ВИЗИТКА: Стефан Софиянски е роден през 1951 г. в София. Завършва статистика във Висшия икономически институт "Карл Маркс". През 1995 г. става кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. През 1999 г. и през 2003 г. е преизбиран за кмет. През 2005 г. става депутат, а година по-късно е избран от парламента за наблюдател в Европейския парламент.



- Г-н Софиянски, след близо 10 г. на "Московска" 33 защо отново се кандидатирате за кмет?

- Защото смятам, че това, което постигнахме през тези 10 г., трябваше най-малко да бъде запазено и доразвито. Ако някои неща все пак се доразвиха, то много ангажименти бяха изоставени. Очевидно в това правителство, в този общински съвет липсва идеята София да бъде силен независим град. При това положение трябва да се потърси по-различна идея за развитието на града от неразвитието, което предлага Бойко Борисов.

- Според ДСБ обаче вашата кандидатура отново ще разцепи сините в София?

- Ние се обединихме около кандидата за президент Румен Христов. Има много проста логика. Когато се явявах на избори, ги спечелих срещу БСП, а СДС бяха трети. Аз спечелих със 125 000 гласа, Стоян Александров беше втори със 120 000 гласа, Надежда Михайлова - със 76 000. Спечелих и първи, и втори тур. Следващия път, когато не се явих на избори и изобщо и не мога да бъда обвиняван, че съм делил с някого, "Синята коалиция" взе 60 000 гласа. Тя практически взе по-малко тогава, когато не се явих. Дори и така формално да погледнете, ако аз се явявам, може би ги мобилизирам и те вземат повече.

- Опонентите ви водят кампаниите си със заявката, че вече са или ще прекратят "модела Софиянски" в управлението на София. Как ще коментирате това?

- Зависи кой от коя страна го гледа "модела Софиянски". Мога да кажа за 10 г. колко булеварда са направени, колко пробива, как са възстановени Халите, как сме построили сметище, на което и днес се депонира. Тези, които имат друго мислене за "модела Софиянски", нека да кажат те какво са направили и да го съпоставят с това, което е правено по мое време. Както и с бюджета - най-големият ми бюджет е бил 400 млн. лв. А сега с 1.2 млрд. не е построено нищо, освен метрото, на което дадохме такава инерция, че да не може дори Борисов и Фандъкова да го объркат.

- Какво спира градът да се развива, щом не е липсата на пари?

- Лошата организация, начинът, по който се разходва бюджетът. Освен че е доста неясен, той очевидно е грешен, защото резултатите са слаби - намалява данъчната събираемост, а това означава липса на доверие към управлението. А най-лошото е, че задлъжнялостта на София нараства катастрофално. В момента имаме около 50 млн. лв. дълг към градския транспорт. 51 млн. лв. са задълженията само към хората за отчуждения, 10 млн. лв. - на болничните заведения. Да не говоря за "Топлофикация", където положението е катастрофално. По мое време "Топлофикация" нямаше тия задължения.

- Какво бихте направил с "Топлофикация"?

- Трябва да се направи това, което не беше възможно по наше време - много бързо да се инвестира в нова когенерация и да се приватизира частично, за да дойдат новите инвестиции, след като общината не може да събере ресурс да инвестира. Ние успяхме да получим доверието на европейските банки да подменим абонатните станции, голяма част от топлопроводната мрежа и "Топлофикация" стана едно санирано, добре работещо предприятие. Когато започнах работа, София имаше исландски пейзаж - гейзери излизаха отвсякъде, пукаха се тръби, разкопаваха се улици. Това всичко беше преодоляно и когато напуснах, не само че нямаше дългове, но и беше в добро състояние, за да се извърши инвестиционната програма. Дано не е късно, защото имам чувството, че дружеството вече е декапитализирано - дългът е по-голям от активите. Не може да се търси изцяло вината обаче в "Топлофикация" и в общината, защото системата, по която се определят цените на топлинната енергия и на газа, предопределя дружеството да работи на загуба. Но Борисов, докато беше кмет, гледаше "Топлофикация" да е държавна, а като стана премиер, я върна на общината. Принципът на Борисов е като на пешеходеца, който станал шофьор - докато е пешеходец, колите са му виновни, като се качи на кола - пешеходците.

- Виждате ли подобрение в трафика в града?

