Дали след време историците ще говорят за "десетилетието на Първанов", коментирайки развитието на страната през двата му президентски мандата? Този въпрос вече повече от седмица търси отговори в медиите и със сигурност търсенето ще продължи и след неделната церемония по встъпване в длъжност на новия президент. За историята по принцип е нужна известна дистанция, както и достъп до някои неизбежно пазени в тайна документи и детайли, за да произнесе своите присъди, но и от хоризонта на днешния ден не е трудно да се направят някои оценки, които времето ще прецизира.

"Имам самочувствието на успял президент, най-малкото защото за тези десет години поне осем от тях бяха период на икономически подем, на политическа стабилност, на относително активна социална политика, на постигането на големите стратегически цели - да сме част от Европейския съюз и НАТО", казва Първанов в едно от последните си интервюта. Без съмнение президентската институция има свои приноси за всичко това, макар че не е възможно точно да се калкулират.

Избирането му за президент беше щастливо стечение на обстоятелства. Това едва ли би се случило, ако Петър Стоянов не беше размахал онзи злополучен компромат срещу Богомил Бонев. Макар че днес, десет години по-късно, оценките за Първанов са силно поляризирани, със сигурност България можеше да има и много по-лош президент.

За разлика от своите предшественици той никога не се е оплаквал от ограничените си пълномощия и в рамките на конституционните си права успяваше да упражнява сериозно влияние в различни управленски сфери, но без да плаща политическа цена за последствията. Иначе казано, ограничените правомощия носят и бонуси.



Двата му мандата бяха твърде различни



Първият ще се запомни със сложната му и все пак балансирана позиция относно войната в Ирак, посещението му при българските войници там (2004), визитата в Триполи (2005), срещата с папа Йоан-Павел II (2002), както и със сглобяването на тройната коалиция през лятото на 2005 г. Някои анализатори смятат, че това се е оказало решаващо за приемането на страната в ЕС, докато други виждат членството по-скоро като геополитическа предопределеност.

Сигурно е, че тройната коалиция имаше политическа цена, която платиха основно НДСВ и отчасти БСП. Тя имаше и още един сериозен политически резултат - появата на ГЕРБ.

Вторият му мандат изглеждаше безалтернативен, след като срещу него застанаха Неделчо Беронов и Волен Сидеров. Дори изваждането на папката "Гоце" от архивите на ДС през лятото на 2006 г. не можа да осуети преизбирането му. "Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен", обясни Първанов по този повод. В нея между другото има кадрова справка от 2.06.1989, писана от оперативен работник към Първо главно, в която за Първанов е казано, че "...не е прибързан в преценките си, уважава чуждото мнение и умее да отстоява своите позиции. Не е привърженик на грубото налагане, на авторитарните отношения, но обича да се утвърждава като неформален лидер в приятелски компании. Амбициозен е. Притежава добра обща култура... Притежава необходимите лични и професионални качества за изпълнение на задачи по линия на културно-историческото разузнаване". Преценката е общо взето точна. Първанов нарече компромата "приятелски огън", от който обаче той понесе сериозни щети в международен план. Географията на неговите задгранични визити беше стесена, както и възможностите за международна кариера след края на втория му мандат.

През 2008 г. той триумфално обяви, че България е постигнала голям шлем чрез трите българо-руски енергийни проекта - Южен поток, АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис". Три години по-късно шлемът се разпадна. България излезе от проекта "Бургас-Александруполис", а бъдещето на АЕЦ "Белене" е неясно.



Откровен провал беше проектът "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ)



Според замисъла на президента това трябваше да е непартийно, но все пак политическо сдружение, което да обединява хора с различни политически убеждения, да "генерира идеи" (обичано клише) и да бъде алтернатива на ГЕРБ. Неясно като идея и двусмислено като цел, АБВ се оказа политическо пометниче може би и заради факта, че автентичните проекти за алтернативни политики като правило не се раждат в президентски канцеларии.

Погрешна се оказа и идеята му за въвеждане мажоритарен елемент в изборите. От това БСП нищо не спечели. Той освен това не инициира нито един референдум, макар че думата присъстваше в политическия му речник. Но често използваше правото си на отлагателно вето и почти винаги с убедителни аргументи.

