Ако е вярна поговорката, че денят се познава от сутринта, Румъния я очаква тежка и размирна година. Вече над 10 дни текат протестите срещу икономическата политика на президента Траян Бъсеску и дясноцентристкото коалиционно правителство на Емил Бок. Демонстрациите започнаха на 12 януари, а клечката, която драсна гнева, бе оставката (или по-точно уволнението) на зам. здравния министър Раед Арафат на 10 януари. Роденият в Сирия палестинец е много популярен в северната ни съседка по ред причини - той е реформирал съвременната спешна помощ, няма данни да е замесен в корупция, финансови машинации и съмнителни политически игри. Емигрирал в Румъния през 1981 г., той завършва медицина, а после специализира в чужбина, включително в пожарната служба на Париж и в Националната гвардия на САЩ. През 1991 г. създава регионална служба за спешна помощ в сътрудничество с румънската пожарна служба и работи в нея като доброволец до 1998 г., когато получава румънско гражданство. През 2005 г. проектът му за допълнителна служба за спешна помощ бе одобрен и на национално равнище, а от 2009 г. е зам.-министър.

Той обаче



трябваше да си отиде,



защото критикуваше президента и премиера заради тяхно творение - законопроекта за здравна реформа. Тя предвижда приватизация на част от здравните учреждения, включително и спешната помощ - за да се намалят обществените разходи.

Но уволнението на 47-годишния анестезиолог бе само повод за протестите. Дълбоката причина е друга - последните две години икономическото положение на румънците се влоши рязко, болезнено. Те трябваше да затегнат колана не с една, а с няколко дупки. Причината е заемът от 20 млрд. евро, който страната им взе от Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС през 2009 г. - тогава румънската икономика се сви със 7 процента заради развихрилата се финансова криза година преди това. За да изпълни изискванията на кредиторите за стабилизирането на финансите и националната валута, правителството трябваше да въведе драстични мерки. Заплатите паднаха с 25%, част от пенсиите бяха намалени с 15%, а други - замразени. В същото време ДДС скочи с 5 процента до 24 на сто, вдигнати бяха и други данъци и такси. Закрити бяха хиляди работни места и безработицата мина 7% от трудоспособното население. Редица социални програми бяха спрени. Взетите мерки съкратиха бюджетния дефицит, но за 2010 г. той пак бе доста над изисквания от Евросъюза 3-процентов таван - 6,4 на сто (при държавния дълг нещата са по-добре - макар да е нараснал три пъти през последните три години, той все пак е само 40% от БВП, доста под 60-процентния таван на ЕС). Именно заради съкращенията на бюджетните разходи управляващите предложиха и приватизирането на част от здравеопазването, включително спешната помощ, което в крайна сметка бе поводът за сегашните протести. По всеобщо признание средната класа и хората с ниски доходи поемат удара на болезнените мерки. Пред американската телевизия Ен Би Си Андреас Трайхе, президент на австрийската "Ерсте Груп", най-големият чуждестранен инвеститор в румънския банков сектор, окачестви тези мерки като "безмилостни и немислими за западноевропейска страна".

"Гладът и бедността сграбчват Румъния", гласеше един от плакатите на протестиращите. "Бъсеску и неговата шайка крадат държавните пари", скандираха демонстранти на един от митингите. На друг митинг 42-годишната държавна чиновничка Даниела Лупа изрече пред събралите се: "Те вършат само лоши неща, правителството не прави нищо да повиши жизнения стандарт. Нашите ниски заплати ни правят втора ръка хора в Европа".



"Искаме да се закрият моловете, а да се отворят заводите",



скандираше един от участниците в протестите.

Наред с недоволството от икономическото си състояние, протестиращите предявяват и персонални политически искания - оставки на президента Траян Бъсеску, на правителството и предсрочни избори, макар че редовните избори са скоро, октомври т.г.

