Въпреки че българите са европейците с най-ниски доходи, кабинетът "Борисов" реши да засрами европейските си колеги, като заложи свръхзатягане на финансовата дисциплина догодина. Министерството на финансите записа в проектобюджет 2012 дефицит от едва 1.3% вместо спряганите досега 2.5%. Голямата мистерия обаче е как ще се постигне това, след като се предвижда минимален ръст на икономиката от 2.9%. Най-вероятно цената ще е поредното намаляване на фискалния резерв, който според плановете за 2012 г. може да падне от сегашния минимум от 4.5 млрд. лв. до общо 3 млрд. лв., както и увеличение на държавния дълг от сегашните 11 млрд. лв. на 15.3 млрд. лв.



Най-странното е, че наред с описаните мерки за фискална дисциплина вчера министрите се надпреварваха с оптимистични обещания за увеличаване на разходите - като увеличаване на минималната работна заплата с 20 лв. до 290 лв. от 1 април 2012 г.

"Бюджетът за 2012 г. в номинал е същият като този за 2011 г. В разходната част се предвиждат около 20 млн. лв. по-малко заради целта всяка година дефицитът да бъде намаляван", обясни сметките си финансовият министър Симеон Дянков след извънредното заседание на кабинета вчера. Незначително свиване на разходите се наблюдава в секторите държавни служби, минно дело, горива, енергия, селско стопанство, транспорт и съобщения и др. Пренасочват се пари от МВР за образование, култура и спорт.

Икономисти и представители на бизнеса обаче се усъмниха пред "Сега" в сметките на правителството. Според проектобюджета няма промени в данъчното облагане, така че оттам не може да се очаква значително увеличение на приходите. Подсилване на приходната част не може да се получи и от нарастване на производството, тъй като заложеният ръст в икономиката е едва 2.9% вместо предвижданите 4%. "По наши разчети дори ръст от 2.3% на икономиката за догодина е натоварен със свръхочаквания, поради което не изключваме и последваща ревизия", контрира вчера Българската асоциация на индустриалния капитал. Икономисти се обединиха около тезата, че кабинетът може да постигне заложеното в бюджета само ако Европа не изпадне в стагнация, която веднага ще надуе бюджетния дефицит. Заложената инфлация от 2.9% също означава очакване за поскъпване на цените на стоките догодина, а оттам и по-високи приходи от ДДС, но е спорно дали тези средства ще са достатъчни.

Значително нарастване на постъпленията има при очакването за усвояване на средства от еврофондовете - заложен ръст от около 2 пъти. Очевидно се разчита на финализирането на големите инфраструктурни проекти като магистрала "Тракия" и софийското метро, защото след като премиерът отреже лентите им догодина, ЕС трябва да възстанови средствата, които хазната е платила за тях през тази година. Прогнозата е повече от спорна - първо, защото възстановяванията на ЕС към нашия бюджет се използват веднага за разплащане на текущи проекти, и второ, защото заради нехайна работа на нашата администрация Брюксел често отказва да възстанови цялата похарчена сума. В самия проект на бюджет 2012 е описан такъв случай. "За 2012 г. са предвидени средства в размер на 90 млн. лв. за капиталови трансфери за НК "Железопътна инфраструктура" за осигуряване изпълнението на инвестиционната програма на предприятието и за покриване на финансовия недостиг за изпълнение на проектите по Оперативна програма "Транспорт", пише към доклада за проектобюджета. Икономисти веднага разтълкуваха пред "Сега", че зад това витиевато изречение се крие отказ на ЕС за възстановяване на пари от бюджета ни, платени за европейски проект. По тази програма се строи софийското метро и всички магистрали.

Голямата изненада на проекта на бюджет 2012 г. е и посегателството върху фискалния резерв. Прагът се сваля от сегашните 4.5 млрд. лв. на 3 млрд. лева. Фискалният резерв включва наличността по всички сметки и депозити на правителството и приходите от приватизация. В него влиза и Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, или т.нар. Сребърен фонд, а през миналата година към резерва бяха прехвърлени и над 1 млрд. лв. от бюджета на НЗОК. "Идеята за намаляването на фискалния резерв никак не е добра на фона на икономическата нестабилност в света и в България", коментира икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Той подчерта, че това се прави и на фона на дефицит в бюджета, който въпреки че се намалява на 1.5% от БВП, все пак продължава да съществува. Заплахата пред бюджет 2012 г. била и по-голяма, като се има предвид, че от 1 януари 2013 г. България трябва да почне изплащането на лихви по еврооблигациите. Вероятно това, а и намерението през 2012 г. да се пласират нови облигации са накарали финансовото министерство да предвиди увеличение на държавния дълг от сегашните 11 млрд. лв. на 15.3 млрд. лв. през 2012 г.



Коментари

Георги Ангелов, "Отворено общество":

Проектобюджетът на правителството за следващата година на практика замразява сегашното положение. Най-амбициозната цел, заложена в него, е удвояването на усвоените пари от еврофондовете. За да се постигне това, трябва да се ускори разплащането по оперативните програми. Трудно е да се каже отсега дали това ще се случи, тъй като все още нямаме цифри за разплатените средства през цялата 2011 г. Важна цел е заложеният дефицит в размер на 1.35 % за следващата година, тъй като това е стъпка в правилната посока. В грешна посока обаче се подхожда с парите за МВР - отделени са по-малко пари, но основно се намаляват капиталовите разходи. Там трябва да се реформира основно човешкият фактор, а принципът да бъде "по-малко хора срещу по-високи заплати". В проектобюджета отново се ревизира заложеният ръст на икономиката, който, според разчетите на правителството, догодина трябва да бъде едва 2.9% вместо първоначално обявените над 4%. Обяснението на финансовото министерство е, че това се налага заради проблемите в европейските икономики.





Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч":

От настоящия проект на бюджет за 2012 г. прави впечатление, че кабинетът ще върви към допълнително затягане на финансовата дисциплина. Само допреди месец се говореше, че ще бъде заложен бюджетен дефицит от 2.5%, но на хартия виждаме, че той всъщност е 1.3%. Отделен въпрос обаче е доколко реалистичен е подобен процес. Всичко зависи от световната икономика. Ако поскъпнат цените на суровините, например петролът поскъпне с 15-20%, това ще доведе до допълнителна инфлация, а оттам и по-високи приходи на ДДС и този дефицит дори може да се стопи още повече. Но ако в икономиката на Европа се наблюдава стагнация, това ще повлияе и на българската икономика, а оттам и дефицитът ще се увеличи. Лошото е, че не виждаме в този бюджет как ще действа Министерство на финансите именно при такъв песимистичен вариант. Не се представят допълнителни резерви, от които могат да се вземат пари при такава кризисна ситуация.



Петър Ганев, ИПИ:

От бюджет 2011 веднага прави впечатление, че правителството за пореден път посяга на фискалния резерв. Спомняте си последно бе 4.5 млрд. лв., а по новите планове се топи до 3 млрд. лв. За мен решението е негативно, но явно правителството ще използва тези 1.5 млрд. лв. като буфер, който да се използва при влошаване на икономическата ситуация в Европа. Впечатляваме и факта, че приходите от подоходния данък имат по-голям ръст от постъпленията от данък печалба, плащан от бизнеса.