Великобритания ще трябва да предоговаря членството си в ЕС, ако Шотландия обяви независимост, заяви висш служител на Еврокомисията, цитиран от агенциите.

Управляващата Шотландска национална партия (ШНП) планира да проведе референдум за независимост до есента на 2014 година. Идеята й обаче предизвика въпроси дали Единбург ще трябва отново да кандидатства в ЕС и какво ще се случи с Обединеното кралство при отцепването на Шотландия. Според адвокати, които се занимават с европейско право, отношението към независима Шотландия ще бъде като към една от две страни наследници на държава членка. По тази причина отделно място на Шотландия в Съвета на ЕС ще може да бъде прието само с мнозинство от държавите членки и с гласуване в Европейския парламент.

Ако Алекс Салмънд, лидерът на ШНП и първи министър на Шотландия, успее да получи "да" на референдума, възниква въпросът в кои области ще се наложи предоговаряне с това, което е останало от Великобритания. Стигне ли се до този сценарий, Лондон ще трябва да плаща по-малко средства за бюджета на ЕС, но съответно ще получава и по-малко милиарди еврофинансиране. "Не говорим за предоговаряне на политики, а за пренаписване на британското членство", заяви източник от Еврокомисията, пожелал анонимност.

В условията на криза в еврозоната и в ЕС висшите европейски служители не планират активна разработка на сценарии за разпада на Обединеното кралство. Много от тях пък се надяват шотландският референдум да доведе до компромисен вариант, при който Единбург да получи бюджетна автономност, но да се откаже от цялостно отделяне.

Междувременно в интервю пред Би Би Си британският финансов министър Джордж Озбърн изрази съмнения дали независима Шотландия ще бъде толкова "процъфтяваща", колкото е сега. Той отказа да отговори дали ще й бъде позволено да запази британския паунд като парична единица.

Шотландия е започнала борбата си за независимост веднага след създаването на съюза с Англия през 1707 г. Идеята се завъртя на високи обороти от 1999 г., когато лейбъристкото правителство на Тони Блеър пристъпи към децентрализация и предаде на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс много от правомощията на централната власт. Най-големият привърженик на идеята за шотландска независимост е ШНП, която през 2007 г. сформира коалиционно правителство с либерал-демократи, а от 2011 г. управлява самостоятелно. Това й позволи да пристъпи към идеята за провеждане на референдум за независимост.

Според Би Би Си традиционните политически партии в Шотландия (лейбъристите, либералдемократите и консерваторите) са против независимостта. Но много избиратели са недоволни от политиците, които заседават в парламента в Лондон и не се интересуват от самата Шотландия. Предпочитанията на шотландските избиратели за независимост не са ясни, смята се, че съотношението "за" и "против" е 50:50. Много шотландци предпочитат финансовата независимост, но отхвърлят пълната политическа независимост.

Във Великобритания трите основни партии - консерватори, либералдемократи и лейбъристи - се застъпват за съхранението на Обединеното кралство. Ако обаче шотландските избиратели подкрепят идеята за независимост, Лондон не би могъл да откаже на Шотландия статута на суверенна държава.

В следващите дни предстоят срещи на британски и шотландски официални лица по въпроса за провеждането на референдума.