:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,547,536
Активни 85
Страници 11,072
За един ден 1,302,066
седмицата

Годината тръгна добре и познато: срамно

Димитър Денков
"Тръгна добре": да кажем така, както казват алкохолиците при първата глътка, за да влязат във форма и онова състояние на спъната възбуда, след което изпадат в несвяст при следващите няколко отпивания. Така и годината тръгна добре и познато с невнятните обяснения за непочистен сняг, за села и градове, със седмица без електричество, за висящите с часове по лифтовете туристи - сред тях и новият президент, тутканията на поредните кризисни щабове, справящи се със ситуацията на положението, както изящно се изразява Цветанов. После всичко това внезапно избледня с изказванията на олицетворението на българската политика, общество и изобщо некадърност при откриването на убито преди два месеца дете. Откри го куче, следвано или насочвано - все едно - и не по-малко интелигентни полицаи, които за лош късмет изпуснаха главния заподозрян до тоалетната, та да се самоубие. Избледня до пронизващ блясък след ония думи на министър-председателя Борисов, които ме е срам да повторя и които сигурно вече сте прочели и чули. И всичко стана ясно - безнадеждно и пусто. Затова извиненията му не струват вече нищо; извиненията сигурно са дошли, когато грижещи се за "имиджа" му съветници са му казали да ги поднесе. Поднесе ги толкова нескопосано и безсрамно, колкото бодро и срамно беше подхвърлил към едно страдащо семейство да се извини на МВР, а към шефа на МВР - да намери някой лев, та да купи пържоли на кучето за награда.

Не зная дали това бляскаво начало на годината ще се запомни. Безпаметността на българското общество е достатъчно голяма, за да допуснем, че годината ще мине в обичайния си ред, в обичайните слаломи и дълбокомислени каканижения за приоритети, инфраструктура, политически ангажименти и сметки на рейтинги, авторитети и всякаква бълвоч в коректни и некоректни медии. Като всяко лесно начало то ще се оттече във времето и ще бъде затиснато с все повече безнадеждност и апатия, сред които трудно може да се види смислен изход.

Тука е така. И ще става още по-така по един и същ безсрамен начин, макар и не толкова пронизително ясен като този, по който в една парламентарна република не се обърна особено внимание на екшъните на министър-председателя и антуража му. Става дума за следното събитийце от първия парламентарен ден.

Със 112 гласа за, трима въздържали се и нито един против Народното събрание прие декларация за осъждане на "Възродителния процес", предложена от Иван Костов и група депутати. Правилно и добре. Поради което дори Министерството на външните работи на Република Турция изрази задоволство. На същото заседание Народното събрание отхвърли предложеното от "Атака" решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя през 1915-1922 г. Лютви Местан изрази мнение, че България не следва да затруднява подобряването на отношенията между Армения и Турция.

Не само във връзка с това, но и поради избягваната у нас тема за обществото, историята и срама, няколко размишления на Орхан Памук, осъден през март 2011 г. от Районния съд на Шишли (Истанбул) да заплати 6000 турски лири на ищци, възмутени от изявлението му, че "турци са убили в тази страна 30 000 кюрди и един милион арменци". Подборът и преводът са по Orhan Pamuk: Eine Schule des Verstehens. Dankesrede zum Friedenspreis des deutschen Buchhandels, 2005.







Класик



Изток - Запад, Турция и Европа*



Орхан Памук

Когато журналисти подемат любимата си тема "Изток - Запад", обикновено ми се явява онова, което днес се шири в част от западната преса - и тогава би било най-добре да мълча по този проблем. Защото под проблем "Изток - Запад" най-често не се разбира нищо по-различно от констатацията, че бедните източни страни не искат да се подчинят на всички изисквания на Запада и на САЩ. Това гледище разкрива убеждението, че културата, животът и политиката в ония земи, където и аз съм роден, се възприемат предимно като тежък местен проблем, като на всичко отгоре се очаква и решението му, включително от писатели като мен.