Инициативата "Българската Коледа" всяка година през декември представяше президента в предпразнично благовидна светлина. Събраните средства реално помагаха за лечението на болни деца и за оборудването на болници, поради което начинанието се радваше на популярност и насърчителни оценки сред деца, родители и лекари. Проблемът е, че зад благотворителния жест прозира институционалната несъстоятелност на здравната система в държавата.

В културата, науката и образованието двата президентски мандата не предложиха нищо повече от добре подредени речи и изказвания на различни форуми с израз на загриженост по проблемите във всяка от тези сфери.



Всъщност най-силният период от политическата биография на Първанов



е между 1997 и 2001 г., когато като партиен лидер успешно обърна курса на БСП в проевропейска и проатлантическа посока. Писмото в подкрепа на Милошевич от 1999 г., което често му се натяква, не може да промени този факт. Той изпълни паролата "Път към Европа", зададена в началото на 90-те от проф. Петър-Емил Митев.

Вторият му мандат беше белязан и от няколко скандала, свързани с ловджийски и други мъжки страсти. Ден след катастрофата във влака София - Кардам през март 2008 г. той беше уличен, че е отишъл на лов около град Симитли. От пресцентъра му отрекоха да е отстрелвал нещо в този ден, но негова снимка в горда поза с пушка в ръка пред трупа на току- що убит вълк, свалена от сайта на президентството, обиколи част от вестниците. През есента на същата година руски сайт го уличи, че в Узбекистан е убил планински козел архар, който е защитен вид. По-късно в някои медии се появиха сладникави репортажи за вълчицата Зорница, която президентското семейство отглежда с много обич. Някои биха нарекли това обикновен пиар, но всъщност е твърде плитка демагогия.

В началото на 2011 г. около скандала с флашките беше замесено и президентството. Оказа се, че шефът на правния отдел е адвокат на собственика на "Леденика", над когото премиерът Борисов разтваря данъчен чадър. Макар че веднага след това беше уволнен, престижът на президента беше накърнен.

Пълна катастрофа за престижа му беше сблъсъкът с министър Дянков през март 2010. Тогава Първанов направи нещо крайно инфантилно и непремерено - пусна в медиите стенограма от техен неофициален разговор. Със сигурност можеше да се измисли и по-интелигентна реакция на необмислената реплика на Дянков в тв шоу, в каквото по принцип финансов министър няма работа.

"Идейният ми сблъсък с Бойко Борисов предстои", обяви преди дни президентът и освен това го нарече "слаб премиер". През годините техните отношения преминаваха през различни фази, но доминиращото впечатление е, че двамата по-скоро се харесват. Те освен това доста си приличат - и двамата са много сръчни манипулатори. Обещаният идеен сблъсък с Борисов не е толкова интересен, колкото



сблъсъкът със Станишев. Той вече е факт



Засега двамата с Първанов се стрелят в медиите от закрити огневи позиции. Ръкопашната схватка се очаква на партийния конгрес около Гергьовден.

Изглежда Първанов вижда себе си като архитект на някаква нова широка ляво-дясна коалиция след неизбежното изчерпване на проекта ГЕРБ. Това би обезличило БСП, но би му гарантирало политическо бъдеще. За Станишев не остава друго, освен да заложи на програма, която макар и срещу по-малко власт, да предлага по-ясно лице на БСП. Което не е никак лесно, тъй като на "Позитано" всъщност има няколко организационно сплотени партии - носталгично комунистическа, социалдемократическа и силна фракция на плоския данък. Предстои зрелищна политическа пролет.

Дали Първанов е преходен политик, случайно достигнал до президентското кресло и задържал се там поради спецификите на българския преход, или е истински майстор на политическата игра, владеещ нейния инструментариум от демагогия, сдържаност, организационна повратливост, добра преценка за хора и ситуации и умение да говори гладко, авторитетно и с добре пресметната конкретност? Еднозначната оценка би била неточна. Сигурно е, че онзи Първанов, който влезе в президентството през 2002 г., не е същият, който излиза през 2012. На "Дондуков" 1 той овладя технологията на властта, но изглежда не успя да се предпази от нейната поквара.