|
| Я, кой има повече косъмчета? :) |
Росен Плевнелиев, министър в оставка, кандидат-президент: (бъра-бъра)... Сега една новина!
ЛК: Знам историята за автостопа, за това, че сте се придвижвал...
РП: ...Всичко, което вече разказахме. Но по отношение на парите, може би не сме я разказвали тази история. Аз взех кредит от 12 000 марки, от мой роднина. Със... мисля, че беше 80 процента лихва. Той ми даде, защото ми повярва. Тези пари - аз не бях виждал толкова през живота си. Никога!
ЛК: В джоба ли ги носехте?
РП: В джоба, разбира се... Пътувахме денонощно. Няма да забравя, когато пристигнахме в Германия - магистралата Нюрнберг - Франкфурт! За мен това беше космическо. Това беше нереално! Аз с моята счупена лада, к`во да ви разкажа... На нея, когато й се спука гумата, се опитахме да я вдигнем - и се оказа, че тя изобщо не се крепи. Тоест с крика не можете да я вдигнете, толко беше счупена.
ЛК: Това е ладата, която сте оставили за спомен на Германия?
РП (въздиша): Ладата оставихме там. Тези 12 000 марки, които взех като кредит, ги похарчих за една нощ. Защото с тези 24 работници, които отидохме, трябваше да им се наеме квартири... Трябваше да купим инструменти, щото, когато ни видяха на обекта, немските проджект мениджъри казаха: с тия ли инструменти смятате да работите? Айде ходете да си купите истински инструменти. И всичко замина за един ден. Затова ми се наложи да спя в колата цяла зима, защото нямах пари. Но малко по малко успях!
ЛК: Това ми напомня за един майстор, който беше дошъл да прави ремонт на балкона ни с кирка... Израснахте ли с някакви предразсъдъци?... Гледах един много любопитен момент. Когато отивате като студент и се настанявате в студентско общежитие, отваряте вратата и заварвате двама - афроамериканци е културният начин да се изразяваме в европейска държава... (А може би са били афроафриканци, Лорче? - б.р.)
РП ("непринуден" смях): Кхъ, кхъ, точно така!
ЛК: Хора с тъмен цвят на кожата.
РП: Да, точно така.
ЛК: При което сте затворил вратата и три месеца сте спал по разни квартири други, докато накрая безславно отново сте се върнал на същото място.
РП: Така беше, за да открия голямото приятелство с едни хора, които идат от другия край на света, но бяха невероятно добри и умни, интелигентни хора. Може би още от Гоце Делчев, както тръгна всичко, аз бях едно свободно дете. Което получи много любов, много доброта. Имах много приятели, цял ден навън. В малкия град всички се обичат и уважават. Един прекрасен град. Оттам - в Благоевград, също имахме много задружен клас, който беше пълен сбирщайн. От Рибново, от къде ли не, от селата...
ЛК: Е, тогава защо тази, ммм, тази плахост?
РП: Отворен! (Вероятно се отнася за задружния клас - б.р.) И именно затова! Защото във всички тия региони нали се сещате, че вие не сте виждали афроамериканец през живота си. И всъщност (смях), когато аз отидах в МЕИ-то, влизам в стаята и за пръв път се сблъсквам с хора, които... На туй отгоре си спомням, че влязох в банята - банята беше покрита по стените с едни такива тънички мънички косми. Ма равномерно разпределени, кхъ, кхъ, по всички стени. Но това, което ме впечатли - че те бяха оставили точно една трета от стаята, от библиотеката, от леглото - те я пазеха! Невероятно! Влезах, излезах, разхождах се три месеца по квартири и накрая вече нямаше къде да спя. Върнах се, открих истинско приятелство с едни наистина много много добри хора!