- Една от грешките на Борисов и на последващото управление е, че съсредоточиха всичко в метрото. То, разбира се, е много важно - и аз съм строил метро. Но успоредно с него мога да ви изброя колко много нови булеварди съм направил. В техния мандат няма нито един направен възлов булевард. Необходими булеварди, които бяха проектирани още по мое време като пробивите "Данаил Николаев", "Пенчо Славейков", бул. "Т. Каблешков", не са направени. Направихме "Т. Александров", "Димитър Несторов", моста на "Опълченска", "Ал. Малинов", възела при "Слатина" до "Подуяне" и т.н. Градът има определени потребности и когато не можеш да направиш баланс и насочваш грешно инвестициите, а и ги харчиш скъпо, тогава се стига до този резултат - задръстванията.

- Обвиняват ви и за закриването на детски градини, заради което се стигна до недостига на места днес.

- Никой не е закривал детски градини.

- На всяко откриване на детска градина премиерът не пропуска да отбележи, че когато е станал кмет, 44 детски градини са били приватизирани, реституирани и пр.

- 10 г. съм бил кмет, някога да е имало проблем с детските градини в моя мандат? Защо не намерят решение? Аз съм намирал. Голяма част от детските градини бяха в недобри условия или в реституирани имоти. Други се закриха поради неефективност. Това беше естествен процес. Факт е, че в 10-те години на моя мандат никой никога не се е оплакал, че няма място. След това много хора дойдоха в столицата и в този момент общината трябваше да реагира. А решението е много просто - стимулираш частните детски градини, защото в София има много сграден фонд в добро състояние. Не искам да обвинявам никого, че социализмът го държи, но явно е факт, след като искат всичко да направят като едно време - тук построй, там построй като Тодор Живков. Не, даваш субсидията на детето и даваш възможност на частния сектор.

- По отношение на отпадъците София продължава да няма трайно решение.

- А да си спомним обещанията. От всички кметове и кандидати след 1990 г. аз съм единственият, който е построил сметище.

- И единственият, който остави на града около 500 000 тона бали с боклук.

- Да, но балите бяха едно нормално решение. И Виена има бали, и всеки град си има. Защо се получи това? Когато открихме 1997 г. сметището, то беше планирано до 2013-2015 г. През 2005 г. поради политическата конюнктура и изборите, на сметището се направиха барикади и камионите с боклука не бяха допуснати. Обърнах се официално към тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски и главния секретар на МВР Бойко Борисов - от него имам лично писмо, че той не може да се намесва, защото това било изцяло общински проблем. Молбата ми беше да се отстранят протестиращите, защото сметището има капацитет. Но видях, че не мога да помогна и ако упорствам, градът ще страда от това. Държавата отказваше всякакво съдействие да отстранят група активисти на БСП и всеки кандидат-депутат по това време отиваше и казваше, че никога няма да позволят сметището, депутатите спираха камионите. Аз се оттеглих с ясното съзнание, че като си отида, ще се отвори пътят.

- Очаквате ли нова криза с боклука?

- Да. Тогава знаех, че има капацитет и това ми даваше самочувствие, но сега вече няма. Още година, година и нещо. Те съгласуваха разширението, но ги е страх да го направят и сега трупат отгоре. Цялата философия на пакетиращите системи, които видях от Виена, бе, че до 2-3 г. ще се построи заводът, както обещаваше Борисов и както и аз смятах да го направя. Положението сега е много по-критично. Ще трябва този, който спечели, много бързо да реши проблема и да открие сметище, в което да се депонират отпадъците, докато не стане заводът.

- Имате ли идея къде да бъде този терен?

- Винаги съм си патил, когато съм казвал. Но има решение.

- Какви са намеренията ви за данъците? Опонентите ви обещават да не ги повишават.

- Грешка. Първото е да отдели такса смет от данък сгради, защото тя е втори имотен данък. Първата година няма да има време да променяме базата, но ще я отделим като плащане, ще направим различна организация на събирането. Може да се плаща месечно.

- Това с какво би помогнало?

- Би облекчило бюджета. Характерът на харченето на тези пари е то да става месечно. А общината ти взема авансово парите и ги харчи. Втората година трябва да се смени базата. Има две възможности - на база на потребеното количество вода. Колкото повече хора обитават едно жилище, толкова повече вода се консумира и толкова повече боклук се генерира. Другият най-справедлив начин, който е много трудно да се реализира сега, е таксата да е като такса потребление. Отиваш в магазина и ти се начислява една минимална сума, защото това, което купуваш, после го изхвърляш като боклук. Колкото повече потребяваш, толкова повече цапаш. Това все още не съществува като вариант, но аз съм амбициозен. Нещо като ДДС, но не 20%, а 20.001%. Така ще има постоянен поток от пари и потребителите няма да го усетят.