|
| Британският премиер Дейвид Камерън разговаря с шефа на Еврокомисията Жозе Барозу в една от паузите на инфарктния Европейски съвет, при който Великобритания на практика се отдели от останалите страни от ЕС. |
Липсата на единодушие изключи възможността пактът да бъде задействан чрез промяна на Лисабонския договор или на допълнителен протокол. Подкрепящите го държави ще трябва до март 2012 г. да сключат междуправителствено споразумение. Най-важната му клауза ще бъде т. нар. златно правило, което всички държави ще запишат в конституциите си, за да приемат само балансирани бюджети (дефицит до 3% от БВП) и да не надхвърлят държавен дълг от 60% от БВП. Всяка държава ще въведе автоматичен коригиращ механизъм. Видимо уморен, премиерът Бойко Борисов заяви пред журналисти, че това означава "до март да сме готови с конституционни промени". В действителност дотогава държавите ще преговарят какво ще съдържа споразумението, после ще го подпишат и ратифицират, а по-нататък ще започнат промяна на конституциите си, която може да се окаже бавна заради нуждата от конституционни мнозинства във всеки национален парламент.
За момента обаче бе важно да се постигне бързо принципно съгласие за финансова дисциплина и вътрешен контрол в ЕС, за да се успокоят финансовите пазари и да не започне бягство от еврото. Още по обяд вчера еврото поскъпна леко спрямо долара, но пазарите останаха много предпазливи поради липсата на яснота за финансовите параметри на споразумението.
Лидерите на еврозоната решиха да преразгледат до март 2012 г. "доколко е адекватен общият таван по Европейския инструмент за финансова стабилност/Европейския механизъм за стабилност, възлизащ на 500 млрд. евро", което означава, че сумата може да се увеличи. Освен това ще бъдат ускорени капиталовите вноски, "за да се запази съотношение от поне 15% между внесения капитал и оставащата сума". Предвижда се финансово участие и на държави извън еврозоната, но те имат 10 дни да потвърдят дали биха се включили в "предоставянето на допълнителни ресурси на МВФ в размер до 200 млрд. евро под формата на двустранни заеми".
Премиерът Борисов даде отговор незабавно, като заяви пред български журналисти, че страната ни "няма да участва в осигуряването на допълнителни средства за европейския спасителен фонд". Бърз бе и румънският му колега Емил Бок, който каза, че неговата страна разчита да получава помощ от МВФ, а не да налива пари в негов фонд. Изявлението му бе реакция на съобщение от агенция Блумбърг, че страните извън еврозоната (като България, Румъния и другите подписали фискалния пакт) ще допринесат чрез централните си банки с 50 млрд. евро, а страните от еврозоната - със 150 млрд. евро.
Лидерите от еврозоната потвърдиха валидността на постигнатите през последните 18 месеца споразумения, включително на пакта "Евро плюс". Това означава, че ангажиментите, поети без национален дебат от премиера Бойко Борисов през март и юни по пакта "Евро плюс" остават в сила въпреки твърдението на финансовия министър Симеон Дянков в началото на октомври, че това е морално остаряла инициатива.
"С влизането си в ЕС всички държави без Великобритания и Дания са заявили, че ще се присъединят към еврозоната. Това е наше задължение, независимо кога", посочи Борисов в Брюксел. "Смисълът на единната валута е всички ние психологически да се подготвим да бъдем в тази зона на единната валута, със съответните права и задължения, да работим така, че да пазим еврото да не девалвира", отбеляза той.
Европа тръгна на две скорости
Лондон наложи вето на промените в Лисабонския договор и остана с още 3 страни извън новия съюз в ЕС
Европа тръгна на две скорости след инфарктния Европейски съвет, събрал лидерите на 27-те страни в Брюксел в четвъртък вечер. След тежки 10-часови преговори, в ранната утрин вчера стана ясно, че в Европа се ражда нов фискален съюз, в който влизат 17-те страни от еврозоната и още 6 държави, сред които е и България. Разривът настъпил, след като Великобритания наложи вето на промени в Лисабонския договор, които биха гарантирали бюджетна дисциплина, за да се спаси еврото. Британският премиер Дейвид Камерън отказал да подкрепи предложенията на френско-германския тандем Никола Саркози-Ангела Меркел, защото не получил от тях исканите отстъпки, основно в бъдещите мерки за затягане на правилата в услугите във финансовия сектор. За да спасят еврото и еврозоната, било направено и одобрено предложение вместо да се реформират договорите на ЕС, да се създаде ново споразумение и нова структура в рамките на Съюза. Това ще стане с междуправителствено споразумение, което лидерите решиха да бъде готово за март догодина. Към него се присъединяват 23 страни от 27-те членки на ЕС. Извън новия фискален съюз остава Великобритания, а Унгария, Чехия и Швеция ще обявят дали влизат във фискалния съюз, след като се допитат до парламентите си.