Тук винаги трябва да се казва, че покровителственият стил, с който се формулира проблемът, сам по себе си е част от него. Разбира се, проблем "Изток - Запад" има и той не може да се сведе до стилистичен проблем, предизвикан от злонамерения Запад. Същинският проблем е пропастта между бедност и богатство - и това вече е проблем, който засяга мира.

През XIX в. османската държава постоянно се бореше със затрудненията в западните си части и непрестанно биваше побеждавана. След разпадането на Османската империя под влияние на изкусителното западно превъзходство младотурците, новите властващи прослойки и дори последните султани предприеха поредица реформи. Зад тези реформи, доведени докрай след основаването на турската република от Кемал Ататюрк, стоеше една и съща основна идея - да се достигне Западът. Господстваше представата, че вината за бедността и слабостта на страната трябва да се търси в традициите, в тогавашните религиозни форми на организация и изобщо в цялата стара култура. И аз, произхождащ от западно ориентирано истанбулско буржоазно семейство, постоянно изпадам под властта на този видимо добронамерен, ала твърде наивен и пълен с недостатъци обяснителен образец.

Привърженикът на оптимистичната идея за европеизиране иска да промени и обогати културата и страната си, имитирайки Запада. Османотурското движение за европеизация искаше и иска да направи страната си благоденстваща, задоволена и по-силна, с което същевременно запази и чертата, която може да се нарече патриотична или националистична. По природа обаче европеизирането предполага да се отнасяш критично към определени същностни черти на собствената страна и култура, дори да ги намираш за лъжливи и лишени от ценност, макар и не така драстично формулирано, както би го направил някой от Запада.

От начина, по който се възприемат романите ми, а и от собствен опит добре зная, че подобно отношение поражда дълбоко и многопластово чувство, именно чувството "срам". Проблемите между Изтока и Запада, или, както предпочитам да ги наричам, между традицията и съвремието, между моята страна и Европа, винаги опират до едно трудно потушавано чувство за срам. Винаги се опитвам да видя това чувство откъм срещуположното му понятие, откъм "гордостта". Отдавна е известно: когато и където някой се обяви за горд и самоосъзнат, тутакси се появява "другият" в сянката на срама и унижението.

Ала почувства ли се някой унизен, нерядко при него изпъква гордият, яростен национализъм. Този вид от срам, гордост, унижение и ярост е материалът, от който изграждам романите си.

Тъй като съм от страна, която се стреми към Европа, твърде добре зная колко лесно могат да се изострят такива объркани чувства. Затова говоря за този срам шепнешком, сякаш издавам тайна с тона, който, поне така вярвам, съм възприел от романите на Достоевски. Изкуството на романа ме научи именно на това, че споделянето на чувството за срам има освобождаващо въздействие. Ала започне ли да се разгръща тая свобода, аз усещам моралното съмнение, което тя носи със себе си, когато представляваш други и говориш вместо тях...

Е, за един турчин Европа е деликатна, двуостра тема. Изпълненото с радостна надежда очакване на човек, чукащ на вратата и молещ да влезе, любопитството и същевременно страхът да бъде обидно отпратен, както и яростта от това: всичко това не ми излиза от ума, не мога да го забравя, както не могат и повечето турци - а оттук крачката до срама и унижението е малка. За съжаление сега, когато след първия договор за присъединяване процесът на чакане и надежди за приемане на Турция в Европейския съюз се проточи до съмнението дали това някога изобщо ще се случи, обществени и политически кръгове в Европа създават настроения именно срещу Турция.

Тъй като винаги досега съм се изказвал за приемане на Турция в Европейския съюз, често са ми отправяли пълни със скептицизъм и отрицание въпроси, на които още веднъж ще отговоря. Това, което Турция и турците могат да дадат на Европа, на първо място, е мир, това е желанието на една мюсюлманска страна да бъде част от Европа, това са сигурността и силата, които Европа и Германия ще спечелят, отвърнат ли на този мирен стремеж на Турция.

