Тая лицемерна загриженост, минаваща в уплаха, личи при арестите,
с които трябва да се сплашат едните и успокоят другите, откакто вървят протестите след убийството на Ангел, палежите и туткавостта на полицията около Кирил Рашков, алиас цар Киро или Киро Циганина, за когото нямало, представете си, сигнали за политически чадър. Това според прокуратурата. Но пак според същата прокуратура трябва да се действа с цялата строгост на закона срещу нарушителите. И се действа: отдавна, да не кажа никога, у нас не са задържали, глобявали и съдили по бързата процедура толкова много деца и младежи - към 400 за три дена. Никога не са надзиравали така ревностно форуми и социални мрежи и не са привиквали пишещи в тях я за справка, я направо за задържане. Никога полицията и жандармерията не са били впрягани близо седмица да охраняват гета и градски центрове. Та видимо положението е сериозно, не е до смях, колкото и да е комична ей тая гледка сред цялата пушилка: министър-председателят Бойко Борисов се пъчи, че щял да продължи да строи, а другите, ако искат, нека рушат. Че кой ще му насмогне при тая вихрушка от ленти и откривания на все по-европейски строежи? Даде ли пък МВР на "Атака", нещата съвсем ще цъфнат.
Ако трябва да се говори сериозно, ако предположим, че могат да имат изобщо усет за чест, гореспоменатите особи, олицетворяващи държавата, вкл. Бойко Борисов, най-напред следва да свалят имунитетите си, да обвинят и да арестуват себе си. По-общите положения на споменатия кодекс (чл. 10-11) за обществено опасно действие и бездействие, умишлено или непредпазливо, сами или в съучастие, като извършители, подбудители или помагачи при продължаващо с десетилетия престъпление, водещо до по-тежки престъпления поради настъпването на допълнителни обществени последици и във връзка с почти всички членове на кодекса, но особено с престъпления против трудовите права (чл. 172), младежта (чл. 188-193), за присвояване, измама (чл.198-200) и унищожаване на групи от населението (чл. 416).
За да се обоснове подобно обвинение, няма защо да ни показват палатите на Кирил Рашков, уж изненадани, че са се появили едва ли не тия дни, както и няма защо да се взимат "решителни" мерки срещу самозвания цигански монарх.
Достатъчно е да се видят гетата,
към които се канализира и с тяхна помощ спонтанният и разбираем протест от Катуница: село богато, почти квартал на Пловдив, с доста млад народ и съответно по-живо в сравнение с много други села, където, мине се не мине, убият старец, изнасилят баба, опразнят обор, запалят плевник. И понеже малцина се интересуват от бездруго умиращи села и старци, беззъби и безопасни, нека и ние се отклоним към гетото, където напоследък се съсредоточава публичното внимание с характерното до невменяемост кривогледство: "Циганите са виновни". От това гето, което не просто застрашава, а клокочи под глазурата на политкоректността, се зъби опасността, трупат се енергиите, които съсипват всяка смислена работа за подобряване на общия ни живот.
Не беше ли убийството в Катуница и последвалите го събития, щях да изпълня обещанието си отпреди време да поразсъждавам за българските народи. Щях да се опитам да обясня разхвърлията из България като следствие от забърканата в историята смес от мизийци и тракийци, македонци и шопи, добруджанци и знеполци, родопчани и балканджии и още много други "чисти" българи. Сред тях сигурно щях да кажа по нещо за цигани и турци, гърци и арменци, евреи и руснаци, все споявани от традициите си, от ръката на държавата и езика в един народ и напоследък изпуснати дотам тъкмо от държавата, че всички са забравили и традициите си, и държавата, и езика в някакво безумно съсъществуване в първобитност и съвременност, в лъскав градеж и номадска разруха. И разпадащи се сега на много народи, зли не толкова един към друг, колкото най-вече към делата си в една обща държава.