Решението на Великобритания да блокира промените в Лисабонския договор няма да доведе до създаването на Европа на две скорости, контрира британският външен министър Уилям Хейг. Той отрече Великобритания да е изолирана в момента. Пред Би Би Си той подчерта, че никой не трябва да си мисли, че еврозоната се движи по-бързо от Великобритания. Като блокираме нов договор или промени във вече съществуващите, гарантираме, че ключовите решения, които ни засягат, като свързаните с единния пазар, все още се вземат от 27-те държави членки, включително и от нас, допълни министърът.
"Нашият премиер имаше мандат от парламента да се съгласи на промени в договорите, но това е нещо коренно различно. Ние сме за по-строги правила с цел да се успокоят пазарите, тъй като те също влияят върху икономиката", обясни унгарският министър по европейските въпроси Енико Гьори. "В пет часа сутринта можете да си представите какво объркване имаше. Говорих с хора в стаята и те имаха напълно различни представи кои страни ще влязат в новия пакт и кои не", допълни министърът.
Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек също потвърди, че ще бъде постигнато споразумение между 26 страни от ЕС, но някои от тях искат преди това да обсъдят въпроса с парламентите си. "Двадесет и шест срещу един. Това е много добър резултат", каза той. Бузек сравни ситуацията с шенгенското споразумение, което в началото беше основано на междуправителствена договореност на пет страни и след това се разшири. Великобритания е пълноправен член на ЕС и се надявам в бъдеще да се включи в споразумението, каза още председателят на Европарламента.
Решението на Великобритания да блокира промените в Лисабонския договор няма да доведе до създаването на Европа на две скорости, контрира британският външен министър Уилям Хейг. Той отрече Великобритания да е изолирана в момента. Пред Би Би Си той подчерта, че никой не трябва да си мисли, че еврозоната се движи по-бързо от Великобритания. Като блокираме нов договор или промени във вече съществуващите, гарантираме, че ключовите решения, които ни засягат, като свързаните с единния пазар, все още се вземат от 27-те държави членки, включително и от нас, допълни министърът.
"Нашият премиер имаше мандат от парламента да се съгласи на промени в договорите, но това е нещо коренно различно. Ние сме за по-строги правила с цел да се успокоят пазарите, тъй като те също влияят върху икономиката", обясни унгарският министър по европейските въпроси Енико Гьори. "В пет часа сутринта можете да си представите какво объркване имаше. Говорих с хора в стаята и те имаха напълно различни представи кои страни ще влязат в новия пакт и кои не", допълни министърът.
Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек също потвърди, че ще бъде постигнато споразумение между 26 страни от ЕС, но някои от тях искат преди това да обсъдят въпроса с парламентите си. "Двадесет и шест срещу един. Това е много добър резултат", каза той. Бузек сравни ситуацията с шенгенското споразумение, което в началото беше основано на междуправителствена договореност на пет страни и след това се разшири. Великобритания е пълноправен член на ЕС и се надявам в бъдеще да се включи в споразумението, каза още председателят на Европарламента.
Икономистите са разединени за ефекта на новия пакт
Водещи български икономисти коментираха разнопосочно решенията на Европейския съвет и бъдещия нов фискален съюз, към който България се присъединява. Според Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", най-важното и ясно решение на лидерите е свързано с въвеждане на ново фискално правило за балансиран бюджет (допуска се не повече от 0.5% структурен дефицит) и изискването това правило да се въведе в конституциите на страните. "Правилото трябва не просто да забранява бюджетния дефицит, но и да има автоматичен механизъм за корекция. То е по-строго от обсъждания в България фискален борд и предвижда автоматична реакция при нарушаването му, което липсваше в предложението у нас. Като цяло това е добра мярка, която ще намали рисковете от дългови кризи в бъдеще. България и сега си е поставила средносрочна цел от 0.6% структурен дефицит, която трябва да постигне през 2014 г., така че няма да е проблем да се постигне и 0.5%, ако правителството изпълнява целите си за дефицита, смята Ангелов.
Според него България не би трябвало да участва в даването на пари на МВФ и изрази надежда, че правителството е заявило и ще отстоява такава позиция. Не е логично бедни страни да подпомагат спасяването на богати. Ние имаме нужда от своите фискални и валутни резерви, за да поддържаме финансовата стабилност в България, подчертава Ангелов.
