Световният елит е все по-изолиран, почти единодушно заключиха наблюдавалите тазгодишния връх на Световния икономически форум в Давос. Изолиран във всеки аспект, дори физически, затрупан под 2 метра и отгоре сняг. И окупиран - починът "Окупирай Давос" изправи хиляди на снежните барикади край швейцарския курорт в поредно повторение на "Окупирай Уолстрийт". За разлика отпреди, когато световният форум излъчваше оптимизъм и опиянение от безграничните възможности за успех, с които участниците напираха да се похвалят, посланията от Давос 2012 са предимно хаотични и песимистични. Принос за общия тон дадоха организаторите: една от темите в дневния ред бе "Глобални рискове 2012: Семената на Дистопия". Аз бих спорил. Закъсняла е темата. Семената отдавна поникнаха и през 2012 г. вече ще берем горчивите плодове. Дистопия е повече реалност и бъдеще, отколкото реминисценция за Оруел. (Самият топоним е дело на Джон Стюарт Мил, който напук на утопистите слепил гръцките думи за лошо, отрицание "дис-" и "-топос" място; получила се
държавата Анти-Утопия,
тъжно, безрадостно място. На Джордж Оруел дължим ярките картини от дистопични общества - "Фермата на животните" и "1984". Внушението за "2012" е още по-завладяващо, понеже топонимът е на гръцки, нали?) С най-ярка антиутопична и апокалиптична реч в Давос се отличи г-н Джордж Сорос; той за пореден път предрече разпад на Европейския съюз и обвини Германия, която "налага твърда финансова дисциплина". Според милиардера най-добрият сценарий за тази година бил "дефлационна дългова спирала", а най-лошият - "колапс на финансовата система". Cool, a? Дано на г-н Сорос не му хрумне да заложи на собствената си прогноза повече пари, отколкото може да загуби; кой после ще отваря обществата? Помнете принципа: При спадащ тренд
пази се от падащи прогнози!
Нека се обзаложим: нищо от прогнозата на г-н Сорос няма да се сбъдне. Проблемът е, че и двата му сценария са един, т.е. проекции на една и съща тенденция, само дето "лошият" отива по-далеч от "добрия", но все по същата ос. А това не е единственият път, който води към Дистопия. По-убедителен за актуалните през 2012 г. финансови маршрути ми изглежда пътеводителят, изложен на давоската сергия от новия шеф на ЕЦБ г-н Марио Драги. В него известният финансов врач направо се хвали, че благодарение на успешната (т.нар. "количествена") магия, която той изневиделица направи по Коледа, "вече знаем със сигурност, че сме избегнали един голям, голям кредитен крах, голяма криза на финансирането." Т.е. г-н Драги уверява, че вече е устрелил смъртоносно дефлационния змей на г-н Сорос. А какво ще прави банковият магьосник тази година? "Кредитът в еврозоната остава сериозно разстроен, в някои области", угрижен е повелителят на еврото, после духът му облита
"фискалния компакт"
(в случая "компакт" трябва да се чете като калка на двете си значения: "свивам, стягам" и "пакт") и ограниченията, които той щял да наложи, защото "фискалната консолидация е неизбежна, но е също и контрапродуктивна (!)". Имате вече три цитата от вълшебното слово на г-н Драги. Три жълтици са те. Изрежете си ги, окачете ги в рамка и всяка сутрин ги прочитайте три пъти. Те съдържат цялото възможно знание за финансовата Дистопия 2012. Нищо че са явно и ярко шизофренични. Така трябва. Това е хомеопатична магия (колегите, на които съм я преподавал по банково дело, вече листят "Златната клонка" на Фрейзър), тя винаги съдържа в себе си симптомите, които лекува. Сиреч от шизофрения страда не д-р Драги, а европейската икономика, която той ще лекува. Страданието е тежко и още не е добре проучено, но ние вече разбрахме магическата формула:
"меки пари и твърди финанси!"
Нали е гениално елегантно? Всекиму своето и никому нищо. Икономиката страда, защото и пазарът, и фискът боледуват. Кредитният пазар се е вкиснал, стиснал и вдървил. Затова докторът ще го отхлаби и облекчи. Фискът е все така разгулен, разточителен и охолен. Той ще трябва решително, макар и болезнено да се притегне. Някогашните ибрикчии в Топ капъ знаели един лек и за двете страдания на султана - и когато трябва да се разхлаби, и когато му се наложи да се стегне - същият цяр. През 2012 г. Европа (и САЩ също, от другата страна на океана) ще е на интензивно лечение. Умният човек трябва да умее само две неща: ловко да бяга, за да не пострада лично от терапията, и да се възползва максимално от лечението, на което масово ще бъдат подложени всички подред. Тази година ще вдигат данъците и ще надуват кредита. Във Франция (после и другаде в Европа) ще вдигат ДДС и ще наложат "данък Тобин" върху банковите сделки, г-н Обама ще облага богатите в САЩ с 30% подоходен "данък Бъфет". За тази година на Водния дракон Лао Дзъ би препоръчал: вземи заем, но внимавай да не се удавиш с него, и гледай да не те обложат, ама се пази да не те заключат.
Фискът е все така разгулен, разточителен и охолен. Той ще трябва решително, макар и болезнено да се притегне. Някогашните ибрикчии в Топ капъ знаели един лек и за двете страдания на султана - и когато трябва да се разхлаби, и когато му се наложи да се стегне - същият цяр.
Олаби човеко, отпусни човеко
Най-учтиво Ви моля, г-н Хърсев, за още (поне) една статия за данъка Тобин.