Ясно е, че в мразовитото време румънците са излезли по улици и площади не от скука, лакомия или прищявка. Действията им обаче пораждат разнопосочни впечатления. От една страна, те са се надигнали за оцеляване, което предполага масовост на проявите им. Масовост обаче няма - максимум 20 000 протестиращи при население от 21 млн. души. Най-големият митинг на 19 януари в Букурещ събра около 7000 души, а организаторите му се надяваха на поне 10 000 участници. Вероятно защото януарските студове не са подходящ сезон за протести. Но от друга страна, дори тази малобройност накара властите да минат в отстъпление. Както се казва, народът само се изправи от стола, а властта вече подви опашка. В същото време се разширява географията на протеста - акции имаше в по-големите градове на страната като Галац, Клуж, Крайова, Тимишоара, Яш (нищо че и там участието не бе многохилядно).

На третия ден протестите в Букурещ избиха в насилие. Срещу силите на реда бяха хвърляни камъни, бутилки запалителна смес, дори метални заграждения. Имаше и пострадали полицаи. Не мина и без чупене на витрини, погроми над магазини и палежи на будки и контейнери за боклук. Правителството не пропусна да обвини демонстриращите във вандализъм.

Футболни хулигани стоят зад прояви на вандализъм по време на протеста, съобщи БНТ в материал, излъчен в "Панорама". В предаването политологът от Букурещкия университет Даниел Барбу изтъкна, че навсякъде в Европа ултрасите са контролирани от полицията, намеквайки, че същото вероятно се случва и в собствената му страна. Той дори уточни, че лидер на една от агитките, предизвикали размириците, "е свързан с една от управляващите партии".

Пред Ен Би Си обаче политоложката проф. Лавиния Стан изрази мнение, че "ако протестите останат мирни, те могат да представляват сериозен проблем за президента Бъсеску и правителството" заради предстоящите избори. Протестиращите явно осъзнават, че техният коз е именно в мирния характер на гнева им и в следващите дни не допуснаха насилие. И макар че при едно недоволство винаги има риск от изстъпления, те смятат да не изпускат този коз.

Властта показва уплаха, макар това да е по-скоро психологически трик, отколкото наистина страх. Буквално на третия ден от протестите президентът Траян Бъсеску нареди да се изтегли от парламента законопроекта за здравна реформа. Премиерът Емил Бок възстанови Раед Арафат на поста му. След което уволни външния министър Теодор Баконски, който бе нарекъл демонстрантите "негодници и насилници от бордеите". Но това са тактически отстъпки, опит да се притъпи гнева с надеждата да отмине бурята.



По основните въпроси властта не отстъпва



Премиерът Емил Бок отхвърли оставката на правителството. Отделно той, а също президенът Бъсеску обявиха, че няма как да се промени икономическата политика, която е наложена от външните кредитори, а и цели да не стигне страната до банкрут.

Макар протестите засега да са сравнително малобройни, те са загрявка за наистина масово недоволство, което неминуемо ще залее страната, щом пукне пролетта. Разбира се, искането за предсрочен вот губи смисъл, ако не бъде постигнато до края на зимата. Но точно оттогава започва предизборната кампания и това недоволство автоматично ще стане неин основен белег.

Накрая обаче резултатът може да се окаже обезсърчаващ за противопоставящите се в момента сили. Губещите може да се окажат както управляващите, така и протестиращите румънци. Управляващата в момента Демократичната либерална партия (ДЛП) няма как да спечели парламентарните избори с такава политика - отсега рейтингът на ДЛП е в пъти по-нисък от този на социалдемократите (18% срещу 50%). Няма и как румънците да отпуснат колана с няколко дупки, кредиторите няма да разрешат. Така единственият победител ще се окажат социалдемократите, чиито шансове за спечелване на изборите се увеличават. До оставка на Бъсеску едва ли ще се стигне и в този смисъл той ще може да се смята за победител, но само донякъде. Частично той ще бъде и губещ, защото до края на мандата си през 2014 г. ще трябва да съжителства с правителство на политическия съперник.