Проф. Велислав Минеков е роден 1959 г. в София. Завършил е Националната художествена академия, където днес е преподавател, и металодизайн в Хамбург. Председател е на контролната комисия на Съюза на българските художници. Автор е на множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Негови пластики и монументални творби участват в престижни международни форуми. Едно от най-известните му произведения е "Слънцето на Дубай", което краси пространството около най-високата сграда в света.

----------

- Проф. Минеков, защо сте против Музея на социалистическото изкуство, който се открива в понеделник?

- Защото е едно безобразие, с грубо нарушени авторски права. Но да започнем от самото начало. Цялата работа тръгна от идеята, че само ние от цяла Източна Европа нямаме музей на "тоталитарното изкуство". Както всъщност е и официалната концепция на министерството, променена своеволно на "социалистическото" само преди месец. Това е откровена лъжа. Никъде няма музей на тоталитарното или на социалистическото изкуство. Има музеи, посветени на този период от историята на дадена страна. Навремето създадохме гражданско сдружение за реализация на Музей на комунизма - с цялата трагедия на това време, артефакти, предмети от бита. Да бъде показан действителният живот на закрепостения индивид, как се чака 15 години за кола от картон, безсмислената индустрия, строителство и битов дизайн, ако щете пликчетата за мляко и сапунът "Петел". Нашият вариант няма нищо общо с тази напълно безсмислена сбирка. Този днешен ерзац няма нищо сходно с Къщата на терора в Будапеща, откъдето излизаш с настръхнала коса. Няма нищо общо и с музея в Литва, наречен Музей на окупацията или музея в Берлин, който показва ежедневието в тоталитарната държава. Създаденият сега музей е и опасен. Една от подмолните му цели е в сбирката му да попаднат определени автори, за да може имената им изобщо да бъдат изметени, работите им да бъдат затворени там и забравени завинаги. За да се отърват по този начин някои "гении" от имена, които винаги са ги смущавали със своите възможности и своята почтеност.

- Имате възражения срещу самата колекция ли?

- Разбира се. Това е повече музей на отмъщението, отколкото музей на артефакта. Самата колекция вътре е безобразен карашък. Има автори, покойници, които ако можеха да разберат къде са попаднали произведенията им, ще се обърнат в гроба. Никой от живите художници или от наследниците на починалите не е потърсен за разрешение творбата да бъде представена по този начин. Цялата инициатива е на ръба на престъплението. Погледнете закона. Вижте какво е написано за неимуществените, т.е. моралните права на авторите: "Авторът има право да реши дали създаденото произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това". Или друго: "Авторът има право да се противопоставя на всяко действие, което би могло да наруши законните му интереси и личното му достойнство". Ако този автор реши, че личното му достойнство е нарушено, представяйки го в този тоталитарно-социалистически музей, то значи законът е прескочен. Давността за правата върху творбите на починалите автори е 70 години. Няма да ни стигне времето да изброявам алинеи, затова да спрем дотук. Всъщност цитирам само една десета част от нарушенията на закона. Тази нещастна колекция е примъкната от фонда на Националната художествена галерия и е някакъв вид склад и унизителен затвор за нещата, които ще попаднат вътре. Има няколко маргинални пластики и картини, които са в духа на обявените между 45-а и 56-а години норми на социалистическия реализъм, но има и работи, преследвани в миналото за формализъм и западно влияние, явно нарочно набутани в колекцията, за да не се препъват някои случайни некадърници в имената им. Всъщност подобно унищожение на биографии не се е случвало и във времената на най-мрачен комунизъм. А пък чуждите туристи щели да се изпотрепят от посещения. Възможно е само ако са махмурлии. Единствената разпознаваема физиономия там е на Ленин. Но и другите строителни чудеса на Вежди и компания са все същото недомислие. Бързо харчене на огромни пари без предварително обществено обсъждане, без мнението на Академията или поне на СБХ. Иначе помагачи с мечти за служба имаше достатъчно в създаването на този гювеч.

- Имате предвид Музея за съвременно изкуство?

- Музей? Последния път там бях сам - нулев интерес. Това е една добре ремонтирана плевня. Дотук са дадени само 1 200 000 евро за половината ремонт, очаква се да се дадат поне още толкова - вероятно от нашите данъци. Сграда с площта на гарсониера. Тя е подходяща за скромна галерия от провинциален тип, но в никакъв случай за музей с постоянна експозиция. Ако изобщо се събере колекция (за последния четвърт век няма нищо купено от държавата), тя ще омръзне на всички на третия ден, защото ще се състои от няколко автори с по четири-пет творби. За повече няма място. Интересно е, че на Художествената академия беше отнет една четвърт от бюджета поради криза, а иначе ще градим музей на съвременните изкуства. Нашите студенти са като сираците, напускащи поради възраст Майчин дом; държавата им предлага да дишат лепило до по-хубави дни. Другото недоразумение, наречено български Лувър, има сходен проблем. Беше много странно около конкурса, тъй като на архитектите се даде абсурдно кратък срок за изготвяне на проекти - един месец. И най-накрая тържествено спечели един младеж, чийто най-забележителен факт в биографията беше, че е работил в САЩ. Той предложи един елегантно направен макет на досега съществуващата сграда. Само че тази сграда е учебна, това е ВМИ "Ленин", с класни стаи, с ниски тавани, с малък двор. Изглежда тук ще бъдат показани подбрани комунистически величия, представени като преследвани дисиденти заедно с вечно съпътстващия ги слугинаж и хрантутници. Подреждането на имената в нашите галерии винаги е било страстно занимание за псевдогении с наполеонови комплекси. Фанфаронщината, претенциите за величие без покритие често са създавали "отхвърлено изкуство" - това не е патент само на националсоциалистите. В българската култура отдавна отсъства детето, показващо царската голота, а и такива деца никой не обича, дори добрата фея.

Всъщност държавата трябваше някак да събере пари, да вземе заем, ако трябва, и да направи един-единствен музеен център. Там да бъдат националните музейни колекции - Историческият музей, Етнографският музей, Националната художествена галерия, Музеят на София и т.н.

- Ако трябва да подредите по важност приоритетите по отношение на изобразителните изкуства, с кое ще започнете?

- Ще оставя музеите на заден план и ще започна със закон за подкрепа на пластичните и визуални изкуства. Той съществува в Европа, не става дума за моя хрумка. Основната концепция в него е подкрепа на авторите, особено младите, чрез стипендии, ателиета, изложби, пътувания, симпозиуми, въобще - реализация. Така е във Франция, в Австрия, в Германия, да не говорим за Холандия. Там освен държавни стипендии, има и стипендии на кралицата, която за разлика от нашия съмнителен цар си бърка в джоба и раздава субсидии на близо 3000 души. Т.е. държавите, вместо бившите фараони и феодали, са се превърнали в онези, които подкрепят изкуствата. В нашето културно ведомство няма с кого да говориш на смислено ниво. Пълно е с реликти от времето на Людмила. Трябва да се закрие изобщо. То е абсолютно ненужно и като функция. Куче-касичка, малко спукана. Гара разпределителна за пари, които идват от финансовото министерство. Гаранция за вечна агония и обидна мизерия. Време е да превърнем министерството на културата в министерство на чалгата, хазарта и шосейната проституция. И естествено за началник да има мутра, разясняваща ползите от печелившия бизнес. Не се усмихвайте, това е сериозно...