм, задушаващ потребителското харчене на други места в Европа. Аникен Баронсен, която е управител в магазин за бижута в покрайнините на Осло, отбелязва, че продажбите са нараснали с 5 до 8% тази година в сравнение с м.г.