Във всички романи, които четях в младостта си, Европа не бе определяна чрез християнството, а много повече чрез индивидуализма; Европа идваше при мен с героите, които се бореха за свобода и искаха да се осъществят. Европа заслужава признанието, че подкрепи и наложи извън Запада ценностите свобода, равенство, братство. И ако в Европа живее духът на Просвещението, равенството и демокрацията, то Турция трябва да има място в нея. Иначе Турция, също както една Европа, която се опира само на християнството, ще черпи силите си от религията и ще се превърне в крепост, отричаща реалностите; крепост, обърната не към бъдещето, а към миналото.



*Из словото на Орхан Памук при получаване на Наградата за мир на Франкфуртския панаир на книгата през 2005 г.



Снимка: ЕПА/БГНЕС
Орхан Памук
23
18593
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
13 Януари 2012 21:25
СРАМНО... меко казано. Натисни тук
13 Януари 2012 21:58
Избледня до пронизващ блясък след ония думи на министър-председателя Борисов,
които ме е срам да повторя и които сигурно вече сте прочели и чули.

Защо ще те е срам, да не си ги казал ти.Да се срамува ББ-то, ама надали.
13 Януари 2012 22:59
Не намирам особена връзка между царствуващата нашенска дивотия основана на нихилизъм крещящ на всички възможни нива и завоалирания турски национализъм проповядан от Памук (без разбира се да съм вложил особени усилия да разгадая дълбочината на посланието му, колкот и казионно да е то). Тук автора на тази статия ме разочарова. За да не бъда цитиран от някои запартъци (за които Памук е супер-демократ априори), като голословен ще напомня че докато (само)унижението е национална черта за българина, дори най-непредубедената критика се превръща в унижение за "гордия" турчин, на което последния отговаря с агресия (да си припомним дуелите с Франция напоследък).
***
"Това, което Турция и турците могат да дадат на Европа, на първо място, е мир, това е желанието на една мюсюлманска страна да бъде част от Европа, това са сигурността и силата, които Европа и Германия ще спечелят, отвърнат ли на този мирен стремеж на Турция." Интересно, като как след като туркие не може да постигне мир в собствените си граници.
***
"Иначе Турция, също както една Европа, която се опира само на християнството, ще черпи силите си от религията и ще се превърне в крепост, отричаща реалностите; крепост, обърната не към бъдещето, а към миналото." Сравнение неподкрепено с никакви факти. Всъщност фактите сочат точно обратното - Турция все повече отрича реалностите и се самоизолира в плановете си за регионална и световна сила на основата на исляма. От друга страна Европа отдавна не черпи сили от християнството, иначе как да си обясним държавите-анклави, които турци и други мюсюлмани създават във всеки по-голям европейски град.
***
В заключение турчинът и Орхан Памук да се нарича, пак си остава турчин! Моля аго, не нам таким анадолским пунтам! Предавам щафетата на дежурните демократи-плювачи.
Жалко, Денкоглу...


13 Януари 2012 23:53
=
14 Януари 2012 04:16
Орхан Памук е голям световен писател. А дали е турчин, арменец или евреин - няма никакво значение. Човекът смята себе си за гражданин на Турция и се опитва да осмисли нейната история и нейното бъдеще.
Впрочем при краткото си посещение у нас той стана свидетел на гнусното палене на килимчета пред Баня Баши по време на обедната си разходка из центъра на столицата ни. Това беше първото му идване в София и през малкото си свободно време тук видя от България не друго, а ето тази срамна сцена.
Тъй че ми се струва по-коректно да се коментират текстовете му - романите и есетата му, вместо да му се отправят обвинения от типа "ама той е негър".
14 Януари 2012 05:11
мирен стремеж на Турция

Геноцид срещу Арменци, Българи, Кюрди (в момента продължаващ !!!), Араби и тн., палене на пожари в съседите си и в преносен и в буквален смисъл, окупирана част от Кипър, убийства на Християни и всякакви друговерци, заравяне живи момичета само защото са говорили с момче ... няма край изброяването. Те това е
мирен стремеж на Турция

