Държавните органи все повече недолюбват прозрачността и правят всичко възможно да заобикалят Закона за достъп до обществена информация. Особено изобретателни в лавирането стават, когато медиите се опитват да изкопчат от тях данни за заплати, бонуси, дарения. И при управлението на ГЕРБ съвсем отчетливо се проявява познатият синдром на затъмнението. В началото властта отваря широко порти и информационни бази и охотно разкрива всякакви тайни, пазени ревниво от предишните, а медиите са първи съюзници и приятели. Постепенно обаче темата с лошото наследство се изчерпва и започва производството на нови, неудобни за споделяне с обществото и медиите тайни. Към края на мандата ситото на информацията става все по-ситно и непропускливо, а журналистите се превръщат в основни неприятели.



Медиите изпаднаха във възторг, когато Бойко Борисов, едва стъпил в премиерския кабинет, нареди да се публикуват всички стенограми от правителствените заседания - и архивни, и актуални. Но с времето еуфорията се изпари, особено когато се разбра, че диалозите и пренията между министрите от кабинета "Борисов" се обнародват в съкратени, цензурирани, фризирани версии, така че до публиката да достигат подбрани послания на властта.

Затъмнение започна да нахлува и в Министерството на финансите, където в първите си седмици и месеци като вицепремиер Симеон Дянков се опита да налага американски разбирания за отчетност и прозрачност. Много бързо откритият стил бе наказан - след като разкри, че в разгара на кризата правителството на Станишев е подпомогнало определени банки, като им е поверило срещу ниски лихви част от фискалния резерв, министърът на финансите се оказа клиент на Темида за издаване на важни държавни тайни.

Безславно гасне и друга похвална инициатива на Дянков - да извади наяве особените обвързаности на държавните предприятия, фондове и ведомства с определени банки фаворити и да разкъса тези опасни връзки, като въведе ясни правила за избор на обслужващи финансови институции. През пролетта на 2010 г. МФ разпространи справка, която показва, че неприлично голям дял (48%) от парите на държавните компании се намират в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев - бизнес партньор на едрата собственичка на медии Ирена Кръстева и на сина й Делян Пеевски, депутат на ДПС. След месеци министерството на икономиката предостави на свой ред разбивка, която също разкри, че квотата на КТБ е завидно голяма и че банката държи стотици милиони левове на държавните колоси в енергетиката - като ТЕЦ "Марица-изток, "Булгаргаз", АЕЦ "Козлодуй" и т.н.

Година по-късно в. "Сега" се опита да научи има ли преразпределение на средствата към средата на 2011 г., но удари на камък. Словоохотливото преди Министерство на финансите ни уведоми, че не разполага с исканата информация, и препоръча да пием от извора - да поискаме данните от всяка конкретна фирма, която ни интересува. Повечето предприятия, естествено, се измъкнаха от конкретиката с разни оправдания - имало търговски и банкови секрети, не било удобно да се коментират такива въпроси по време на приватизация (в случая с "Булгартабак") и т.н.

Министерството на икономиката също отвърна, че не събира такива данни и че дружествата трябва да бъдат питани в кои банки имат сметки и авоари. Най-тъжното е, че МИЕТ се затруднява с отговора на простия въпрос - колко и кои са фирмите с преобладаващо или тотално държавно участие. "Сега" вече няколко седмици напразно очаква тази информация.

На този фон не е чудно, че заплатите, премиите, бонусите и привилегиите на чиновниците и членовете на политическите кабинети са тема "табу". Вместо да говори с ясни числа, както му приляга, Министерството на финансите отби интереса на "Сега" за допълнителните възнаграждения на персонала си с цитати от закони и наредби. "Допълнителното материално стимулиране към основната заплата на трудещите се в системата на МФ е 10% от събраните укрити данъци, осигуровки, глоби и санкции, които постъпват към бюджета на НАП", уведомява "изчерпателно" Любослав Филчев, шеф на "Човешки ресурси и административно обслужване". В писмото си Филчев посочва още, че въпросните бонуси се изплащат веднъж на всеки три месеца, а индивидуалните размери се определят по разнородни критерии, един от които е заеманата длъжност. Единствената информация, извадена от реалността, а не от нормативни актове, е, че в МФ работят на щат 632 души. Колко взимат, един Дянков знае.

Агенция "Митници" направо заклейми искането за информация за размера на бонусите като "неоснователно", тъй като



това не било свързано с обществения живот в България



"В заявлението не е посочено какви сведения относно обществения живот иска да узнае редакцията на в. "Сега" и как исканата информация би помогнала да се състави собствено мнение за дейността на агенция "Митници", поучават юристите на агенцията. За тяхно сведение законът казва, че обществена е всяка информация, "даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". Като говорим за несъбрани приходи и проблеми с контрабандата, обществото има право да знае какви глоби са събрали инспекторите и какви награди и стимули си раздават чиновниците в агенцията.

От НАП бяха малко по-конкретни и съобщиха, че към юни 2011 г. средно на служител се падат по 865 лв. ДМС (допълнително материално стимулиране). ДМС-тата зависели от преценката на прекия ръководител. Така и не се разбра каква е общата сума на бонусите. Странното е, че миналата година тази информация не бе тайна.

Тъкмо по обратна логика отговори социалното министерство по същото питане. Главният секретар Мая Никовска съобщи с писмо, че за заплати и други възнаграждения за 2011 г. на 8182 щатни служители на министерството и другите агенции и служби на подчинение на социалния министър са предвидени 1 517 432 лв. И още - че "разходите за заплати на служителите за съответния месец се извършват до ограничения размер... по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител, по други закони и нормативни актове, с вътрешните правила за работната заплата и с индивидуалния трудов договор." Към тези общи отговори имаше уточнение, че повече информация не може да бъде дадена, тъй като засяга "лични данни" - при положение че заявлението на "Сега" за достъп до информация не бе за предоставяне на поименен списък, а за обобщени данни.

