|
| *** |
Със Станишев ни се струва, че работата ще стане сравнително лесно. Първанов го създаде като председател, Първанов ще си го оттегли. Нещо като политически примък-отмък.
Въпросът е с другото сваляне - на Бойко Борисов. И двамата имат неизчерпан ресурс от популистки авторитет и влияние върху широки електорални маси. Поразително много хора все още искрено обичат Бойко Борисов; каквито и перверзии да извърши, те ще питат за още. Това е огромен политически капитал. Първанов също е обичан или поне не е много мразен. Не че няма изцепки и той, ама в сравнение с ББ дори е трудно да кажеш, че се е разпасвал. Във всички случаи действа по-рафинирано и замазва по-сръчно гафовете си. Умее да мълчи по разни въпроси, понякога с години - и това е ценност, особено в епохата на неспирния брътвеж; мълчанието е злато.
Но времето би могло да наложи намирането на формулировка, по която свалянето на ББ да премине в плавен или рязък преход към сваляне в дружелюбния смисъл. То ще е в името на националните идеали и националното спасение, но някак трябва да се обясни.
Хрумват ни логични, но малко неподходящи обяснения. Например това, че жаждата за власт съешава и несъешимото. Олиото от днешната карикатура на Комарко в този смисъл е вид политически лубрикант. Преднамерената грубост на ББ също е показателна. То е като в ранния пубертет - харесаш някое момиче, пък отиваш и му биеш две подсечки. (По същия начин ББ рита сираци и Миро Найденов - от добри чувства ги сваля на земята.)
При всички случаи сигурно е, че няма да се вземат предизборно. Кой колкото гласове събере на своя глава, за него са си. Ама след това, нали се сещате - "Вторият мандат ми е задължение", пък аритметиката може да каже, че е дошло времето на споделените задължения. Това не е единственият възможен сценарий. Но да се изключва като възможност, би било наивно.