Когато тези неща се променят можем да започнем да говорим за мирен стремеж. До тогава на България трябват нови ракети "СС". Иначе някоя сутрин ще се събудим много учудени "ама как е възможно". Ами така. Като си свалиш гащите нищо добро не те чака. А приказките на Памук са "Шменти Капели" и "Ако мине". Не минава. Може и да е добър писател но едно птиченце разказа, че е сключил сделка с кумчо вълчо да не го наказва ако участва в горския театър. Мдаа. Ние сме по-хитри от козлетата. Ни брашно, ни преправен глас ни лъжат кумчо вълчо.
14 Януари 2012 07:03
ablepsia - не оспорвам факти с които не съм запознат. Макар че голям писател с такава позиция (днес така, утре на 180 градуса) е голям в очите на слепите. Пък какво бил видял в София, и какво не е видял в Кърджали или Ван е отделен въпрос. Ти как мислиш, какво е видял в Германия? Или си е затворил очите, като теб в случая. Между впрочем на един сроден на туркие народ не попречи да тегли куршума на нобеловия си лауреат за мир. За домашно: познай за кого става дума?
14 Януари 2012 08:08
Между впрочем на един сроден на туркие народ не попречи да тегли куршума на нобеловия си лауреат за мир.


На равнище "а вие защо биете негрите" няма да споря с Вас. Не сте релевантен.
14 Януари 2012 08:32
И‌ аз! А това с негрите стана банално. За релевантност е излишно да говорим. Колкото по-наивен е някой, толкова повече вярва в съществуването на авторитети! Това от мен - фрий.
14 Януари 2012 08:47
Друже, баналности сипете Вие, приятелю, и то без да Ви ги искат.
Не става дума за "вярване в авторитети" - добре познавам творчеството на този писател още от времето, когато не беше преведен на български. И го следя внимателно. За съжаление не владея турски, но разполагам с преводи на текстовете му на няколко езика.
А нека сега и аз, на свой ред, да Ви дам "домашно" - седнете и внимателно и непредубедено прочетете словото му и се опитайте да вникнете какво е посланието на Памук. Ако имате нужда, ще Ви предоставя пълния му текст.
В едно е несъмнено прав - че мирът в Европа до голяма степен зависи от Турция, независимо дали това ни се нрави, или не.
14 Януари 2012 10:25
Умирам си за такива академични спорове като този по-горе между аblepsia и Drug. Те приличат по нещо на изборите за местни органи на властта в България: на такива избори всички са победители, а в такива спорове всички са прави. Ако заговорим в плоскостта на моментното управление на България - смятате ли и двамат вие, че българският министър-председателя успява да види в Турция нещо повече от ... ДПС? Да са го показали по някакъв начин? А иначе - ние тук може да "вадим" завидни познания по Турция, включително по турчина-евреина-арменеца-или-какъвто там Орхан Памук, докато некадърността на външната политика на сегашното правителство ни тласка към ... не ми се ще дори да го вербализирам.
Хубав ден ви желая и на двамата!
14 Януари 2012 10:54
По темата за влизане/приемане на Турция в ЕС , Кучето не може да си представи диалога на Континента с нея като такъв , при очевадно "монологичен" партньор , какъвто тя се оказва . Проблемът на турската страна е изцяло в липсата на цивилизационно откровение в нея , за прозрачността на нейния "вътрешен диалог" по този въпрос . Влизането на Турция в Континента не е само и просто , външнополитически проблем , според както го мислят самите турци . Да беше такъв , България още при Тато е "била можела да бъде" . Кучето не мисли за сроден на Европа , "вътрешният диалог" в тази страна , тя го "монологизира" дори и през елита на националната си интелигенция , а това тревожи . Към списаното от г-н Денков само ще кажа , че горното съм "наредил" /и/ според наблюденията на песа , за изстраданият наш Опит , в Демокрацията ...
14 Януари 2012 12:45
Голяма заблуда е българите да гледат на Турция иззад някаква измислена обща ограда с Европа, която уж е поставена между нас и Турция. Да, ние сме зад ограда, но още от другата й страна - откъм Турция. Изкуственото дишане от страна на Европа не променя автоматично и в този миг същността ни на удавник. Тази надменност, която лъха винаги от отношението на българина към Турция е просто подло бягство от същия този срам, за който говори Памук. Лишени от самостоятелна биография като народ през най-градивните столетия от по-близкото минало, ние черпим по един отчайващо безпомощен начин самочувствие и идентичност от средновековието - една наивна реконструкция, обречена на безжизненост. Ние не искаме да си дадем сметка за последвалите 500 години. Не, ние сме създали Европа и сме прокарали тази идентичност през времето и през Османската империя като камила през иглени уши! Това самочувствие, на което нашият премиер е суперманекен и доказателство чрез избора му за неговата всеобщност, няма как да ни позволи да стигнем до дълбокия катарзис, на който турските интелектуалци са способни и който може само да обогати и насърчи нацията им. Затова, няма как годината да не тръгне по старому, че и много такива да ни чакат занапред.
14 Януари 2012 20:53
Drug,
Турция е във война с кюрдите. За какъв мир, който Турция ще даде на Европа, говориш? По принцип Европа не приема членове с такива проблеми.
15 Януари 2012 06:22
Свобода на кюрдите !
15 Януари 2012 11:49
Бел. на модератора: Моля, пишете на кирилица или Натиснете тук
15 Януари 2012 20:51
Fandorin, не споря с ablepsia. Още по-малко академично. Просто отстоявам мнението си за цитата на Памук без да настоявам че мога да дам оценка на творчеството му.
***
suhar
2012-01-14 20:53:20
Drug,
Турция е във война с кюрдите. За какъв мир, който Турция ще даде на Европа, говориш? По принцип Европа не приема членове с такива проблеми.