Случилото се, случващото се ме отклони от тая тема, макар да не е никакво отклонение от пътя, където тя се появи, и от разхвърлията, която исках да обясня. По този път, идещ от Европа, току пред София, след разклона към Банкя, има едно циганско гето, до него - лъскава постройка. Без никаква ирония, то е идеално в платонистки смисъл. Не само обяснява, а представя в жива картина много неща и гета, но най-вече циганията на държавата, в която днес живеят българските народи. Ако не сте го виждали, лесно може да си го представите: отровна смес от лъжа и реалност, от път към и от Европа и крайпътна смрад, от която ни се иска да избягаме. Добре че по-нагоре има светофар и колите спират покрай него, та да се види по-добре това, за което се правим на слепи: в България скотски живеят не само циганите, но и всички ние, които го подминаваме по пътя към нашите си гета.
Класик
Село Мухово, 21 априли 1876 г.
Из "Записки по българските въстания", т. 2, 1887
Първи петли пееха, когато нашата чета, състояща вече от около 80-100 души, наредена двама по двама, тръгна от Поибрене с песни за с. Мухово, така също чисто българско село, на час и половина разстояние далеч от Поибрене, в коритото на р. Тополница. На три-четири места трябваше да газим тая река, което съставляваше най-голяма мъчнотия за ония наши другари, които нямаха коне.
Зората се сипваше вече, когато ние пристигнахме в Мухово, гдето така също населението беше приело вече прокламацията и въстанало още на часа. Най-напред се разпоредихме да се извържат турските цигани в това село, които, като се подплашиха от нашето влязвание, щяха да се разбягат наоколо и по тоя начин ще известят турските власти за действията ни. Събравшите се там муховчени с ярост разказаха, че имало в селото им един циганин на име Хасан, който подпомагал турците да грабят българските жени и момичета от къщите им, които отнасяли в гората, гдето ги държели по няколко дена. Напоследък тоя същият циганин беше предал няколко работници на турските власти, които оплакваха своите дни в ихтиманския затвор. С една реч, тоя фараонов син бил бич на селото.
- Да се застрели за пример на другите! - извика Бенковски.
Много селяни, а заедно с тях и някои наши луди момчета, в числото на които беше и доктор Васил, се затекоха към бордея на циганина Хасана, който си отспиваше още в прекрасната пролетна нощ и който не знаеше, че български комити са напълнили селото. Муховчени едвам що бяха въстанали преди няколко минути, защото късно получили кървавото писмо.
- Ние отдавна щяхме да го премахнем, но се боехме да не ни намерите махна - говореха селяните, когато видяха, че желанието им се удовлетвори от наша страна.
- Отваряй вратата бе, шопар! - викаха нашите въстаници, които бяха отишли да хващат Хасана циганина.
- Махвайте се оттука бе, пезевенклер! - крещеше отвътре отсъдената вече жертва, като се сърдеше, че му нарушили съня. - Хората не са си пили още утринното кафе, а вие сте подранили...
Клетникът! Той мислеше, че някои мющерии са дошли да го викат, за да им прави едно-друго. Вратата пригърмяха от ритванието на няколко крака. "Баксън, тичайте на помощ, съседи!" - последва глас от бордея на Хасана после строшаванието на вратата... Никакъв други шум. Хасан бе доведен при нас с вързани отзад ръце. Твърд циганин излезе той, устата си не отвори да каже дума, да поиска прошка, а това въоръжаваше още повече бунтовниците. Може би той да съзнаваше своите погрешки за лошето си минало, та затова не смееше да отвори дума за пощада. Така или инак, но неговото хладнокръвие беше убийствено. Когато го поведоха над високия бряг на р. Тополница, за да го колят, от бордея му, който беше там наблизо, изпищяха голите му циганчета заедно с майка си. Хасан се стресна, като че го прободоха, и поиска да се обърне, но един въстанически нож се заби в сухите му плещи. Тежко и възмутително!...
