Поради дълговата криза Евросъюзът се тресе от съдбовния въпрос да го има ли и в какъв вид, но България се отнася с безразличие. Сякаш членството в него не беше най-голямата й национална цел след залеза на социализма. Въпросът е дали ЕС ще се превърне в истинска федерална структура, за да носят всички страни отговорност за дълговете на закъсалите, или ще се раздели на финансово отговорни и безотговорни държави. В разпалените дебати бяха издигнати две знамена: на едното пише "Един за всички - всички за един", а на другото "Всяка коза за свой крак". България е пас, но на срещата през октомври на Европейския съвет ще трябва да избере едно от двете. Тактиката на премиера Бойко Борисов - те да се разберат, пък ние ще ги подкрепим - този път няма да работи. Просто защото е малко вероятно да се разберат.



Еврозоната е пред катастрофа,



щом нейният баща Жак Делор (86 г.) отправя такова предупреждение. На 18 август, два дни след аварийната среща на френския президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел, бившият председател на Еврокомисията се хвана за главата: "Отворете си очите: еврото и Европа са на ръба на пропастта". Като убеден федералист той предложи два пътя, които водят все към засилване на федералния характер на ЕС. "За да се избегне падането, изборът ми се струва недвусмислен: или държавите членки ще приемат здраво икономическо партньорство, за което винаги съм настоявал, или ще прехвърлят повече правомощия на съюза", обясни Делор. Президентът на затъващата в дългове Румъния Траян Бъсеску реагира още на другия ден спонтанно и простодушно: "Трябва да създадем Съединени европейски щати (СЕЩ)".

Дългосрочно погледнато, федерализацията на Европа е неизбежна, за да оцелее общата европейска валута. Няма как всеки да бърка в общата каца с мед и да не носи отговорност пред другите. Идеята за колективна надзорна структура (министерство на финансите на ЕС), както и за наднационален санкциониращ механизъм е не само логична, но и закъсняла. Видя се, че държавите са като хората: всеки е честен, докато го хванат. Надзорът трябваше да бъде строг още от появата на еврото, а не 10 години по-късно, когато белята вече е сторена, защото е лесно да се живее на вересия, но е мъчно да се връщат лесни заеми. Гърция например би трябвало да изплаща 200 години чудовищния си дълг от над 350 млрд. евро (при 11 млн. души население), ако някой все пак не й го плати или опрости. Новите контролни структури ще пазят еврозоната главно от залитания на държави като България, които още не са се присъединили. Но преди това самата еврозона трябва да оцелее. Сривът може да настане внезапно, защото би се развил като верижна реакция поради крах на доверието в банките, наливали заеми също така безотговорно, както онези, които са ги вземали.

Европейският механизъм за стабилност, който би гарантирал 440 млрд. евро, а от 2013 г. - 750 млрд. евро на затънали държави, е като



аспирин протект при сърдечни проблеми



Може да отсрочи по-сериозната терапия, но не и да лекува. Единственият цяр, около който се върти в момента европейският дебат, е прекалено горчив: еврооблигациите. Те означават емитиране на ценни книжа, зад които да стои колективната финансова мощ на всички държави в еврозоната. Ако такива дългови документи заменят "ценните" национални книжа (фактически боклука) на големите длъжници, доверието ще се стабилизира, банките ще оцелеят и еврото ще продължи да бъде обща валута. Така например според Европейската централна банка (ЕЦБ) средният лихвен процент на 10-годишните държавни облигации в целия ЕС е 4,6%, в Италия е 5,9%, в Испания - 6,1%, в Португалия и Ирландия - 11%, а в Гърция - цели 15%. За сравнение в Германия е само 2,6%, въпреки че нейният държавен дълг е колосален - 2080 млрд. евро (при 82 млн. души население). Разликата в лихвите се дължи на липсата на доверие към едни и запазването му към други в зависимост от общото им икономическо състояние. Еврооблигациите биха играли ролята на изравнители на лихвите на усреднено равнище. Единственото условие пред такава светла перспектива е дисциплинираните държави да станат гаранти на недисциплинираните, т.е. да се съгласят да им плащат дълговете, когато те не могат. Разбира се, тук става дума не само за желание, но и за възможности.