Просветното министерство директно отказа информация с мотив, че



тя не е обществена и в нея се съдържат лични данни



Отказът е подписан от главния секретар на МОМН Красимир Вълчев, а според вътрешните правила за предоставяне на достъп до информация решенията и отказите са от министъра. От ведомството неофициално заявиха готовност да предоставят данните въпреки отказа, но впоследствие се отказаха. "Сега" обжалва решението им в съда, също както и това на социалното министерство.

В началото на юли министърът на образованието Сергей Игнатов съобщи по време на парламентарния контрол, че общо 17 890 лв. са отпуснати като премии на чиновниците до края на май т.г. За 2010 г. за допълнителни бонуси са раздадени 23 090 лв. От думите на министъра обаче не стана ясно на колко служители са изплатени бонуси и какви допълнителни възнаграждения са получили членовете на политическия му кабинет. Игнатов съобщи още, че според устройствения правилник на министерството служителите могат да получават награда в размер "до една основна заплата". Тя се изплаща като награда, а не като бонус за извънреден труд.

Министерството на правосъдието спази закона и даде информация за раздаваните бонуси във ведомството и в Агенцията по вписванията. По закон реагираха МРРБ и Министерството на здравеопазването. МВР отговори - също в срок, че там бонуси няма. Според отчета на ведомството обаче към 31 март т.г. за допълнително материално стимулиране и други допълнителни възнаграждения са раздадени 416 893 лв.



--------

МВР хитрува и трудно дава информация

--------

От МВР поискахме информация за дарителите и спонсорите му от август 2009 до 30 май 2011 г., по периоди и вид на дарението - парични суми, техника, оръжие, гориво и т.н., за главните и областните дирекции на МВР, за СОБТ, за Академията на МВР и за научните институти.

Вместо да събере информацията централно и след това да ни я предостави,



вътрешният министър Цветан Цветанов препрати питането



до всички областни дирекции, които да се произнесат по него. Така формално той спази закона. За главните дирекции бе дадено централно разрешение, но никъде не бяха посочени лица за контакти, които са натоварени с отговора на заявлението. Нито на тях им бяха предоставени координати на репортера, поискал информацията. След опит да бъдат открити през правния отдел на МВР от там ни посъветваха да пуснем ново писмено запитване до министъра, който да разреши предоставянето на координатите. Така се започнаха обиколките по различните дирекции и институти - 11 адреса в София и още 28 дирекции в областни градове. Имаше висене и обяснения по порталите с молба за връзка с някого от правния отдел, само за да чуем, че справката в момента се подготвя и трябва да се върнем пак.

Много малка част от областните дирекции пратиха справката си по пощата - Перник, Кюстендил и Благоевград. Останалите дадоха разрешение за достъп, но ни поканиха на място да получим информацията на хартиен носител след заплащане на определената такса.

Най-изумителна бе срещата ни в Гранична полиция с шефа на КИАД. Оказа се, че той тълкува разрешението на министъра за достъп до информация само до един договор с банка. Господинът първо държеше да знае дали се подготвя положителен или отрицателен материал. Обяснението, че това не е предмет на разговора с него, той се учуди, че



Законът за достъп до обществена информация е станал много модерен



напоследък и всякакви хора питали за какво ли не. Имало например дарения на по една врата, които според неговото тълкуване не били интересни. След като стана ясно, че той ще попита писмено правния отдел на МВР каква информация да предостави и след като посъветва вестникът да пусне ново искане за достъп, той се обади на една от служителките си, за да изпрати "г-жа журналистката" от сградата. В крайна сметка след още няколко дни чакане исканата справка бе подготвена.

В ГДБОП се оказа, че няма каса. Така за таксата от 0.32 ст., трябваше да платим още 3 лв. за банков превод. Това се случи и на други места.

Репортерът ни изобщо не успя до "пробие" жената на гишето "информация" в дирекция "Миграция". Тя се качи да говори с някого, след което обясни, че трябва да си търсим информацията от МВР, и отказа да ни свърже дори по телефона с юридическия отдел на дирекцията.

Разрешението от Разград дойде на името на колега от друг вестник, който явно събираше същата информация. И в Ловеч не бяха догледали. В разрешението пишеше, че се дава на репортера от "Сега", след като колегата от другия вестник внесе таксата.

В Плевен точно подадоха справката, когато забелязаха, че не е подписана от директора. Оказа се, че в момента той е в отпуск. Затова се наложи да се чака около час, за да може документът да бъде подготвен отново и разписан от заместника му.

Всички шефове на служби и дирекции позволиха достъпа до информация, като се заличат имената на физическите лица дарители. Независимо от това "Сега" разкри, че сред спонсорите има и разследвани, и осъждани, които са притежавали или са свързани с фирми дарителки. Имената на дружествата показаха, че полицията се движи с гориво, осигурявано навсякъде от едрия до най-дребния бизнес.

След медийния натиск и критики от Брюксел министър Цветанов ограничи даренията за МВР - те ще са само от общини, държавни фирми и международни организации и институции. В голяма степен този ефект бе постигнат благодарение на действието на закона за достъп до информация. Който обаче изнервя все повече държавните органи. И те го газят грубо, без да се страхуват от това, че съдът обикновено отсъжда в полза на публичността. Явно разчитат, че делата се точат с години, а така скандалите отшумяват, а властта се сменя.