Европа на брюкселските бюрократи и на правите краставици не е нашата Европа, не е най-вероятно и на никой четящ тук. Всички ние нямаме нищо общо с тази измислена Европа, защото тя никога не е била създавана за нас. Нали знаете, за каквото и да ви говорят, все е за едни пари. Честно казано, и 30-те им сребърника не могат да ме развълнуват никак. Както и вас сигурно. Биха се замислили малко само юдите най-вероятно ...

Истинската Европа е тази на солидарността и взаимопомощта между хората, на свободната размяна на идеи, на общите спомени, на общата почит към героите, на стиховете и на песните за тях. Тази Европа не се нуждае от годишен бюджет, от чиновници или от декрети, а само от още повече любов и уважение.

В тази Европа едно стихотворение, написано от 13-годишно момче, има особено място. "Смеещото се момче" е образ, който толкова добре приляга на типичния герой за свобода и справедливост - обикновено младеж, почти дете, който не може да се примири с гнилото устройство на заобикалящия ни свят.

Брендън Биен и Микис Теодоракис писаха развълнувано за всички млади герои. А можеха да пишат как нашата (тяхната) полиция ни (ги) пази. Тогава Теодоракис нямаше да посещава задълго затвори и концентрационни лагери, да търпи изтезанията там. Възхвалите навярно са добре възнаградени . . .

Как се развиха нещата с нашата художествено-творческа интелигенция след случая в Катуница? Никак, ние всъщност имаме ли такова нещо? А, забравих, разбира се, че имаме интелигенция - трапезна.

Ще кажете, че много са отликите между борещите се за справедливост. Не са, какво значение има дали борбата е срещу чужд окупатор, срещу обикновен потисник или срещу някакъв безочлив мутрофашизъм?! Все е борба за свобода.



* * *

Майкъл Колинс е убит на 22 август 1922 г. близо до Корк в Южна Ирландия при засада, устроена на неговия отряд от местна организация на Ирландската републиканска армия (ИРА), несъгласна с условията на договора за независимост с Великобритания.

Роден е в графство Корк. Завършва Лондонския кралски колеж и започва работа като пощенски служител. Забележителен патриот, Колинс става член на Ирландското републиканско братство, организация която си поставя за цел освобождението на Ирландия. Известността си сред всички ирландци дължи на участието си в така нареченото Великденско въстание (1916 г.) за свободата на Ирландия. Изпратен в лагер, Колинс влиза в Шин Фейн, тогава малка все още националистическа партия, с която започва продължителния си път за създаване на наистина независима Ирландска република.

През януари 1919 г. в Дъблин се събира Ирландската асамблея - първият полулегален ирландски парламент, съставен от законно избрани депутати, които отказват да работят в и за Лондон. Преминаващ през множество длъжности в създаващите се свободни ирландски органи на властта, Майкъл Колинс е и военен ръководител, и шеф на разузнаването на ИРА, и едва 29-годишен министър на финансите във временното правителството на Имон де Валера.

През април 1922 г. в Ирландия започва гражданска война между силите на временното правителство, които са зле въоръжени и поради това съзнават, че трябва да се приеме съглашение за частична независимост. Местни непримирими отряди на ИРА вероятно устройват близо до Корк засада на военна колона на временното правителство, водена от Майкъл Колинс. Единственият убит при ожесточената престрелка е младият командир.

Майкъл Колинс е близък приятел на майката на Брендън Биен, който се ражда половин година след смъртта на революционера. По разказите на майка му Биен дава по детски прякора Смеещото се момче на Колинс, когото няма как да познава лично. Заразен от романтичната слава на живота и смъртта на ирландския герой, 13-годишният Брендън написва стихотворението "Смеещото се момче" през 1936 г.



* * *



Спирос Петрулас е убит на 21 юли 1965 г. около 22 часа вечерта при масова младежка демонстрация в центъра на Атина.

Роден е в Итило, близо до Мани, Южен Пелопонес. По-късно е ученик в Средното търговско училище в гръцката столица. Продължава във Висшето училище по икономически и търговски науки, откъдето е отстранен принудително за една година.

Като ученик в основното училище в Итило Петрулас е привлечен в Младежката единна демократическа лява партия (ЕДЛП). Партията и младежката й организация са легалната форма за политическа дейност на левите гръцки организации, включително Гръцката комунистическа партия, във времето на забраната им - от 1951 г. до 1974 г.

