Ненавиждам теориите на конспирацията. Но не мога да се отърва от чувството, че нещо мракобесно се готви за всички хора по света, маскирано зад едно международно споразумение, чиято цел уж е да създаде защита за авторски права и интелектуална собственост. Някой някъде протестира, някой някъде говори, че се задава контрол над интернет, дори инкриминиране на всякакъв вид комуникация. Защо ли подозирам, че АCTA е плод на мрачна конспирация? За това споразумение, което уж било в полза на всички нас, няма информация. Така се водят международни търговски преговори, твърдят посветените в тази материя. Сигурно има резон. Но ако всичко е толкова хубаво и добро, щом ще е от полза за всички, а не за малцина, чиито права ще бъдат свръхзащитени, но на твърде висока цена - дайте ни информацията!

В края на миналата седмица германски учени от ветеринарния институт "Фридрих Льофлер" дадоха неограничен достъп до резултатите от своите проучвания върху вируса "Шмаленберг", който поразява овце и друг добитък още в утробата. С този жест медицински институти, учени и фармацевтични компании са поканени да работят заедно с експертите от германския институт, за да декодират по-бързо вируса и да спасят животните от заразата. Луди ли са? Вместо да си човъркат и да пазят резултатите от труда си в сейфове, да ги патентоват и да чакат след няколко десетилетия някой да ги номинира за Нобелова награда, германските специалисти предпочетоха да споделят знанието си. Сигурно защото целта на занятието все пак не е няколко души да вземат едни пари, а да направят така, че предпазвайки от болест, да дадат възможност за развитие - на селскостопанския сектор и на фармацевтичната индустрия. За да вземат повече хора повече пари или поне да се минимализират загубите. Така е в ерата на свързаната интелигентност. Защото ако някои не са забелязали, от известно време живеем в нея.

Нагледно я обяснява канадският експерт по икономика и комуникации Дон Тапскот. При феодализма знанието е концентрирано в малки олигархии. Масово хората нямат знание, няма концепция за прогрес. Идва Гутенберг и великото му откритие и с течение на времето все по-големи обществени слоеве получават достъп до знание и с това вече старите институции губят смисъл, губейки заедно с това територии на влияние.

След това откритие, което Мартин Лутер нарича "най-висшия Божи акт на благоволение", няколко века по-късно започват индустриалната и Френската революция, Американската война за независимост.

Печатът ни дава достъп до записаната информация.



Интернет ни позволява да сме издатели



Мрежата ни дава достъп не само до знание, но и до съзнанието на всички хора в определен момент.

В момента почти 2 млрд. души по света ползват интернет. Сътрудничеството им може да добие астрономични мащаби. За пръв път хората по света могат и се мобилизират не едни срещу други, както само войните можеха ги да мобилизират, а заедно - за да създадат нещо или да решат заедно проблем. Точно както онези германски ветеринари, нали? Същият Тапскот разказа в края на миналата година на една европейска конференция по иновациите историята на шефа на канадската компания "Голд Корп", която добива злато. Въпросният предприемач има проблем - геологът му не може да му даде точния отговор къде да копае за злато. Наема още геолози. Но и те не решават задачата. Един ден бизнесменът се сеща - ако те не знаят, може пък някой друг някъде по света да знае. И решава да публикува всичките си иначе секретни документи от геоложките проучвания по въпроса "Имам ли злато и къде е то". Обявява и награда. Получава 77 отговора, и малка част от тях са от геолози. Дава наградата и започва да копае, където са му казали от глобалния "клуб на знаещите". Печалбата му се увеличава от 90 млн. долара на 10 млрд. долара.

Навремето хората се освободили и прогресът победил, защото книгите станали достъпни за всички.



Днес има интернет. Чрез мрежата обменяме информация, знание



В интернет се прави и бизнес. Тъкмо от това май се плашат големите корпорации, които живеят в миналото, в ерата на индустриалната революция. Затова се опитват да облекат в законна защита на права монопола си върху някакво знание, продукт или услуга. Ако аз си купя диск с любима музика от магазина, ще го платя колкото струва. Обаче компанията, която го продава, иска да ми забрани да постна на страницата си във фейсбук, да изпратя по мейла или в сайт за обмен на данни някое парче от диска. Има ли право? О, да, има авторски права. Не споря. Но нали не се опитвате да ми кажете, че като се наситя на диска, нямам право да го подаря на приятел. Или нямам право да го слушам със семейството си, защото те не са платили, дискът са ми го продали само на мен.

А библиотеките? Да ги закриваме ли, що ли? Там има тонове книги и който иска, може да ги заеме и да ги чете. Има свободен достъп до знание, не се плаща авторско право от всеки, който заеме книгата от библиотеката. Като в интернет. Страшно, а?

Само докато не разбереш, че чрез споделянето на информация и на знания никой не иска да вземе залъка от устата на големите, богатите и силните на деня. Всички те са свободни да продължат да са големи, богати и силни, ако успеят да измислят начин как да го правят в ерата на споделената интелигентност. Понеже сме в нея, индустриалната революция вече залезе. Откъде знам ли? Прочетох го в интернет :)

Очевидно е защо диктаторските режими режат всички канали за информация на подчиненото си население. Дори 5-годишната ми дъщеря вече знае кое е най-силното оръжие. Знанието.

Не мога да си представя, че някой може да й забрани да говори по телефона или да ползва интернет, понеже е гледала в YouTube "Часът на Дисни", припявала е на Zaz или си е говорила по скайп с леля си, без да плащаме за телефония, понеже плащаме за интернет. Но по силата на ACTA, ако потребител бъде три пъти обвинен, че ползва или споделя информация, която е защитена от авторско право, може да бъде тикнат в затвора. Навремето инквизицията нарочвала за вещици и горяла на клада жени, които посягат към книгите. Това ли се предлага към днешна дата?

----

*Заглавието е на webcafe за вчерашния текст на "Сега" по повод тайнственото търговско споразумение ACTA.