Син ми, под 15, склонен към алиенация юноша и заклет индивидуалист, когото не мога да накарам да осъществи комуникация дори със съседа, отведнъж се преобрази. Взе да прещраква файлове с маската на Гай Фокс, да чете съответни материали и да гледа филми с бунтовна патетика. Скоро след това категорично ми заяви, че трябва да го пусна на демонстрация срещу Споразумението AСТА пред парламента.

Стъписан, не намерих друга реакция освен ироничната: Че Гевара ли ще ми става, Ян Палах ли, ще води народа към барикадите като Свободата на Дьолакроа ли? И изобщо - чел ли е въпросното споразумение? Какво му е лошото?

Той прояви очаквана предвид пубертета му твърдост и неочаквана удовлетворителна компетентност по въпроса. Няма да скрия, че това ми допадна, макар да не му го казах, стори ми се непедагогично.

Предизвикан, се позаех с чудната тази АCTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement). Поизчетох доста. Ще ви кажа какво е последното ми усещане. То е, че документът е еклектично напоителен, на едно място са струпани и стоки фалшификати, и пиратство, и лекарства, и безнадзорен интернет, и авторско право, а всичко е омотано в мрежата на изумителна витиеватост.



Която лепне от захаросана обтекаемост



И е подозрително доброжелателна. Прилича на едни банкови или застрахователни договори по стил, написани така, че да скрият от клиента - с много думи и ситни буквички - как в крайна сметка винаги прецаканият е тъкмо той.

Прилича на нещо, което опипва почвата. На разузнаване с пълзене прилича. Може да значи и всичко, и нищо. Да не се употреби изобщо, или да се употреби като гумена палка от държава с повечко полицейски нагон. Като леко начало на тежка канонада е. Мисля, че ни изпробва - ако се промуши разузнавачът АСТА, наследник на американските SOPA и PIPA (засега спрени), скоро ще дойде авангардът. После и главните сили.



Но що за военна терминология? Чии сили?



На врага ли? Отде накъде враг? Работата е там, че ние ползваме интернет, а едно-две поколения, не съвсем ясно защо, смятат Глобалната мрежа за нещо като своя идентичност. За своя плацента, ако щете. Те по някакъв начин се родиха там, живеят там, общуват там, развиват свои общности и вкусове, гребат на воля знания и изкуство, макар тази подробност, авторското право, да я смятат най-често за нещо като несправедлива досада. Не смятам това, последното, за съвсем нормално, но го констатирам - така е.

И са ревниви като пчели, когато някой реши да им въвежда ред в електронния кошер. Всъщност доста революционни неща се случиха в масовото съзнание около интернет, оформи се и конфликт. Той, общо казано, е между две сили. Едната е океанът от най-вече млади потребители, които са хиперчувствителни към всякакви ограничения в Мрежата. Другата са правителства, корпорации, продуценти и търговци, на които новото пространство бръкна в стария бизнес, но и в дългогодишната власт (да си спомним "Фейсбук" революциите в арабските страни и "Уикилийкс").

Някои правителства опитаха да цензурират Мрежата, и ние с политическа напредничавост (като НАТО и ЕС член) викаме към Китай, примерно, или към шариатските шейхства: долу ръцете от интернет! Свобода на словото, на обмена на мнения!

Когато обаче стана въпрос за кинти, не е толкова просто. Тогава и Холивуд, и музикалните компании, и кой ли не още изревават: "Крадат ни продукцията, не плащат, разоряваме се!" Когато изреват богати организации, то е като с високоговорители, чува се.

Човек като мен би трябвало да приветства АСТА. Цял живот съм си вадил хляба с авторско писане. Свои неща съчинявам, превеждам чужди, такива работи. Но понеже пиша главно поезия, не чакам пари от продажба на продукта си. Масовостта не е сред основните му качества, понеже. Още повече че добър приятел качи нещата ми в интернет, та редките фенове си ги четат на воля и безвъзмездно. Па и някак вътрешно смятам, че така трябва да бъде. Ако казваш нещо важно, е - не го меркантилизирай, драги. Ако пък го меркантилизираш, тогава ни то, ни ти май сте особено важни. А сте така -



в бизнеса с развлеченията



Дирете си правата, но рискувате да ви заобиколят, докато ги дирите.

Иначе поспорих с моя пират, обяснявах му, че авторът, преводачът, певецът, композиторът също трябва да ядат хляб. Че в Норвегия дори бяха стигнали дотам да мислят закон как от всяко копиране на копирен апарат да се отчисляват стотинки за тези, които са автори на копираното - писател там, художник, изобщо автор. А във Франция пък има данък върху копирните апарати, от него се трупа фонд, който после се разпределя между писатели, преводачи и т.н. - да творят. Е, няма гаранция, че тези пари отиват при най-талантливите, а не при най-чевръстите, но в тоя живот - гаранция-Франция.

Ако нещо много го искам, ще му търся начина да го сваля, пък ако много ми се дуе и претендира, ще го отмина. И ще си намеря или създам по-хубаво - горе-долу така ми отвърна младият анархист.

Тук идва най-главното - Мрежата е богато, при това - забележете, - пълно с творчество пространство. А на такова нещо винаги някой ще пожелае да му тури юлар. Съдейки по дискретността при създаването и подписването на АСТА, мисля, че се досещам кой. Затова си спомням и за поета Вапцаров, от чието творчество също черпеха власт и забогатяваха други:

Комай ни лъжат тия синковци...