Прелитащият трябва да признае, че изчака стрелките да минат 11.11 ч. вчера, та да почне да работи. Просто имаше астрологични съмнения, че иначе трудът му непременно ще иде нахалост. Чаканият апокалипсис се оказа поредният делириум. Пак трябва да се работи, тюх!
"11.11.11 - просто хубав ден", вкара му нумерологичен ъперкът "Труд", при това само като начало на серия корави удари. "Юруш на сватбите" включи се директно с дясно кроше "Стандарт", който моментално добави и ляв прав - "Заключете тъщата на 11.11.11". Тук вече отговорникът окончателно се разкая за своята наивност и се задълбочи.
Вчерашният ден бил толкова прекрасен, че стотици влюбени хукнали да се венчават именно на тая дата. Според експертните сведения на нумероложката Маринова "напрежението като цяло може да ескалира и да заглуши благото и разумно 2 (1+1)". Именно в образа на напрежението е въплътена тъщата, която трябва да си трае, докато не прозвучи Менделсон!
Разтревожен, че не се е сетил да изрече брачната си клетва на подходяща дата, за да неутрализира тъщата с такива солидни аргументи, прелитащият едва не пропусна най-прогресивната новина. "България е уредена европейска държава, черпим ви ракия в 5 сутринта", сащисва "Новинар", "Рекламираме се пред студенти от ЕС с ракия в 5 ч. и басейни", на същата нота свири и "24 часа", а "Стандарт" го изкарва на пословица: "За ракията винаги е 5 часът след обяд"!
Такова мирогледище изложи пред международната студенция самият министър Игнатов, който предупреди участниците в 61-вото общо събрание на Европейския студентски съюз да не се учудват, ако българските им домакини почнат да ги поят от заранта. "Все някъде по света е 5 часът след обяд", обосновал се научно министърът, който е и боксьор.
При така сложени аргументи прелитащият взе решение да се нокаутира на обяд. И почна като рефер над разтерзано тяло да брои: 1, 2, 3, 4... И така до 10... по 100 грама!
Беше един от онези следобеди, знаете ги. В сряда следобед всички са на работа и в бара дремеха двама от постоянните неудачници, които винаги си забравят парите в другия панталон, "Имаш ли за едно малко?". Затова всички се учудиха, когато летящата врата се разтвори и влезе костюмиран провинциалист от сорта "кооперативна фирма" (така го определиха единодушно барманката и двамата постоянни неудачници, никой не каза нито дума).
- Една водка с тоник - наперено каза костюмираният.
- Водката голяма или малка? - попита барманката, като дори не вдигна погледа от това, което вършеше (обезкостяваше варено пиле, което после щеше да надроби в майонеза и да го продаде като "салата с пилешко месо".
- А така като ме гледаш, за коя съм? - още по-наперено каза костюмираният провинциалист.
- Ами, честно казано... - започна барманката, отново без да го погледне...