Думата кредит произлиза от латинската дума "credere" и означава да вярваш или да повярваш. И днес, както и в древността, това понятие е равнозначно на доверие. Изключително важно понятие в международните икономически, финансови и геополитически отношения.

Председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, който е посветил академичната си кариера на изследването на причините и следствията на Голямата депресия, заключава, че основният проблем тогава е бил липсата на кредитиране в системата, породено от липса на доверие.

Кое от двете е по-пагубно за една икономика е безсмислен спор. Нещо като това да спорим кое е първото - яйцето или кокошката. А ако вникнем по-дълбоко в проблематиката, ще стигнем до извода, до който са стигнали древните римляни - че и двете понятия изобразяват едно и също нещо. Според Бернанке липсата на кредит в икономиката проправя пътя на рецесията.

Подобно явление наблюдаваме и днес. Липса на вяра в търговските партньори, в банковата система, в политическия елит... Замразяване на започнати обекти, въздържане от инвестиции и отваряне на нови работни места. Когато колата се обърне, пътища много. Може би затова и всяка причина, изтъквана от анализаторите, има резон. Ще се спра на основните.



Прекалено много задължения в системата



При капитализма ролята на собствения капитал е основна. На базата на неговия размер ние правим своите инвестиции и съответно взимаме заем, за да направим нови.

Размерът на заемните ни средства зависи от това какво притежаваме. От една страна, за кредитополучателя, който трябва да може да погасява своите вноски, без това да се отрази на неговите бизнес начинания, а от друга - за кредитодателя, който на базата на ипотекираната собственост си гарантира безпроблемно изплащане на заетите средства, или тяхното погасяване при неблагоприятни условия.

Това е разумната база за растеж. В последните години, не без участието на държавите по света,



ние създадохме квазикапитализъм, или ако щете квазисоциализъм,



при който управляващите можеха да свалят цената на парите до нулеви стойности, да раздават заеми на хора, които са неплатежоспособни чрез спестовните си каси "Фреди Мак" и "Фани Мей", да плащат безумни заплати при една прикрита безработица, да не събират своите данъци, да дават придобивки, надбавки.

Всичко това беше явно подкупване на избирателя, който връщаше жеста при първите избори. Това изкриви значението на думата "капитал", като го обезцени и обезличи, което доведе до декапитализиране на системата. Натрупа се изключителен размер на дълга и сега просто трябва да се плати.

Докога може да лъжем пазара и да отлагаме този процес чрез програми за количествено улеснение, капитализиране на банковата система или чрез продължаване на програми от рода "американската мечта за всеки", "не на безработицата" и т.н., и т.н.?

Може ли да бъде избегната икономическата цикличност? Не, но може да бъде отлагана до следващото правителство, на което ще му се наложи да плати и лихвите, след което естествено да падне от власт. Да, но пазарът не знае, че мандатите са четиригодишни и когато основата е паянтова, а се налага да се товари с нови задължения, в един момент структурата се срутва.



Отлагането не е решение



и недоверието отново се настани на световните борси.

Не оставате ли с впечатление, че две години Европа отлага неизбежното? Ако мерките спрямо Гърция бяха стартирани веднага, след като лъсна липсата на пазарна икономика там, нещата може би нямаше да бъдат толкова зле.

Очевидно е, че проблемите при южната ни съседка са фундаментални. Те са базирани на това, че приходите й в последните 30-ина години са по-малки от разходите, като "скритият дефицит" се е финансирал със заеми. А той е бил "скрит", защото на базата на манипулации от бюджета са изтрити с "ученическата гумичка" на Хермес разходите за отбрана и пенсионно осигуряване. "Нищо работата" за гръцкия елит се превърна в нещо работа или огромен проблем за европейския данъкоплатец. Последствията са ясни за всички. Основният проблем сега е, че южната икономика при сегашната си структура не може да плаща лихвите и да функционира нормално.



Самоосъществяващите се прогнози са нормални



за финансовите пазари. Когато един проблем се посочи с пръст от анализатори, политически лидери, ръководители на големи компании и банки или знакови фигури от финансовия елит, този проблем попада в полезрението на медиите. Те са катализаторът на всички събития. Заплахата от събитие екстремум винаги вдига продажбите. Те са каналът, който влияе върху общественото мнение. Те го създават. И вече достигаме във фазата "спестявай". При нея думата инвестиция е забранена. Следват отказ от стопанска дейност и навлизане в рецесия.

Сегашното стечение на събитията няма катастрофалния магнитуд на Lehman Brothers. И няма да са от такава величина. Но липсата на доверие, кредит, намерения понижава икономическата активност. Пациентът отново показва симптомите на грип, но това от друга страна дава възможност за правилното лечение. Изчистването на задълженията е естествен процес и ако политическите лидери не му пречат, той ще се случи много по-безболезнено и много по-бързо. Това включва частичен контролиран фалит на Гърция, доколкото е възможен той.

Основната задача е изграждането на структурата на Европа, така че това да е наистина съюз от държави с обща граница, обща валута и общи решения. Това са непопулярни решения за европейския избирател, който все още държи и въздиша по времената на силно изразена национална идентичност.

Да, но пазарът не се впечатлява много от това, че Гърция е първата демокрация или че Рим е люлка на цивилизацията, а от това кой взима ефективни икономически решения и кой - неефективни. Да се надяваме, че и европейските лидери ще започнат да го правят.