Георги Стоев, управляващ партньор в "Индъстри уоч", сравни решението на Европейския съвет с пиар акция. "Не виждам никакви новини. Проследете как реагират пазарите - с разочарование", изтъкна той. "Формалните детайли на проекта на нов европейски съюз тепърва ще бъдат уточнявани. На неформално ниво обаче вече наблюдаваме няколко важни промени. Най-отчетлива е новата структура на лидерството. Германското правителство е неотстъпчиво пред другите членове на съюза за важните решения за бъдещето. Франция и президентът Саркози преживяват политическо маргинализиране в рамките на съюза. Другите големи са с тежки собствени фискални проблеми, което им дава малко възможности за силен глас в еврозоната. Всички те накуп сякаш признават незначителната роля на Еврокомисията и нейния президент Барозу", коментира Стоев.
Според него България не би трябвало да участва в даването на пари на МВФ и изрази надежда, че правителството е заявило и ще отстоява такава позиция. Не е логично бедни страни да подпомагат спасяването на богати. Ние имаме нужда от своите фискални и валутни резерви, за да поддържаме финансовата стабилност в България, подчертава Ангелов.
Георги Стоев, управляващ партньор в "Индъстри уоч", сравни решението на Европейския съвет с пиар акция. "Не виждам никакви новини. Проследете как реагират пазарите - с разочарование", изтъкна той. "Формалните детайли на проекта на нов европейски съюз тепърва ще бъдат уточнявани. На неформално ниво обаче вече наблюдаваме няколко важни промени. Най-отчетлива е новата структура на лидерството. Германското правителство е неотстъпчиво пред другите членове на съюза за важните решения за бъдещето. Франция и президентът Саркози преживяват политическо маргинализиране в рамките на съюза. Другите големи са с тежки собствени фискални проблеми, което им дава малко възможности за силен глас в еврозоната. Всички те накуп сякаш признават незначителната роля на Еврокомисията и нейния президент Барозу", коментира Стоев.
Кабинетът пази в тайна с каква позиция Борисов отиде в Брюксел
Официалната позицията на България, с която премиерът Борисов и финансовият министър Дянков участваха в съвета в Брюксел, остана неясна и дори тайна. МС няма навика да огласява позиции за участието на България в европейските съвети. Обикновено след самите съвети на сайта на МФ се публикуват някакви резюмета за обсъжданията и решенията.
Позицията по даден въпрос може да бъде изискана и получена по закона за достъп до информация.
На последното си заседание в сряда кабинетът обсъжда важната точка през пръсти, ако се съди по стенограмата. Зам.-министърът на външните работи Константин Димитров докладва: "Темите са свързани с икономическата политика на ЕС. Излишно е да казвам, че това е централният въпрос за световните политически среди, за медиите през последните седмици. Нашата позиция ще бъде прецизирана буквално на самия съвет, когато ще имаме анализ на предложен междинен доклад от президента на Европейския съвет господин Ромпой, отчитайки и предложенията на Франция и Германия в областта на икономическото управление, засилване на фискалния контрол, хармонизация на политиките в рамките на еврозоната и други елементи от този сложен въпрос."
Заявената от държавите - членки на еврозоната, позиция за необходимостта от създаване на нов фискален пакт, за засилена координация на икономическата политика и за укрепване на финансовите инструменти за стабилизиране е пожелателен документ, който България подкрепя по принцип, но от който не следват задължения, коментираха вчера източници от финансовото министерство. Според експертите предвиденото укрепване на европейския механизъм за стабилност и възможността за предоставяне на допълнителен ресурс от 200 млрд. евро към МВФ не натоварва държавите, подкрепили документа, с ангажименти. България на този етап е принципно против участието в спасителни фондове, защото не може да си го позволи и не се предлагат насрещни преференции, твърдят от МФ. България е категорично против и уеднаквяването на данъчни ставки и основи, което е част от намеренията за засилване на икономическата интеграция. Подкрепата за изразеното от членовете на еврозоната желание за намиране на път вън от кризата не променя с нищо тази позиция, категорични са хората на Дянков.
От БНБ не пожелаха да коментират изявлението на Европейския съвет, както и какви последици ще има то за България. Според централната ни банка въпросът е политически и затова отговори трябва да се търсят от правителството и Министерството на финансите.
