|
| *** |
ИЖ: Здравейте, г-н президент, и честито!
ДГД: Благодаря!
ИЖ: Да хванем бика за рогата! Много хора задават все един и същ въпрос: ако имате някакви разногласия с премиера, как ще постъпите? Ще си замълчите ли, или ще се противопоставите, ще се изрепчите, така да се каже?
ДГД: Разбира се, че ще се изрепча! То това си става постоянно.
ИЖ: Репченето, имате предвид?
ДГД: Ами да, аз съм човек с характер и с кауза!
ИЖ: И се репчите от време на време?
ДГД: Какво говорите? Просто не минава ден, без да му се изрепча!
ИЖ: Значи дори по телефона му се репчите?
ДГД: Ама какво говорите? Всякак. И като се видим, и като се чуем, първата ми работа е да му се изрепча.
ИЖ: То излиза, че вие само се карате с премиера. Защо тогава Ви е предложил за президент?
ДГД: Вижте, с премиера имаме много мъжки отношения. Той много обича да му се репчат. Дори казва: "Който не ми се репчи, той е, с извинение, един чехльо".
ИЖ: Така ли казва, "чехльо"?
ДГД: Да, той дори, за да бъдем министри в неговия кабинет, ни е поставил условието да му се репчим. Разбира се, прагматично и с отстояване на кауза.
ИЖ: Каузално репчене, така да се каже?
ДГД: Да, когато каузите са ясни, когато има смисъл за обществото, мисля, че да се изрепчиш, е просто твой морален дълг.
ИЖ: И така за всяко едно нещо...
ДГД: Да, това е като борбата на противоположностите. То не е самоцел, а универсален инструмент за напредък във всяко отношение.
ИЖ: А бихте ли дали един пример за Ваше, така, образцово изрепчване?
ДГД: Ами ето. Срещаме се в Министерския съвет и господин премиерът казва: "Добър ден". Аз пък веднага му отговарям: "Че какво му е доброто?"
ИЖ: От вратата за ушите, така да се каже?
ДГД: Да! После господин премиерът ми вика: "Плевнелиев, какво става с тази магистрала? Станишко разнася едни буркани, разправя, че се строи върху пепел..." А аз възразявам: "Ама това не е наша работа, господин премиер! Има си контролни органи. Няма да ходим като гламави по строежите!"
ИЖ: Вие май не ходите много.
ДГД: Че за какво да ходя? Когато дойде време за рязане на лентата, може.
ИЖ: И какво стана после?
ДГД: Ами аз му дадох солиден аргумент: "Може ли от един Станишко да се плашите? Ами че той не е нищо друго освен един съсел". И тогава, вече доста поуспокоен, ми казва: "Гледай там да не стане някой сакатлък". "Бъдете спокоен, господин премиер - викам му, - сакатлъците са при тройната коалиция. При нас магистралите се строят и ще се построят".
ИЖ: Да, наистина има драматизъм...
ДГД: Какво говорите, не усещате ли колко силен е един такъв сблъсък, но и колко позитивен? Изрепчване - резултат! Ето това е формулата.
ИЖ: Наистина позитивен резултат! Все пак цяла една магистрала...
ДГД: Не само магистрала! И тангенти, и пробиви, и отсечки, и лотове... С експертност, прагматизъм, много работа и солидна доза репчене.
ИЖ: И кой излиза победител при такова репчене? Защото си представям, че и премиерът също от своя страна Ви се репчи...
ДГД: Вижте, сядаме - аргументите на масата! Аз предлагам своята компетентност, своето желание да върша много работа, получавам доверие и продължаваме нататък.
ИЖ: Значи, Той решава...
ДГД: Е, накрая винаги Той има думата. Все пак е премиер.
ИЖ: Искате да кажете, че се поизрепчвате малко и в края на краищата се кротвате?
ДГД: Е, няма как иначе. Но това е едно тежко кротване, преминало през бури и изпитания, изпълнено с експертност и смисъл.
ИЖ: Е, значи сте радикален, радикален сте! Не сте чак толкова... спокоен...
ДГД: Ни най-малко! Питайте моите подчинени. Още от първия ден съм им казал: Вижте, господа, приел съм длъжността, но имайте предвид, че очите ми шарят на четири. Така че просто сакън...
ИЖ: Сакън! Така ли им казахте?
ДГД: Точно така! Това означава, че не бива да има размотаване и небрежност. И като ходя из министерството, просто усещам: истинско земетресение, всичко живо трепери и се тресе като листо на клон!
ИЖ: Ама Вие внимавайте клонът да не вземе да се счупи!
ДГД: Няма страшно, здрав е клонът. Нашият народ обича да му се репчат. Така че пет години ще има удоволствието да е с мен.
ИЖ: И да му се репчите.
ДГД: С кауза, визия и прагматизъм!
Чудничко!