сухар, и аз точно това казвам. Май ме бъркаш с опонента ми.
16 Януари 2012 01:33
Попе, като оставим настрана че нито статията, нито постингите сравняват България и Туркие, постингът ти звучи, като вариант на "вица" че турците са толкова изостанали, защото са изкарали 500 години в България и че им дължим за 500 години триене на зъби неканени на българска софра. Аз пък бях склонен досега да ги обвинявам за нашенското дередже?!
***
На някой прави ли впечатление нарасналата агресивност на т.н. форумни "бг-турци"? Да ви се струва, че за това имате вина и вие с възхищението си от турция и турците?
***
Както и да е, не се гаси, туй що не гасне! И роденото да пълзи, да лети не може! Като ви харесва - охкайте и ахкайте. Аз лично се съмнявам, че някога ще бъдете повече от гяури за тях. Това може би обяснява отчасти и факта, че в Турция и без възродителен процес турци с български имена НЯМА! Артисало е самопотурчилото се. Дотук.
***
Нещо за разсъждение. Вчера гледах част от реч на Давутоглу, в която той каза: "Ние наблюдаваме Сирия и сме готови да използуваме сила ако кръвопролитията продължат и поток от бежанци се насочи към Турция. Тогава, колкото и да не желаем ще трябва да защитим хората си."
***
Мен силно ме озадачи факта, че Турция се е самовъзприела, като някакъв пазител на мира и демокрацията в района, ако не и в световен мащаб. Удивих се че навсякъде по света на бежанците се полага специален статут и помощ, но в Турция - за да ги няма се налага военна интервенция. Опитах се да си спомня друга държава да е интервенирала военно в Турция заради кюрдите - вие да се сещате? Учудих се, кого ще защитава Турция в Сирия - сирийците ли? или своя пета колона? И в двата случая да ви светка червена лампичка? Или не можете да откриете никакви прилики с България?
***
Ще ми се Денков пишейки за срама да е дал за пример двуличието на Памук. Едва ли...
08 Февруари 2012 02:45
Съвременна Турция бе създадена от Америка в годините след ВСВ с оглед на геостратегическите интереси и националната доктрина на САЩ по въпроса. Те и ще я разрушат "когато му дойде времето", според интересите си. sic! Захласването по Турция е наивно, смешно и глупаво. Достатъчно е да кажа че всяка година българчета ги награждават на световни научни олимпиади и никога турчета, а сме 11 пъти по-малък народ! Очевидно имаме ген а те нямат, колкото и хора като проф. П. Цветков от НБУ да пише книги че сме братовчеди с турците. Орхан Памук има логика да е евреин , нали точно евреите "работят" за "мултикултурализиране" на Европа. Не го казвам аз а шефката на "Пайдея" госпожа Barbara Lerner Spectre, видна ционистка.
22 Февруари 2012 13:08
И все пак геноцид над арменците е имало, каквото и да приема като декларация нашият "велик" парламент. Поне така е установено от доста историци, а документите и фактите говорят в подкрепа на това. Но щом се дава предимство на една етнически крайна партия, която дори по конституция не трябва да съществува, за каква обективност можем да говорим?
