И в този топъл есенен следобед под ошмулената асма пред блока белотаджийското каре се събра в пълен състав. Пак гроздето беше обрано на зелено, а листата - за сарми...

- Мамка му д'ей... - рече Даскала, вторачен в картата на България, с която грижливо беше препокрил масата, па се огледа по навик дали наоколо няма подрастващи, баш когато псува. - Кой си е гасил фасовете около Пловдив?

- Опалааа - плесна с ръце ексфотографът Щрак Маринчо, - тая работа е само за снимка!

- Снимки по вестниците, колкото щеш - изсумтя ехидно Старшито. - Пламна държавата, ей! Ха да го видим сега премиера що за пожарникар е!

- Някви ученици снощи пушеха тука - обади се Робчо, - ама не пушеха тютюн, щото бил скъп. Няква трева пушеха...

Всички погледи се насочиха към махленския пенкилер, дето всеки го хващаше за какво ли не, а от доста време беше и временно изпълняващ дължността квартален идиот, защото титулярът Бъката, ако сте пропуснали, за общ потрес стана депутат и караше втори мандат, че и за трети се гласеше.

- Мамка му д'ей... - съвсем си изтърва нервите Даскала и хич не се огледа. - Старите пасем трева, младите я пушат.

- И тяхната не е лесна - раздаде картите Щрак Маринчо. - Като гледам с какви раници ходят на училище, сякаш на екскурзия отиват. Щях да ги снимам, ама нямам лента.

- То вече кво ли имаме - въздъхна Старшито. - Аз съм пас.

- Пълен пас - продължи да нервничи Даскала. - А ще ми викат, че образованието е безплатно. Егати реформата!

- Нали я видехме у армията - изпуфтя Старшито. - Пак добре, че туриха за министър един генерал, дето е ходил войник...

- Всичко коз! - ухили се Робчо. - Ама мен ако питате, ще е хубаво образованието да стане като в армията.

- Как така? - ококори се Старшито.

- Нали вече няма задължителна военна служба? - почеса се с картите по носа Робчо. - Нали военната служба стана платена? Нали който сега иде войник, получава заплата?

- Е па така е - съгласи се Старшито.

- Е, и образованието да стане платено! - съвсем се разхили Робчо. - Който иде да учи, да получава заплата!

- Мамка му д'ей... - опули се Дакала и огледа ошмулена асма, - ами че ромите тогава... такова.... ще вземат наистина да се интегрират...

- Хм - умисли се Щрак Маринчо, - а какви заплати ще се получават?

- Като в армията - благо отвърна Робчо

- Е как така?! - оригна се на яхния Старшито.

- Ами така - продължи простичко Робчо. - В отделенията ще получават заплати като редници, в прогимназията като ефрейтори, в гимназията като младсержанти, а студентите като лейтенанти. Тогава - поклати глава той - ще са добре и професорите, щото ще им плащат като на генерали.

- А на учителите - прозря Даскала, - като на полковници, нали? Евалла, Робчо!

Неее, не трябваше да ходи ония идиот Бъката в парламента, на Робчо му беше мястото там.

- Бе я да те издигнем за народен представител! - тропна по масата Старшито. - Независим! Мажоритарен! Ще съберем подписи. Стига Бъката само ни е резилил!

- И ще се снимаме за спомен - разпали се Щрак Маринчо, - имам самоснимачка, а лента ще купя...

- Струва ли си? - плахо попита Робчо.

- Кое? - зяпнаха го тримата.

- Да си разваляме карето - някак доста кахърно отвърна той.

И стана тихо. Като в ден на размисъл.