"Докато България не е реално в еврозоната, няма да понася преки финансови тежести." Така председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова отговори на опасенията, че малката ни страна ще трябва да плаща за финансови грешки и дългове на други държави.
"Неслучайно България влезе в "Евро плюс". Това, което говорихме преди месеци - дали трябва да бъдем там или не, се показва сега. Ние сме там, за да можем да участваме в този дебат и да можем до известна степен да защитим и нашата позиция на малка страна, която макар и стабилна, страда от нестабилността на големите европейски икономики", каза Стоянова.
По повод сумата, с която трябва да участваме в "Евро плюс" и която е непосилна за нашия бюджет, депутатът посочи: "Всички свързвате "Евро плюс" с някакви милиарди и със стабилизационния механизъм. Това са различни неща. "Евро плюс" е политически формат, в който се обсъжда бъдещето, обсъждат се мерките. А конкретните мерки, включително и стабилизационният механизъм, се вземат по друг начин, по реда на регламенти и директиви. Самият стабилизационен механизъм вече е факт. България не участва в него, защото не е в самата еврозона", посочи депутатката.
Позицията по даден въпрос може да бъде изискана и получена по закона за достъп до информация.
На последното си заседание в сряда кабинетът обсъжда важната точка през пръсти, ако се съди по стенограмата. Зам.-министърът на външните работи Константин Димитров докладва: "Темите са свързани с икономическата политика на ЕС. Излишно е да казвам, че това е централният въпрос за световните политически среди, за медиите през последните седмици. Нашата позиция ще бъде прецизирана буквално на самия съвет, когато ще имаме анализ на предложен междинен доклад от президента на Европейския съвет господин Ромпой, отчитайки и предложенията на Франция и Германия в областта на икономическото управление, засилване на фискалния контрол, хармонизация на политиките в рамките на еврозоната и други елементи от този сложен въпрос."
Заявената от държавите - членки на еврозоната, позиция за необходимостта от създаване на нов фискален пакт, за засилена координация на икономическата политика и за укрепване на финансовите инструменти за стабилизиране е пожелателен документ, който България подкрепя по принцип, но от който не следват задължения, коментираха вчера източници от финансовото министерство. Според експертите предвиденото укрепване на европейския механизъм за стабилност и възможността за предоставяне на допълнителен ресурс от 200 млрд. евро към МВФ не натоварва държавите, подкрепили документа, с ангажименти. България на този етап е принципно против участието в спасителни фондове, защото не може да си го позволи и не се предлагат насрещни преференции, твърдят от МФ. България е категорично против и уеднаквяването на данъчни ставки и основи, което е част от намеренията за засилване на икономическата интеграция. Подкрепата за изразеното от членовете на еврозоната желание за намиране на път вън от кризата не променя с нищо тази позиция, категорични са хората на Дянков.
От БНБ не пожелаха да коментират изявлението на Европейския съвет, както и какви последици ще има то за България. Според централната ни банка въпросът е политически и затова отговори трябва да се търсят от правителството и Министерството на финансите.
"Докато България не е реално в еврозоната, няма да понася преки финансови тежести." Така председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова отговори на опасенията, че малката ни страна ще трябва да плаща за финансови грешки и дългове на други държави.
"Неслучайно България влезе в "Евро плюс". Това, което говорихме преди месеци - дали трябва да бъдем там или не, се показва сега. Ние сме там, за да можем да участваме в този дебат и да можем до известна степен да защитим и нашата позиция на малка страна, която макар и стабилна, страда от нестабилността на големите европейски икономики", каза Стоянова.
По повод сумата, с която трябва да участваме в "Евро плюс" и която е непосилна за нашия бюджет, депутатът посочи: "Всички свързвате "Евро плюс" с някакви милиарди и със стабилизационния механизъм. Това са различни неща. "Евро плюс" е политически формат, в който се обсъжда бъдещето, обсъждат се мерките. А конкретните мерки, включително и стабилизационният механизъм, се вземат по друг начин, по реда на регламенти и директиви. Самият стабилизационен механизъм вече е факт. България не участва в него, защото не е в самата еврозона", посочи депутатката.
СвТерзиев е францаговорящ ... 
Ако имаше механизъм за изхвърляне на страна от ЕС /за съжаление няма/ , Брюксел би трябвало да започне не от маляките , а от Обединеното кралство. 
Някой забравиха за интересите, ама най-много псуваха Мадам Йес като затвори АЕЦ-а. По-добре погледнете как си пазят интереса хората и следващия път пак наливайте вот за протежетата на Деду... Колко ли ни струват Деду, Бочко и Мадам? 