На 14 септември 1964 г. Петрулас е един от организаторите на Учредителния конгрес на Демократичната Ламбракисова младеж, при сливането на Младежката ЕДЛП и на Демократичното младежко движение "Григорис Ламбракис", образувано веднага след убийството на депутата от ЕДЛП Григорис Ламбракис в Солун през май 1963 г. Съдебно-медицинската експертиза показва, че причина за смъртта му са два удара с палка по главата и последвалите кръвоизливи. Непосредствените убийци на Ламбракис са крайно десни младежи, за които по-късно е доказано, че са действали в тясно взаимодействие с полицията в Солун, почти по нейна поръчка. На 27 май Григорис Ламбракис умира в болница, а на 28 май цяла Гърция е залята от демонстрации, в които участват милиони гърци. Стените в цялата страна са изрисувани с буквата Z ( първата буква от гръцкото "Жив е!").

На 15 юли 1965 г. крал Константин II (1964-1973; след декември 1967 г. - само номинално) праща в оставка правителството на Съюза на централните сили на Георгиос Папандреу, което има мнозинство в парламента. Назначено е ново правителство начело с Георгиос Атанасиадис-Новас. В следващите дни един от участниците в многохилядните протестни митинги е Спирос Петрулас. Демонстрацията от 21 юли продължава до след полунощ. Арестувани и ранени са над 250 участници, предимно студенти. Около 22 ч. на пресечката на улиците "Стадиу" и "Хр. Лада" в самия център на гръцката столица е арестуван и вероятно още там умъртвен студентът по икономика Петрулас. Чак в 3 ч. на 22 юли, след цели пет часа, тялото е доставено в "Първа помощ" в сградата на Червения кръст, която се намира само на около 800 м, току през площад "Омония". Смъртта на Спирос Петрулас и досега не е изяснена докрай. В съдебномедицинската експертиза се говори за задушаване от сълзотворния газ, но и за разкъсвания на вътрешните органи, което може да е само следствие от жесток побой.

През 1966 г. композиторът Микис Теодоракис написва песента "Смеещото се момче" по гръцкия превод на едноименното стихотворение на Брендън Биен. Песента се свързва с убийството на депутата Григори Ламбракис през 1963 г., но повече с убийството на студента Спирос Петрулас през 1965 г. поради младостта му.

Днес на лобното място на Спирос Петрулас има паметен знак. Ако имате път натам, оставете цвете за героя, преди да тръгнете за покупки в околните луксозни магазини.

* * *

"Смеещото се момче", написано за ирландски борец за свобода, преведено и превърнато в песен за двама гръцки радетели за справедливост, така добре приляга и за едно момче от Пловдивско, което смяташе за извратена дългогодишната страстна прегръдка между местните мутри и държавните ни властници. Младият Ангел ни преподаде важен урок - борбата за справедливост, за справедлив обществен ред започва първо с всичко това, което е непосредствено около нас, после идват общината, областта, държавата, а вселенските въпроси са за накрая. Момчето, което бе излязло да потича с кучето си, заплати с живота си тоя урок.

Разбраха го връстниците му, а ние май още не можем. Разбраха и протестираха срещу убийството на Ангел. А полицията ни, превърната вече в партийна милиция, показа чудеса от храброст срещу децата, докато ги налагаше и арестуваше. Точно те, връстниците на Ангел Петров от с. Катуница, Пловдивско, първи нарекоха това зверско убийство политическо. Как да не е политическо - услугите на властта, включително и за Рашкови, никак не са безплатни. Платени са те и още как.



Успоредици



Смеещото се момче



Беше август. Ранна утрин. Бе почти по изгрев слънце.

Вън излязох да подишам въздуха, с цветя изпълнен.

И видях една девойка в плач как кършеше ръце:

"Kъсай се, сърце! Загина смеещото се момче!



Имаше у него дързост, мъжество! Ще жаля вечно

жизнената му походка и смеха му лъчезарен.

Миг проклет! О, час най-черен, който него ми отне!

Враговете ни убиха смеещото се момче!



Ех, да беше паднал редом с командира си във боя,

да го бяха покосили в залп английските куршуми

или пък при гладна стачка във затвора да умре,

бих оплаквала със гордост смеещото се момче!



Обич моя най-голяма, тебе със любов ще жаля

и за всичко, дето стори, цял живот ще те прославям,

как ти щеше да разбиеш всичките ни врагове.

Слава, о, незабравимо, все засмяно ми момче!"



Свободен превод на гръцки на Василис Ротас от 1966 г. по едноименното стихотворение на Брендън Биен от 1936 г., посветено на Майкъл Колинс (1890-1922), деец на Ирландската републиканска армия (1919-1922)



Български превод на Тамара Петринска, 2011 г.