Преди години критиците от САЩ и Европа представяха търговския си партньор Китай с по-малко благосклонни думи. В изблик на скрит расизъм те наричаха изгряващата свръхсила "жълтата заплаха". Те предупреждаваха за армията от нископлатени китайски работници, която може да унищожи цялата промишленост на Запада - включително милиони работни места. Те също така предупреждаваха за нарастващото политическо влияние на Изтока, което в края на краищата би довело дори до ерозия на човешките права.

През последните месеци обаче критиците станаха доста кротки. Те имат далеч по-сериозни проблеми за тревога, които са свързани с много нули накрая. В края на 2012 г. държавният дълг на САЩ може да достигне $15.2 трилиона, а това са повече от парите, които страната може да спечели в рамките на една година. В Европа прогнозата за дълговете едва ли е по-добра. Италия има дълг от 1.9 трилиона евро (почти 120% от годишното икономическо производство), Гърция е с дълг от 472 млрд. евро (150% от брутния вътрешен продукт). Часовникът на дълговата криза на Америка и на страните от еврозоната цъка неумолимо и девизът "Парите управляват света" придобива ново значение. Изглежда, че за рекордно кратко време сегашният глобален баланс на силите се е променил - в полза на Китай.

Преди дни американското правителство изстреля спешно предупреждение към Европа. Кризата в еврозоната застрашава глобалния растеж, обяви президентът Барак Обама. "Тъй като решение на кризата не е намерено, ние ще продължаваме да сме свидетели на слабостите на глобалната икономика", добави той. Но заради дълга в много тревожно положение е самата Америка. Проповедта на Обама изглежда като евтина предизборна реторика, ход за отклоняване на вниманието от сериозните проблеми, пред които е изправен. В момента Китай се представя в съвсем различна светлина. Страната има резерв в чужда валута в размер на $3.2 трилиона. "Китайското правителство държи около четвърт ценни книжа в евро, главно държавни облигации", твърди Дениъл Грос от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Според "Файненшъл таймс Дойчланд" от 2007 г. над една трета от бизнеса във финансовия сектор на Китай се пада на Европа. И тази тенденция нараства. Пекин е готов "да протегне ръка за помощ" и да инвестира повече в европейските страни и САЩ, заяви наскоро премиерът Вън Цзябао. Страната му вече купи гръцки и испански държавни облигации, а според съобщение на лондонския в. "Файненшъл таймс" затъналата в дългове Италия наскоро е ухажвала за пари китайски държавен инвестиционен фонд CIC.

Докато американците само предупреждават, Китай обещава спасение: това е новото верую в глобалната дългова криза. Мнимата "жълта заплаха" се превръща в "белия рицар", който обещава да не зареже търговските си партньори в Европа и Америка. В замяна обаче Пекин иска висока цена - по-голям политически престиж и по-голяма политическа власт и влияние. Премиерът Цзябао призова за по-голям достъп до американските пазари, като добави, че САЩ трябва да са по-отворени за китайските инвеститори. Ако Китай инвестира повече в американски компании, ще бъдат създадени нови работни места, аргументира се той. Вън Цзябао настоява също САЩ да вдигнат ограниченията за износ на високотехнологична продукция за Китай. Това ще помогне на Америка да увеличи износа и подобри търговския си дефицит. Досега американските компании се въздържаха от такава политика, опасявайки се, че технологиите им могат да бъдат копирани от потенциалните китайски конкуренти. Китайският премиер предяви дългосрочни геополитически искания и към Европа - Европейският съюз трябва да признае втората най-голяма икономика в света като пазарна, заяви той. Той се надява пробивът по въпроса да стане на предстоящата среща на върха ЕС - Китай, която ще се проведе на 25 октомври в китайския град Тянцзин.

Не всички от исканията са нови, но Китай ги предявява с нарастваща настъпателност. Това по-специално пролича в дискусията за признаването на Китай като пазарна икономика. Това би станало през 2016 г., но за Китай това не е достатъчно бързо. Признаването би намалило много търговски бариери. По-специално преките инвестиции в Европа ще се реализират много по-лесно. Досега дебатът течеше само в една посока. За да признае Китай като пазарна икономика, Европа претендира за сериозни отстъпки в сферата на човешките права и защитата на интелектуалната собственост. Сега обаче ролите са разменени, при което Китай отвръща, че ще предостави толкова необходимата финансова подкрепа срещу еврокризата, ако европейците признаят страната за пазарна икономика. Европа обаче не трябва да се плаши, защото Китай е най-важният й търговски партньор след САЩ. "Кризата в еврозоната навреди и на Китай", твърди Еберхард Сандшнайдер от Германския съвет за външна политика. "Не само защото Пекин държи голяма част от европейските дългови книжа, но и защото страната иска да разшири дейността си в Европа", смята той. В добавка Пекин постоянно набляга, че американският долар трябва да бъде заменен като основна валута от валутен триумвират, състоящ се от долара, еврото и китайския юан - и затова Китай иска да подкрепя Европа.

Следователно позицията на Европа в преговорите не е толкова слаба, тя има повече политически средства за въздействие, отколкото изглежда на пръв поглед. Не на последно място от които е фактът, че застрашителната слабост на континента е средство за оказване на натиск върху Китай. Въпреки това Eвропа ще трябва да свикне с факта, че Китай все повече ще преговаря с методите на индустриализираните западни държави. Каквото и да се твърди, Пекин очаквано все повече и повече ще използва нарастващото си икономическа влияние като политическо оръжие. Като цяло поведението на китайското правителство в хода на еврокризата става много по-уверено. Това е нова реалност, с която Европа и Америка трябва да се справят конструктивно.