Когато поживее човек няколко десетилетия, почва да се чуди на паметта си. Моята ми предлага избирателни програми, които все повече ме впечатляват.

Хиляди, милиони думи, чути от мене и произнесени с цел да се постигне някоя благина, ми се сливат. Става монолитна камара, която се трупа в нещо като суходолско сметище в главата ми. Милиони, а едно и също - сивота и мирише.

Пък други, кратки и несъгласни, помня. Уж малко, но светят.

Онзи ден например слушах Сенека... пфу - ексглавния прокурор на Републиката Филчев. Да цитира Сенека. Как ораторът не критикувал Нерон, за да не го тури онзи в "Оня списък"... Един вид, и ние така. Като Сенека. Ритахме според ръжена, бидейки Главен... Маркс и Енгелс бяха добри, но после дойде престъпната приватизация, някои хора много забогатяха, взеха да натискат прокуратурата. Тя къде да ходи - поддава. Престъпната приватизация виновна. Прокурорът - не. Той, макар шеф на нещо натискано, си вземал заплатата на главен до края на мандата, но очевидно - страдал вътрешно. Поради приватизацията - правили я, без да го викат. И поради Сугарев - опръсква като рядко лайно. Иначе пред себе си - чист.

Слушах уловения в Бразилия шампион Боевски - не бил виновен. Подпъхнали му кокаин, пратили му куфарите не знам откъде, не се знае кой. Няма бележка, неясно с каква цел. Пред себе си е чист.

Какво чудовищно злодеяние, мисля, ако той наистина не знае нищо за това. Какъв сатанински мотив може да движи такива чудовища, които са готови да жертват много килограми кокаин с една-единствена цел - да прецакат живота на един шампион.

Гледах излиянията на владиците - не било вярно, не били служили на никого, освен на БПЦ... Един само рече нещо от типа на: извинявайте, ама ако има нещо, нема нищо... Иначе пред себе си - чисти. Людски работи, разбира се, не сме в правото си да изискваме героизъм от когото и да било, ибо слаб и греховен е человек.



Но камарата расте



А аз се присещам за Георги Софийски. Тачен от църквата ни мъченик*, 18-годишно златарче от София. Не рачил да си смени вярата, защото искали да го женят за туркиня, но само при това условие. Изгорили го жив.

Дали се е чувствал чист пред себе си? По същия начин ли?

Познавам десетки, стотици, дори хиляди, които са способни на голяма жертва. Едни могат да жертват вчерашно семейство заради днешен апартамент, други да жертват днешни обещания заради утрешна власт. Трети просто жертват задника си за пари. Четвърти могат да жертват всичките божи заповеди, накуп и за секунди, ако никой не гледа.

Познавам мнозина, които са готови да жертват репутация, здраве и живот, примерно, за децата си. Дори уловеният в мола нашенец, когото дирят в Италия за източване на карти, сигурно е гледал да си осигури семейството. Може и да е бил добър татко. Собственото семейство и деца са доста свети работи за много мафиоти, между другото.

Но всичко това ми пропуква цимента на обществената смисленост. И ми пълни суходола на моралната нищета. Ако нямаше там други няколко примерчета, да съм баялдисал вече откъм сметище.

Ще ви кажа нещо - нашето общество жертва какво ли не срещу пари, и смята за безсмислено да жертва живот срещу убеждения. Живот срещу убеждения жертват разни екстремисти и талибани. Ние отричаме такива работи. Нашите дилеми не изискват такъв избор, нашата цивилизация не туря на везните такова "или-или".

Само че когато диванът стане по-ценен от честта, човекът не е ценен и колкото диван, думам аз.



Църквата не канонизира Джордано Бруно,



но цивилизацията ни трябва да го канонизира во веки веков, иначе кредитният й рейтинг ще се срине по-бърже от гръцкия, мисля си още. "Може би вие произнасяте присъдата над мен с по-голям страх, отколкото аз я приемам", рекъл на осъдилите го свещеници тоз светъл ум, когото изгориха, понеже държеше, че Земята се върти около Слънцето и има още безброй още слънца.

Веднъж, бях още студент по комунистическо време, в Москва, се явявах на изпит по руска литература. Преди мен пред изпитващия седна силноинтелигентен колега, да го наречем Сашо. Падна му се да говори за романа "Цимент" на Фьодор Гладков. Гладков, среден, относително почтен автор, е бил и ректор на института, в който учехме. Сашо заяви на професора, че творбата е силно пропагандна и не я харесва. "Защо" - попита онзи.

- Защото учи на разбиване на семейството, на саможертва в името на античовешка, антихристиянска идеология - отвърна Сашо. И разви тиха, но недвусмислена антикомунистическа филипика.

Вкарваше си автогол. Не знам какво му беше станало. Професорът се опита да го отрезви. Не искаше да му пише двойка. Не искаше да пише донос. Не искаше неприятности. Но в стаята имаше пет-шест свидетели. Сашо още можеше да оправи нещата. Да каже, че този писател е все пак страдалец на времето, че е бил ректор, а друг писател - Андрей Платонов**, е бил метач в същия институт, което е луксозен парадокс на трагичния им (ни) век. Че "Цимент" е все пак трагична спойка...

Иначе рискуваше. Двойка - най-малкото. Но и изключване. И досие. И мамини сълзи, и сгромолясване по очи в социален план - на старта.

Нещата още бяха оправими - с няколко думи. Сашо го знаеше. И професорът. И ние.

Но не ги каза.

----------

*Според източниците има тъкмо трима мъченици с това име. Георги Софийски Стари, Георги Софийски Нови и Георги Софийски Най-нови.

**Андрей Платонов (1899-1951). Автор на "Котлован", "Чевенгур", повечето му неща не са печатани приживе. Днес - световноизвестен автор.