Много още други цигани от селото докараха при нас, така също навързани; но на никого от тях не казахме нищо. Муховчени засвидетелствуваха, че тия не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците.
- Живейте и се радвайте на пълна свобода - каза Бенковски на българофилите майстори.
- Нека бог ви подари широко царство, пашаларъм!... Да достигнете до Стамбул - говореха клетите изпоплашени цигани.
- Пашам! Аз искам да стана християнин, заедно с циганката си и с дребните си шопарчета (деца) - каза един почти белобрадат циганин, брадата на когото се люлееше като талига.
- По-добре е да си останеш циганин - казаха някои от дружината.
Зората се сипваше вече, когато ние пристигнахме в Мухово, гдето така също населението беше приело вече прокламацията и въстанало още на часа. Най-напред се разпоредихме да се извържат турските цигани в това село, които, като се подплашиха от нашето влязвание, щяха да се разбягат наоколо и по тоя начин ще известят турските власти за действията ни. Събравшите се там муховчени с ярост разказаха, че имало в селото им един циганин на име Хасан, който подпомагал турците да грабят българските жени и момичета от къщите им, които отнасяли в гората, гдето ги държели по няколко дена. Напоследък тоя същият циганин беше предал няколко работници на турските власти, които оплакваха своите дни в ихтиманския затвор. С една реч, тоя фараонов син бил бич на селото.
- Да се застрели за пример на другите! - извика Бенковски.
Много селяни, а заедно с тях и някои наши луди момчета, в числото на които беше и доктор Васил, се затекоха към бордея на циганина Хасана, който си отспиваше още в прекрасната пролетна нощ и който не знаеше, че български комити са напълнили селото. Муховчени едвам що бяха въстанали преди няколко минути, защото късно получили кървавото писмо.
- Ние отдавна щяхме да го премахнем, но се боехме да не ни намерите махна - говореха селяните, когато видяха, че желанието им се удовлетвори от наша страна.
- Отваряй вратата бе, шопар! - викаха нашите въстаници, които бяха отишли да хващат Хасана циганина.
- Махвайте се оттука бе, пезевенклер! - крещеше отвътре отсъдената вече жертва, като се сърдеше, че му нарушили съня. - Хората не са си пили още утринното кафе, а вие сте подранили...
Клетникът! Той мислеше, че някои мющерии са дошли да го викат, за да им прави едно-друго. Вратата пригърмяха от ритванието на няколко крака. "Баксън, тичайте на помощ, съседи!" - последва глас от бордея на Хасана после строшаванието на вратата... Никакъв други шум. Хасан бе доведен при нас с вързани отзад ръце. Твърд циганин излезе той, устата си не отвори да каже дума, да поиска прошка, а това въоръжаваше още повече бунтовниците. Може би той да съзнаваше своите погрешки за лошето си минало, та затова не смееше да отвори дума за пощада. Така или инак, но неговото хладнокръвие беше убийствено. Когато го поведоха над високия бряг на р. Тополница, за да го колят, от бордея му, който беше там наблизо, изпищяха голите му циганчета заедно с майка си. Хасан се стресна, като че го прободоха, и поиска да се обърне, но един въстанически нож се заби в сухите му плещи. Тежко и възмутително!...
Много още други цигани от селото докараха при нас, така също навързани; но на никого от тях не казахме нищо. Муховчени засвидетелствуваха, че тия не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците.
- Живейте и се радвайте на пълна свобода - каза Бенковски на българофилите майстори.
- Нека бог ви подари широко царство, пашаларъм!... Да достигнете до Стамбул - говореха клетите изпоплашени цигани.
- Пашам! Аз искам да стана християнин, заедно с циганката си и с дребните си шопарчета (деца) - каза един почти белобрадат циганин, брадата на когото се люлееше като талига.
- По-добре е да си останеш циганин - казаха някои от дружината.