Прелитащият днес е ориентиран към порнографията в пресата - и без това всичко в политиката е симулация на ентусиазъм, симулация на чувства. Всичко е наистина, виждаш го отблизо, но няма нищо общо с истинския живот. Изкуството прилича на живота, тъй както виното прилича на лозата; политиката прилича на живота, тъй както порнографията - на половия живот.

Това е абстрактната страна на нещата, но политиката и порнографията се овъртолват и буквално.

В "Монитор" зелена кандидат-кметица е замесена в сексскандал - въртят някакъв клип из интернет, който не изобразява абсолютно нищо; мъжки вокал с източнобългарски акцент плямпа мръсотии. Даже компромати не правят като хората. Пак в "Монитор" научаваме, че в Унгария "Крайнодесен политик се подвизавал като порнозвезда". Но като политик изповядва християн-демократически ценности. (Поне има материал за изповедалнята.) Драмата му е разказана и в "Стандарт": "Порно атлетика взе главата на депутат" - атлетът бил принуден да подаде оставка от партийния пост - шеф на регионална организация. За две негови крайно консервативни партийни колежки миналата година стана ясно, че идват от същия бизнес. Извод - към войнстващите пуристи и моралисти човек трябва да е най-подозрителен. Това трябва да залегне в изучаването на социология, политология и политпатология. Или както е казал поетът за консервата - отвориш ли я, ще мирише!

Ако приемем, че и оная работа пред камера е изкуство, можем да прочетем в "Новинар" за една жертва на изкуството си: "Ток изпържи на релси еротичен фотограф". Млад фотограф любител отишъл да снима своята Венера на жп прелез. При неясни обстоятелства художникът бил ударен от хиляди волтове и бил хоспитализиран в тежко състояние.

В "Стандарт" нещата са ачик: "Изнудват баба с порно. Младеж снима клипчета със 70-годишна шавлива мераклийка, иска й 2 бона".

В "24 часа" - "Плевнелиев и Попова пиха жива вода от Конника". Ако мислите, че това е нещо различно - блажени са нищите умствено...