Нова заплаха за наказателна процедура надвисна над България - този път заради държавните помощи за БДЖ. Европейската комисия обяви вчера, че е започнала "задълбочено разследване" на плана за помощ за преструктуриране на жп компанията. Брюксел се съмнява, че мерките, предвидени в плана, ще сработят достатъчно бързо, и се опасява, че държавата отново ще осигури многомилионни финансови помощи, които ще потънат като вода в пясък.



В съобщението на еврокомисията се посочва, че е предвидено капиталът на БДЖ да бъде увеличен с 550 млн. лева. Набавянето на огромната сума ще стане на няколко стъпки до 2016 г. чрез сложни схеми и заеми за сметка на бюджета, т.е. на гърба на българските данъкоплатци, а част от парите ще отидат за погасяване на стари борчове на де факто фалиралото предприятие. В момента правителството и ръководството на БДЖ се опитват да прокарат дълго отлагани реформи - съкращения на персонал, спиране на най-губещите линии, промени в структурата и ценовата политика. А синдикатите се канят да досъсипят фирмата с мащабна стачка.

Планът за преструктуриране на БДЖ, който е фокус на вниманието на ЕК, предвижда приватизация на товарните превози, поскъпване на билетите за пътническите влакове, продажба на вагони, намаляване на щата и на всички възможни разходи. Освен огромните задължения БДЖ има много стара техника и над 13 000 души персонал.

550-те млн. лв., колкото е предвижданото вдигане на капитала, са просрочените задължения към банки и доставчици, а общо борчовете на предприятието са почти 800 милиона лева. Затова в писмото на ЕК прозира притеснение, че парите за увеличение на капитала може да отидат за гасене на задължения, а не за реформи, инвестиции и повишена ефективност.

Увеличението на капитала на БДЖ ще бъде финансирано от Българската банка за развитие (ББР) и от Световната банка. И в двата случая ще бъде натоварен държавният бюджет, тъй като всъщност правителството гарантира заемите. Като първа стъпка в схемата с ББР хазната ще даде 140 млн. лева уж като депозит, държавната банка ще ги предостави като заем на БДЖ, а БДЖ ще вкара сумата в капитала си. Така на практика се прикрива разходът за бюджета и изобщо не е ясно кой, кога и как ще връща "заема".

С бюджетно участие е и привличането на средства от Световната банка - общо 460 млн. лв. за БДЖ и за другата жп компания НКЖИ. Кредитът е сключен с правителството и за него се дават държавни гаранции. Неотдавна финансовият министър Дянков обяви, че няма да допусне БДЖ да взима нови заеми, ако не започнат спешно болезнените промени. Освен всички други помощи и отстъпки жп фирмата всяка година получава и стотици милиони преки бюджетни субсидии - планирани и допълнителни.

Разследването, предприето от Брюксел, е само прелюдия към истинска наказателна процедура. На този етап ЕК просто събира данни от България, БДЖ и всички заинтересувани страни, включително и конкуренти на жп компанията. Заплахата за бъдещи санкции обаче може да се окаже изключително полезна за изясняване на формите на подпомагане на БДЖ, за прокарване на реформите и за охлаждане на войнствените профсъюзи.

Председателят на УС на БДЖ холдинг Владимир Владимиров вчера коментира, че не се притеснява от разследването на Брюксел. "Дискусията с комисията ще продължи, реформите ще бъде тласнати с бърза скорост и дружеството ще покаже жизнеспособност", увери Владимиров. Той прогнозира, че резултат от разследването ще има още по Коледа.

"Имаме да режем толкова живо месо от железницата. Колкото по-малко хора в този процес има, толкова повече отговорност има и се знае кой носи отговорност. В момента 5 души отговарят за един процес. Това е направено нарочно, за да няма никаква видимост и всеки да прави каквото си иска в предприятието, което в момента е боклук и цирей на българската икономика", заяви изпълнителният директор Йордан Недев.

В края на миналата година Брюксел вече одобри принципно отпускането на 249 млн. лв. (приблизително 128 млн. евро) държавна помощ за дружеството, тъй като неговото внезапно закриване би предизвикало големи смущения, както и за да даде възможност на България да представи план за преструктуриране, гарантиращ неговата бъдеща жизнеспособност.

През май 2011 г. България уведоми ЕК за предвидено увеличаване на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лв. (около 278 млн. евро), което трябва да стане на шест стъпки до 2016 г.

България очаква също Брюксел да одобри опрощаване на задължения, натрупани от жп предприятието, преди страната ни да стане член на ЕС. Това може да е съвместимо с правилата на ЕС за допустима държавна помощ, но до момента София не е предоставила необходимите пояснения за извършването на преценка, става ясно от вчерашното съобщение на еврокомисията.



ЗАБЕЛЕЖКИ

Според ЕК в плана за БДЖ липсват съществени детайли, а други са спорни - например какво ще се случи, ако приходите се окажат под разчетите. Брюксел смята, че няма доказателства, че приватизацията на "Товарни превози", дъщерното дружество на БДЖ, ще се случи достатъчно бързо и ще донесе добри приходи. Засега интерес има само от консултантски компании, но липсват реални инвеститори. Изпълнителният директор на БДЖ Йордан Недев заяви пред "Сега", че критериите за избор на инвеститори няма да са прекалено строги.