Единствената държава, която би имала сили да рине такъв



финансов авгиев обор,



е Германия. Тя обаче не е ентусиаст, защото според изчисления на нейния институт за икономически изследвания ИФО това би струвало на германските данъкоплатци 47 млрд. евро годишно само от повишаването на лихвите по дълговете й. Горе-долу толкова струваше на Западна Германия интегрирането на бившата ГДР, заради която две десетилетия западняците плащаха данък "солидарност", възлизащ на около 100 млрд. марки (50 млрд. евро) годишно. Да се иска отново такава жертва, и то не за сънародници, а за чужди граждани, е повече от рисковано. Затова Меркел и Саркози се договарят за възможно най-малкото сътрудничество, способно да тушира за момента най-острите проблеми.

Когато големите си играят на дребно, показват, че се страхуват от бъдещето, и губят авторитета си на водачи. Бившият канцлер Хелмут Кол (81 г.), който отдавна бе решил да мълчи, изведнъж изригна срещу своята съпартийка Ангела Меркел. "Ако постъпвах така по въпроса за обединяването на Германия, то нямаше да се случи". Неговата наследничка обаче знае, че обединяването на Европа не може да предизвика такъв ентусиазъм, за който всяка цена да е приемлива. Тя би платила първа с поста си, ако не бъде предпазлива в европейската си солидарност. Затова Берлин не е съгласен нито с емитирането на еврооблигации, нито с масираното придобиване от ЕЦБ на италиански и испански облигации, както стана в средата на август, когато бяха изкупени книжа за 22 млрд. евро. Германски политици заявиха, че неспособните да обслужват дълговете си трябва просто да бъдат изгонени от еврозоната. Но за да стане това, провинилите се държави трябва също да гласуват за своето изгонване, което едва ли ще се случи.

Тогава какво? Британският "Таймс" изказа смайваща, но логична хипотеза -



да се изгони Германия



Тя би гласувала за такъв акт. Също така не е невъзможно да се внесе дерогация в Договора от Маастрихт, каквато има за Великобритания, Дания и Швеция, за да се освободи Германия от задължението като член на ЕС да членува и в еврозоната. Тогава тя ще емитира нова марка и ще постави другите държави пред избор: да я последват или да останат при Франция, която би се превърнала в последния стожер на еврозоната. Почти сигурно е, че Австрия и Холандия биха се наредили зад Германия като държави с по-строга финансова дисциплина, които не са склонни да плащат за чужди грехове. Те могат да учредят нова обща валута - например евромарка, която би дала силни гаранции на техните дългови книжа. "Файненшъл таймс" добави, че към групата вероятно ще се присъединят Финландия и Словакия, докато според "Таймс" Полша и Унгария биха се въздържали, за да не се окажат в положението на "икономически колонии на Германия". Въпреки че гледат с недоверие на еврозоната, биха се сближили още повече политически с Франция, за да не изпаднат в безтегловност.

Парижкият икономически всекидневник "Лез еко" също предсказа разделяне на Германия и Франция, но по друг начин. Според него



еврото трябва да бъде девалвирано,



за да се вкарат дълговете в платими измерения. Сега то било надценено и заради ината на Германия се превръщало в евромарка. Затова Франция трябвало да напусне по свое желание еврозоната, като бъде последвана от групата на задлъжнелите, с които да оформи нов валутен съюз. Вижда се, че ако не се премине към засилена федерализация на ЕС, се очертава разпадане на френско-германския съюз като двигател на европейското сближаване. Това би означавало разпадане не само на еврозоната, но и на самия ЕС, защото европейската идея възникна и оцеля през всичките години след войната главно заради историческото френско-германско помирение.

Така стигаме до важния и за България въпрос: какво ще правим, ако се наложи да избираме между Франция и Германия? Политически принадлежим на франкофонската общност, което малцина си спомнят, но икономически още сме във валутен борд, който обвърза лева с германската марка, а чрез нея и с еврото. Възстановяването на марката ще бъде покана към бюджетно дисциплинираната България да се присъедини към групата на финансовата стабилност, вместо да плаща чужди дългове (въпреки лекомисленото увлечение на Бойко Борисов по пакта "Евро+"). Оттам нататък могат да се правят всякакви спекулации за бъдещето ни в една нова европейска конфигурация, но политиците ни не са способни да мислят в по-далечна перспектива от най-близките избори.