И не само над арменците. Но ние сме си с къса историческа памет - преди години "братушките" за малко да ни прецакат Съединението, те прецакаха с калпави преговарящи и Сан Стефанския мир и граници на България, после ... им се усмихвахме и целувахме сума ти години. Така е и с доста други наши "приятелски" държави.
22 Февруари 2012 13:53
Европа заслужава признанието, че подкрепи и наложи извън Запада ценностите свобода, равенство, братство. И ако в Европа живее духът на Просвещението, равенството и демокрацията, то Турция трябва да има място в нея. Иначе Турция, също както една Европа, която се опира само на християнството, ще черпи силите си от религията и ще се превърне в крепост, отричаща реалностите; крепост, обърната не към бъдещето, а към миналото.
По-скоро на Европа тези ценности й бяха наложени по изкуствен начин, с цел да се измести абсолютизма на френската монархия, поддържан плътно от католиченската църква. По същия начин болшевизмът имаше за цел да срази абсолютизма на руския православен царизъм. В продължение на 200 години лозунги като "Свобода, равенство и братство!" и "Вся власть Советам!" изглеждаха като примамлива алтернатива на тъмното средновековие и на "стария гнил строй", но на практика те донесоха толкова кръвопролития на Стария континент, колкото никога преди в историята не е имало. И всеки конфликт беше по-кръвопролитен от предходния.
Колкото до Турция, тя изтегли късата сламка на кандидатстването си за членство в ЕС, като уцели период, в който традиционните леви и десни идеологии постепено взеха да угасват, а вместо тях засега тук-там все още мъждука някакъв национализъм, за който политиците периодично се хващат, като последна спасителна надежда. Като резултат от това във все повече западноевропейски страни се забраняват бурките, минаретата и молитвите на открито, а Турция се използва като удобна боксова круша за отвличане на вниманието от наболелите вътрешни проблеми. В самата Турция национализмът и религиозният фанатизъм са като скачени съдове - едното е за сметка на другото. Ататюрк навремето със сила наложи национализма, защото имаше за задача да отклони турците от пътя на радикализацията на религиозна основа, с което Кемалистката революция може да се разглежда като естествено продължение на Френската и на Октомврийската. До голяма степен той успя, но тази инерция днес е почти напълно загубена в Турция и все повече хора започват да поставят под въпрос заветите на Ататюрк. Турция обаче няма да се плъзне по плоскостта на радикалния ислям, защото нито има предпоставки за това, нито политиците й го искат. Единственото, което ще правят е да дават по някоя и друга религиозна залъгалка на народа, за да изпускат напрежението.
14 Март 2012 22:38
Колкото западната и най-южната части на тюркето са развити, толкова източните са от времето на Мохамед.....
23 Март 2012 08:39
***
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД