|
| *** |
Седях и си мислех, че вече втора седмица съм без работа и как това ще се отрази на изтънялата ми сметка в банката, когато телефонът внезапно иззвъня. Беше областният прокурор - един от онези типове, които след като се видят няколко пъти по телевизията, наистина почват да се вземат съвсем насериозно.
Говорихме кратко. Човекът бе открил проблем, пред който обикновените убийства изглеждаха като детска игра, и ме молеше да помогна. Защо изобщо не бях учуден...?
Когато свършихме, аз си налях още едно уиски. Не обичам да работя за ченгетата, но бизнесът ми е такъв, че не мога да им откажа една малка услуга... а и опасностите са моят занаят.
Допих уискито, проверих пистолета и взех шапката си. Все пак, парите са си пари, независимо откъде идват...
...Когато влязох, първо видях млада жена. Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква, a ходжа би надвикал високоговорителите на джамията.
Гледаше ме почти умолително, но аз съм свикнал да не вярвам на русите жени. Впрочем, не само на тях... Когато една жена те гледа по този начин, почти сигурно е, че после ще поиска нещо от теб, и то вероятно ще е на ръба на закона - а понякога и отвъд него. Все пак си помислих, че когато всичко това свърши, не бих имал нищо против да изпием по няколко гимлета на някое много по-уединено място...
...До нея имаше момче - слабичко, с предизвикателен поглед, който сякаш искаше да ми каже, че мястото ми не е тук. Отбелязах си мислено, че по-късно може би ще бъде добре да разменим по някоя и друга дума... Мястото май нямаше особено значение. Но засега го оставих на мислите му, които сигурно бяха нищожни, грозни и уплашени като самия него.
...Третият беше огромен мъж с мустаци. Приличаше на човек, който си търси белята и вероятно скоро ще я намери. Можех да му помогна, но мой принцип е да не смесвам работата с удоволствието. А и в случая не ми плащаха за това...
Имаше и други, но те по-скоро бяха фон на тримата. Опитах се да се съсредоточа, но пред очите ми изскачаха различни картини и това ми пречеше. Разтрих челото си с ръка. Случват се такива дни. Срещаш само изкукуригал народ. После се гледаш в огледалото и си задаваш разни въпроси...
Усетът ми показваше, че тези хора не са се събрали тук просто така. Може би за първи път си помислих, че е възможно окръжният прокурор да е прав и внимателно опипах пистолета. Макар че те нямаше откъде да знаят кой съм всъщност, предчувствието ми за опасност никога не ме е лъгало.
Хората разговаряха оживено и аз постепенно се убедих, че съм на правилното място. Оставаше ми само да чакам нещо да се случи.
Как само мразя тези дълги тревожни минути, преди да започне истинската веселба...
И в този момент думите на блондинката сякаш ме удариха в лицето:
"Братя и сестри! Докога ще търпим да ни правят на маймуни? Хайде да се съберем някъде и..."
...Е, знаех си. Това беше.
Сбогом, моя красавице...
Намигнах на снимката, а после записах IP адреса й, а също и тези на момчето и на едрия мъж. Понякога на нас, детективите, ни се налага да вършим мръсна работа, но... няма как. Не мога да откажа на окръжния прокурор. Пък и банковата ми сметка...
...Но се надявам скоро това да свърши. Предпочитам да се срещна с пияна банда в гетото, отколкото да следя кой какво казал в интернет. Лошото е, че понякога човек просто няма избор.
Освен, естествено, да си сипе още едно уиски или в краен случай - гимлет, с много лед. Обикновено помага.
